По созополските калдъръми
Материалът е част от специфичното издание То излезе в печатен вид през юни 2021 година
" За Созопол има доста легенди, митове и сказания. В тях сякаш е откликнало ехтене на вековете, наследството на далечни прародители, които с необикновено просветление са чувствали трагизма и вярата на индивида, времето и събитията. " Това написа в своя пътепис " Созополски багри ", оповестен през 1980 година, Николай Федоренко - съветски публицист и посланик, представител на Съюз на съветските социалистически републики в Китай, Съединени американски щати и Организация на обединените нации (и прочее военачалник от КГБ). Това е най-старият град на българското Черноморие, с антично име Аполония. Созопол значи Град на спасението - созо на гръцки е избавление + полис - град, изяснява шефът на Центъра за подводна археология Найден Прахов, тъй като заливът е бил относително спокоен и можел да приюти риболовци и моряци от бурното Черно море.
Населението на Стария град на Созопол се трансформира, стопанската система - също. Засега обаче мястото съумява да резервира архитектурния си тип, въпреки че покрайнините към този момент стават жертви на бетона. В града има някои сполучливи образци за реституция, а следва да се види по какъв начин ще се оправи Министерството на културата с два плана - единия за културен център в самия град, а другия за остарялото военноморско учебно заведение на остров Кирик.
Град на лозари и риболовци
София Хльостарова е родена през 1936 година в Созопол. Спомня си града преди сергиите, огромните хотели, питейните заведения. В началото на века е имало две съществени препитания - лов на риба и лозарство, споделя ми София, която нееднократно акцентира гръцкия си генезис. Нейният татко Георги Хльостаров, роден през 1908 година, е бил лозар, защото поради гръцкото си родословие имал вечерен час и не можел да излиза с лодката в морето и да се прибира вечер. Преди 9 септември 1944 година имало възбрана да се приказва на гръцки на улицата - санкцията била 100 лева Малко по-рано, през 30-те години, е имало и изселвания на гърци - разследване на политиката на тогавашното държавно управление. Повечето от тях отиват в село Созополи на полуостров Халкидики, а нейните родственици са се заселили покрай Солун, тъй като били земеделци.
Туризмът, главният занаят на созополчани в този момент, е бил друг през първата половина на ХХ век. Тогава Созопол е посещаван главно от хора на изкуството, най-много художници. След това, началото на 50-те години, стартират да идват и чехи, стартират да се дават квартири в къщите, спомня си София.
С годините обаче атмосферата се трансформира. Младите през днешния ден не приказват гръцки, най-вече да знаят няколко изречения, прихванати от бабите. " Различното през днешния ден е, че след 50-те години стартира да има всеобщо смесени бракове - с идващи от Черноморец, Приморско, Мичурин (днешно Царево). А преди този момент бяха единствено созополчани и тракийци от Беломорска Тракия, пристигнали при започване на ХХ век ", споделя София.
Градове Бургас Поредица на "Капитал ", изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието:> Град на полусъединител> Влакът от Бургас до Сарафово идва против 100 млн. лева> Без нова промишленост Бургас е закотвен в зоната на ниските заплати> Акве калиде - СПА центърът на Сюлейман ВеликолепниРазгледайте цялостното наличие по-долу. Фасадите помнят
" Старинният образ на града се разкрива в къщите, които притеглят погледа със самобитната си архитектура и жанр, тесните улички, които лъкатушат по каменния паваж и по плочниците от недялан камък ", написа руснакът Федоренко. През годините созополчани постоянно са живели в недостиг и беднотия, само че паметта и традицията въпреки всичко оцеляват. Неслучайно преди 55 години е разгласен за архитектурно-исторически резерват. От центъра на Стария град, до пощата, пътят се разделя на три улици. На най-лявата, " Аполония ", се намира къщата на художника маринист Яни Хрисополус с нейните кръгли тераси. Хрисополус е знак на града - той в никакъв случай не го е напускал, остава му лоялен до живот и го увековечава в творбите си. Янис Хрисополус е и най-яркият български маринист, негови произведения могат да се видят в художествената изложба на града. На междинната улица, " Кирил и Методий ", се намира може би най-старата къща в града, тази на Ана Батиньоти, като съгласно осведомителната табела е от XVIII век. След нея е реставриран наследник дом, благороден и друг от нормалните дървени фасади. След това зее дупка - ще се строи. Бургаски предприемач бил купил къщата, която преди време бе болница. A по-късно образът е главно обичайно от камък и дърво. Градът е дом и на много по-стари забележителности. Например дребната сгушена в земята черква " Св. Богородица " на ул. " Анаксимандър " е монумент на културата с национално значение под егидата на ЮНЕСКО, която е издигната преди над 500 години.
