Демирева пред NS: В София е по-добре от Нидерландия, спирам след Париж
Материал на Яна Касова
Олимпийската вицешампионка в скока на височина от Рио 2016 Мирела Демирева тренира от съвсем десетилетие в Нидерландия. Но признава, че изискванията за зимна подготовка в София са по-добри, в сравнение с в западноевропейската страна. Тя се приготвя главно в Зьотермеер и към този момент стартира подготовката към третите й Олимпийски игри. Атлетката с персонален връх от 200 см в дисциплината си обаче признава, че Париж 2024 може да е краят на спортната й кариера. Пред Novsport.com Демирева споделя още дали е политически ангажирана, дали към този момент й натежава спортната подготовка и кой ще бъде последният й треньор.
- Мирела, пропусна спортната година. Подредила ли си към този момент програмата си за новия предварителен сезон?
- Тази година ще създадем лагер в Испания през ноември. През декември ще се прибера да упражнявам в „ Асикс Арена ” в София. Защото през зимата тук изискванията са доста по-добри, в сравнение с в Нидерландия. Там си е студено и влажно. Ние упражняваме на открито в това число и при 0 градуса. Миналата година направихме неточност. Бяхме на лагер в Кипър на 28 градуса. Беше доста топло, доста подвигнах формата си, станах доста бърза и в един миг се прибрахме на 12 градуса. Аз не умея да си поставям спирачки и продължих да натискам. И кракът изпращя. Сега няма да върша тази неточност.
- Как си в този момент, тренираш ли?
- Добре съм, бях за две седмици у дома в София. За страдание, не съумях да се приготвя за надпревари през тази година. Беше много сложна, а и, несъмнено, доста значима година - предолимпийска. Не се оправих с провокациите, които имах. Но все пак с треньора ми взехме решение, че може да използваме годината за неща, за които в никакъв случай не ни стига времето. Детайли, които още от началото, когато пристигнах в Нидерландия, все е трябвало да бързаме, с цел да ме може да вляза незабавно в надпревари, да мога да обезщетявам всички години на изпуснати изгоди, на поправяне на техниката. Но за всеки един състезател е сложна годината, когато не може да стъпи на пистата, с цел да се състезава. Най-вече прочувствено е доста мъчно. В последна сметка ние за това упражняваме. Когато вървиш всеки ден на стадиона просто, с цел да тренираш е извънредно мъчно даже да се мотивираш - знаеш, че задачата, която си поставяш, е много надалеч. Но към този момент съм тук и се оправих. Никога не съм вярвала, че мога да изкарам цяла година без да се състезавам, тъй като аз доста обичам да се състезавам. Винаги се състезавам, даже да не съм подготвена, да не съм във форма - има ли съревнование, постоянно отивам и вземам участие.
- Говориш за провокации. Само здравословни ли бяха?
- Да, зимата се контузих. Травмата е в минало време. Травмата не беше лека, само че имах вяра за лятото. Полагахме доста старания, само че се появи отново пролетта. В един миг трябваше да взема решение дали има смисъл да пожертвам, или просто да изпусна сезона. За първи път взех толкоз извънредно решение, само че може би беше по-разумното. Нямаше смисъл да пожертвам, тъй като е доста значимо следващата година да съм здрава. Знам, че мога да стигна доста добра форма още веднъж. През зимата бях доста добре и може би по тази причина се контузих. Не устоях. Условията бяха по-трудни в Нидерландия. Цените на тока бяха доста високи и залата не се отопляваше. И може би това значително повлия на развоя на нещата. Положихме доста старания, упражнявах доста с разнообразни извършения. Всички тези извършения, които направих, ще ме създадат доста по-здрава и подготвена за вдишване на доста по-голямо натоварване.
- Целите ти са свързани с Париж 2024...
- Да. Много се вълнувам. Все още нямам норматив за Олимпийските игри, тъй като и предната година не беше лесна. Имах травма още веднъж, беше след Олимпиадата в Токио... Но към този момент доста се вълнувам - това ще е трета Олимпиада, което е ужасно в случай че съумея да вземам участие в Париж. Имало е интервали от кариерата ми, в които съм си мечтала за Олимпиада, само че тя е била толкоз далечна, била е като идеалистична фантазия. А аз към този момент направих две Олимпиади и ще е ужасно да направя още една. Като цяло, доста се гордея с дългата си кариера. Много обичам да скачам.
- Колко дълга ще е тази кариера?
- Ще скачам до момента в който мога да скачам, до момента в който това ми носи задоволство. Вече съм в края на кариерата си - станах на 34 година, упражнявам от 7-годишна, скачам от 15-годишна, до преди няколко години не бях пропущала нито едно огромно състезание. Винаги съм желала по този начин да върша спорт – по метода, по който аз го върша. И още желая във времето да мога да разпростра капацитета си. И, в случай че мога, в действителност да стигна до това заветно спортно майсторство, което желая да стигна. Ще е хубаво.
- Значи Париж 2024 няма да е краят.
- Може и да е краят. Зависи по какъв начин е тялото ми, по какъв начин е мозъкът ми. Но желая да скачам, още доста ми харесва, имам вяра, че имам още капацитет, чувствам го с всяка една клетка на тялото си. С Рийни (б.а. треньорът й Маринус ван Лювен) работим доста върху скока. В момента върша неща, които въобще не съм могла да върша преди години – като подскоци. Определено съм в една доста по-добра форма. Може би това е и опитът, усетът към тялото ми е доста по-различен, предходна съм цялата тази доста тежка работа през годините...
- Дотежава ли ти към този момент?
- На мен не. Много обичам това, което върша. Тренирам умишлено, с отношение, с мисъл към всеки един блян. Имам си своите идеалистични цели, в които доста имам вяра. За мен е доста значимо това по какъв начин върша спорт. Много ме стимулира това, не се усещам изморена.
- С какво ще се занимаваш след спорта?
- Не знам. Мен доста ме няма в дълготрайните проекти. Не знам какво ще желая. В момента цялото ми създание е изпълнено със спорта, с задачите ми за скока, с това по какъв начин да стана по-добра. Много ми е мъчно да обичам две неща едновременно. Не се опасявам от края, защото доста работя върху себе си. Не пострадвам от свръхболни упоритости за това да бъда доста сполучлива или доста известна или известна. Просто желая да се занимавам с нещо, което е потребно, социалноориентирано, да върша нещо по-добро. Има толкоз доста неща, които желая да върша и мога да върша, а в този момент нямам опция поради спорта, а и времево ограничаване. Със сигурност ще запиша магистратура и ще стартира да работя.
- Виждаш или се в политиката – твоето обучение е обвързвано с политологията?
- Публичните науки, политологията, не те вършат наложително политик. Тази тема постоянно ми е била доста забавна. Но не се виждам там.
- В навечерието на локални избори сме. Следиш ли какво се случва на политическата карта в София?
- От всичко се интересувам. Политически дейна съм, само че по-скоро към наблюдаване, разбор. А и то всеки схваща от политика (смее се).
- София трансформира ли се, върви ли с Европа?
- София доста я одобрявам. Да, признавам, че това е родното ми място, доста ми липсва и може би я виждам с други очи. Не се арестувам дълго тук, не знам какъв брой справедлива съм. Но всички другари, които съм довела от Нидерландия тук, доста я харесват. Това, което виждат в София е едно начало, доста благоприятни условия за развиване. Харесва им какъв брой е свободно, не те е хванал градът за гушата. Хубаво е тук. Не живеем толкоз неприятно. Много хора, които живеят в чужбина, им е време да се връщат и тези хора ще донесат доста от Европа. И то не неприятното от Европа, това, което на нас българите не ни харесва. А това, което в действителност може да се усъвършенства. Едно от нещата, което липсва е визията, че нещата ще станат по-добри. Защото се повтаря, че нещата няма да станат по-добре и, когато повтаряш непрестанно това на един човек, той стопира да работи, тъй като няма смисъл. Младото потомство и хората, които се връщат от чужбина, ще донесат точно това.
- Какво правиш първо, когато се прибереш в София?
- Първо съм при родителите си, след това приятелите, след това да се разхождам без цел по улиците. Много ми харесва да се возя в градския превоз, да виждам хората, да се разхождам. Много обичам София. Тук е неуместно да караш велосипед, само че пък се возя с трамвая. Това ми е обичано. Тук не е комфортно за велосипед само че и аз доста съм се разглезила, тъй като в Нидерландия за колоездачите е доста уредена инфраструктурата. Там единствено с велосипед се придвижваш. Да, удря те вятър, вали те дъжд, само че се обуваш и въртиш педалите. Хубаво е за коленете, не замърсяваш природата, не висиш в запушване. Въпреки че, в някои градове има и запушване с колела.
- А би ли работила като треньор?