Къщата на Яни Хрисополус, знак на града, също като самия художник Фотограф: Надежда Чипева
Сградите трансформират функционалността си през годините. Старото учебно заведение, кацнало на северния завършек на залива на плажа, е художествена изложба. Бившата полиция, на ул. " Аполония ", тъкмо до разкопките, до неотдавна се разпадаше. Сега Министерството на културата влага към 800 хиляди лева, с цел да трансформира къщата, която не е особена културна полезност и съгласно ведомството е с най-нисък статут, в " дом на културата ". Странното е, че възложител на поръчката е Дворецът в Балчик, който е под шапката на министерството, като оттова прецизират, че още 2009 година къщата им е предоставена за стопанисване. Вероятно през 2022 година резултатът ще е налице.
Министерство на културата влага 800 хиляди лева в реставрацията на остарялата полиция. Фотограф: Надежда Чипева " Кирик " с френска помощ
Точно против пристанището на Стария град се издига Военноморското учебно заведение на остров Св. Кирик и Юлита, което в началото е служило като рибарско. През 1965 година островът е разгласен за монумент на културата и е включен в рамките на резервата " Созопол ". Строежът му е почнал през 20-те години на предишния век. През 2007 година островът и постройките на него минават от Министерството на защитата към Министерството на районното развиване и благоустройството, а от 2010 година за тях дава отговор Министерството на културата (МК). Вече десетилетие се приказва по какъв начин островът би трябвало да се трансформира в културен център, само че вместо това тъне в съсипия.
Училището на остров Кирик би трябвало да се трансформира в Световен център на изкуствата, като френската страна ще помогне, само че към момента не е ясно по кое време ще се случи това Фотограф: Надежда Чипева
" За Созопол има доста легенди, митове и сказания. В тях сякаш е откликнало ехтене на вековете, наследството на далечни прародители, които с необикновено просветление са чувствали трагизма и вярата на индивида, времето и събитията. " Това написа в своя пътепис " Созополски багри ", оповестен през 1980 година, Николай Федоренко - съветски публицист и посланик, представител на Съюз на съветските социалистически републики в Китай, Съединени американски щати и Организация на обединените нации (и прочее военачалник от КГБ). Това е най-старият град на българското Черноморие, с антично име Аполония. Созопол значи Град на спасението - созо на гръцки е избавление + полис - град, изяснява шефът на Центъра за подводна археология Найден Прахов, тъй като заливът е бил относително спокоен и можел да приюти риболовци и моряци от бурното Черно море.
Населението на Стария град на Созопол се трансформира, стопанската система - също. Засега обаче мястото съумява да резервира архитектурния си тип, въпреки че покрайнините към този момент стават жертви на бетона. В града има някои сполучливи образци за реституция, а следва да се види по какъв начин ще се оправи Министерството на културата с два плана - единия за културен център в самия град, а другия за остарялото военноморско учебно заведение на остров Кирик.
Град на лозари и риболовци
София Хльостарова е родена през 1936 година в Созопол. Спомня си града преди сергиите, огромните хотели, питейните заведения. В началото на века е имало две съществени препитания - лов на риба и лозарство, споделя ми София, която нееднократно акцентира гръцкия си генезис. Нейният татко Георги Хльостаров, роден през 1908 година, е бил лозар, защото поради гръцкото си родословие имал вечерен час и не можел да излиза с лодката в морето и да се прибира вечер. Преди 9 септември 1944 година имало възбрана да се приказва на гръцки на улицата - санкцията била 100 лева Малко по-рано, през 30-те години, е имало и изселвания на гърци - разследване на политиката на тогавашното държавно управление. Повечето от тях отиват в село Созополи на полуостров Халкидики, а нейните родственици са се заселили покрай Солун, тъй като били земеделци.