- Да. На британски има две думи за треньор – едната е коуч, другата трейнър. Коуч, да кажем, е човек, който може да организира и съревнование. Докато трейнър е този, който може да организира физическата подготовка. Един човек може да е и коуч, и трейнър. За трейнър учиш, за коуч можеш да се научиш по-трудно. Аз мисля, че несъмнено мога да съм коуч и желая да се науча и да съм трейнър. Бих се занимавала и с деца. Има доста неща, на които се изучавам от Рийни, следя го, гледаме хора, запитвам го какво би споделил, интересувам се по какъв начин би могъл да коригираш без да развалиш нещо друго. Много е забавно. Едното е развиването на гений, което на мен доста ми харесва - да развиеш някого без да го нагласяш на твоите възгледи и убеждения. А и спортът ни има потребност да получава познания. Ако не знаеш какво правиш, не би трябвало да работиш с хора. Защото от това зависят ориси. Бих се занимавала, в случай че усвоя занаята. Първо би трябвало да натрупам познания..
- Ти единствената състезателка ли си на Рийни?
- Вече да. С Рийни сме заплашителен екип. Коригираме се един различен, към този момент много години минаха. Ние си работим на едно друго равнище, което аз доста одобрявам, доста оценявам и просто ще е хубаво да приключим. Аз съм последният му играч, той ще бъде последният ми треньор. Двамата ще приключим дружно. Искаме го. Много добре се познаваме, почитаме се, приказваме на един език. Визията по отношение на скока на височина и методът, който би трябвало да се прави спорт – тя е една. Няма спор сред нас. И двамата сме идеалисти. Което е ужасно. Не всеки може да е мечтател. Аз доста съм се борила за това. А и мисля да го държа до дъно.
- Как се чувстваш в Нидерландия?
- България стартира да ми липсва от ден на ден и повече. Носталгията ме е хванала за гушата. Но се усещам добре в Нидерландия, тъй като като цяло там се живее елементарно. Хората са доста отворени, другарски въодушевление са. Много добре ми е проведен работния развой, а това за мен е доста значимо в момета. Не ми е скучно, имам си доста занимания. Сега вървя и на барабани. Барабаните и скока на височина са главните ми занимания – а и двете оказват помощ един на различен. Винаги съм желала да се науча да изсвирвам на барабани, само че ги записах главно да ми оказват помощ за скока на височина. Много ми харесва. Взех си електронни барабани. Преминавам през другите стилове, стартирам да се ориентирам кое ми харесва. Никога не ми стига времето. Не поддържам връзка толкоз постоянно с приятелите си в Нидерландия. Там не е като тук да звъннеш през днешния ден на някого и да питаш искаш ли след работа да пием по една бира. Там го няма. Трябва най-малко две седмици авансово да си запишеш с кой ще се видиш. Просто животът е проведен по различен метод. А на мен ми липсва нашият метод. Но пък холандския живот оказва помощ за кариерата ми, защото всекидневието ми е структурирано.
- Научи ли езикът?
- Ходих на уроци. Не го приказвам, само че знам холандски на четене и обикновени неща – да вземем за пример със съседите да обменим любезности, в магазина да се оправя. Но да повеждам по-задълбочен диалог – на британски.
- Гледа ли международното състезание, на което не можа да участваш?
- Много ми хареса методът, по който беше показано по малкия екран. Беше доста забавно. Силно съревнование, доста ми хареса. Гледах всичко. Мъжкият скок на височина постоянно ми е по-интересен от женския. Мъжете имат доста повече стилове, малко повече характерност. Това постоянно по никакъв начин не м е харесвало в женския скока на височина, че е шаблонно. Но мисля, че нещата се трансформират. Причината е, че треньорите упражняват девойките по един избран метод – разчита се на мощ, силов флоп. Докато при мъжете е доста по-интересно. Много разнообразни скачачи.
- Руснаците не са на пистата. В твоята дисциплинираност те са сериозна конкуренция. Мислиш ли, че е вярно да са отстранени от интернационалния спорт?
- Ако се поставите на мястото на един играч, който е в края на кариерата си, това е последната му Олимпиада, в един миг на теб ти е неразрешено да участваш. Това е извънредно незаслужено, изключително в случай че спазваш разпоредбите. Но не е най-важното спортът, по-важно е това, което се случва в Украйна, че хора губят живота си. Но би трябвало да се направи този компромис в спорта. Представете си, в случай че излязат на пистата един съветски и един украински играч. Публиката дали би била задоволително толерантна да даде равна поддръжка на един съветски и на един украински играч. Смятам, че тази възбрана е както поддръжка на битката на Украйна против Русия, само че това е и един тип защита на спортистите както на съветските, по този начин и на украинските. Но е извънредно, че би трябвало да се слагаме в такава обстановка. Но живеем в такива времена.