Туризмът, главният занаят на созополчани в този момент, е бил друг през първата половина на ХХ век. Тогава Созопол е посещаван главно от хора на изкуството, най-много художници. След това, началото на 50-те години, стартират да идват и чехи, стартират да се дават квартири в къщите, спомня си София.
С годините обаче атмосферата се трансформира. Младите през днешния ден не приказват гръцки, най-вече да знаят няколко изречения, прихванати от бабите. " Различното през днешния ден е, че след 50-те години стартира да има всеобщо смесени бракове - с идващи от Черноморец, Приморско, Мичурин (днешно Царево). А преди този момент бяха единствено созополчани и тракийци от Беломорска Тракия, пристигнали при започване на ХХ век ", споделя София.
Градове Бургас Поредица на "Капитал ", изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието:> Град на полусъединител> Влакът от Бургас до Сарафово идва против 100 млн. лева> Без нова промишленост Бургас е закотвен в зоната на ниските заплати> Акве калиде - СПА центърът на Сюлейман ВеликолепниРазгледайте цялостното наличие по-долу. Фасадите помнят
" Старинният образ на града се разкрива в къщите, които притеглят погледа със самобитната си архитектура и жанр, тесните улички, които лъкатушат по каменния паваж и по плочниците от недялан камък ", написа руснакът Федоренко. През годините созополчани постоянно са живели в недостиг и беднотия, само че паметта и традицията въпреки всичко оцеляват. Неслучайно преди 55 години е разгласен за архитектурно-исторически резерват. От центъра на Стария град, до пощата, пътят се разделя на три улици. На най-лявата, " Аполония ", се намира къщата на художника маринист Яни Хрисополус с нейните кръгли тераси. Хрисополус е знак на града - той в никакъв случай не го е напускал, остава му лоялен до живот и го увековечава в творбите си. Янис Хрисополус е и най-яркият български маринист, негови произведения могат да се видят в художествената изложба на града. На междинната улица, " Кирил и Методий ", се намира може би най-старата къща в града, тази на Ана Батиньоти, като съгласно осведомителната табела е от XVIII век. След нея е реставриран наследник дом, благороден и друг от нормалните дървени фасади. След това зее дупка - ще се строи. Бургаски предприемач бил купил къщата, която преди време бе болница. A по-късно образът е главно обичайно от камък и дърво. Градът е дом и на много по-стари забележителности. Например дребната сгушена в земята черква " Св. Богородица " на ул. " Анаксимандър " е монумент на културата с национално значение под егидата на ЮНЕСКО, която е издигната преди над 500 години.
Къщата на Яни Хрисополус, знак на града, също като самия художник Фотограф: Надежда Чипева
Сградите трансформират функционалността си през годините. Старото учебно заведение, кацнало на северния завършек на залива на плажа, е художествена изложба. Бившата полиция, на ул. " Аполония ", тъкмо до разкопките, до неотдавна се разпадаше. Сега Министерството на културата влага към 800 хиляди лева, с цел да трансформира къщата, която не е особена културна полезност и съгласно ведомството е с най-нисък статут, в " дом на културата ". Странното е, че възложител на поръчката е Дворецът в Балчик, който е под шапката на министерството, като оттова прецизират, че още 2009 година къщата им е предоставена за стопанисване. Вероятно през 2022 година резултатът ще е налице.
Министерство на културата влага 800 хиляди лева в реставрацията на остарялата полиция. Фотограф: Надежда Чипева " Кирик " с френска помощ
Точно против пристанището на Стария град се издига Военноморското учебно заведение на остров Св. Кирик и Юлита, което в началото е служило като рибарско. През 1965 година островът е разгласен за монумент на културата и е включен в рамките на резервата " Созопол ". Строежът му е почнал през 20-те години на предишния век. През 2007 година островът и постройките на него минават от Министерството на защитата към Министерството на районното развиване и благоустройството, а от 2010 година за тях дава отговор Министерството на културата (МК). Вече десетилетие се приказва по какъв начин островът би трябвало да се трансформира в културен център, само че вместо това тъне в съсипия.
Училището на остров Кирик би трябвало да се трансформира в Световен център на изкуствата, като френската страна ще помогне, само че към момента не е ясно по кое време ще се случи това Фотограф: Надежда Чипева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