Олимпийската вицешампионка в скока на височина от Рио 2016 Мирела Демирева тренира от съвсем десетилетие в Нидерландия. Но признава, че изискванията за зимна подготовка в София са по-добри, в сравнение с в западноевропейската страна. Тя се приготвя главно в Зьотермеер и към този момент стартира подготовката към третите й Олимпийски игри. Атлетката с персонален връх от 200 см в дисциплината си обаче признава, че Париж 2024 може да е краят на спортната й кариера. Пред Novsport.com Демирева споделя още дали е политически ангажирана, дали към този момент й натежава спортната подготовка и кой ще бъде последният й треньор.
- Мирела, пропусна спортната година. Подредила ли си към този момент програмата си за новия предварителен сезон?
- Тази година ще създадем лагер в Испания през ноември. През декември ще се прибера да упражнявам в „ Асикс Арена ” в София. Защото през зимата тук изискванията са доста по-добри, в сравнение с в Нидерландия. Там си е студено и влажно. Ние упражняваме на открито в това число и при 0 градуса. Миналата година направихме неточност. Бяхме на лагер в Кипър на 28 градуса. Беше доста топло, доста подвигнах формата си, станах доста бърза и в един миг се прибрахме на 12 градуса. Аз не умея да си поставям спирачки и продължих да натискам. И кракът изпращя. Сега няма да върша тази неточност.
- Как си в този момент, тренираш ли?
- Добре съм, бях за две седмици у дома в София. За страдание, не съумях да се приготвя за надпревари през тази година. Беше много сложна, а и, несъмнено, доста значима година - предолимпийска. Не се оправих с провокациите, които имах. Но все пак с треньора ми взехме решение, че може да използваме годината за неща, за които в никакъв случай не ни стига времето. Детайли, които още от началото, когато пристигнах в Нидерландия, все е трябвало да бързаме, с цел да ме може да вляза незабавно в надпревари, да мога да обезщетявам всички години на изпуснати изгоди, на поправяне на техниката. Но за всеки един състезател е сложна годината, когато не може да стъпи на пистата, с цел да се състезава. Най-вече прочувствено е доста мъчно. В последна сметка ние за това упражняваме. Когато вървиш всеки ден на стадиона просто, с цел да тренираш е извънредно мъчно даже да се мотивираш - знаеш, че задачата, която си поставяш, е много надалеч. Но към този момент съм тук и се оправих. Никога не съм вярвала, че мога да изкарам цяла година без да се състезавам, тъй като аз доста обичам да се състезавам. Винаги се състезавам, даже да не съм подготвена, да не съм във форма - има ли съревнование, постоянно отивам и вземам участие.
- Говориш за провокации. Само здравословни ли бяха?
- Да, зимата се контузих. Травмата е в минало време. Травмата не беше лека, само че имах вяра за лятото. Полагахме доста старания, само че се появи отново пролетта. В един миг трябваше да взема решение дали има смисъл да пожертвам, или просто да изпусна сезона. За първи път взех толкоз извънредно решение, само че може би беше по-разумното. Нямаше смисъл да пожертвам, тъй като е доста значимо следващата година да съм здрава. Знам, че мога да стигна доста добра форма още веднъж. През зимата бях доста добре и може би по тази причина се контузих. Не устоях. Условията бяха по-трудни в Нидерландия. Цените на тока бяха доста високи и залата не се отопляваше. И може би това значително повлия на развоя на нещата. Положихме доста старания, упражнявах доста с разнообразни извършения. Всички тези извършения, които направих, ще ме създадат доста по-здрава и подготвена за вдишване на доста по-голямо натоварване.
- Целите ти са свързани с Париж 2024...
- Да. Много се вълнувам. Все още нямам норматив за Олимпийските игри, тъй като и предната година не беше лесна. Имах травма още веднъж, беше след Олимпиадата в Токио... Но към този момент доста се вълнувам - това ще е трета Олимпиада, което е ужасно в случай че съумея да вземам участие в Париж. Имало е интервали от кариерата ми, в които съм си мечтала за Олимпиада, само че тя е била толкоз далечна, била е като идеалистична фантазия. А аз към този момент направих две Олимпиади и ще е ужасно да направя още една. Като цяло, доста се гордея с дългата си кариера. Много обичам да скачам.
- Колко дълга ще е тази кариера?
- Ще скачам до момента в който мога да скачам, до момента в който това ми носи задоволство. Вече съм в края на кариерата си - станах на 34 година, упражнявам от 7-годишна, скачам от 15-годишна, до преди няколко години не бях пропущала нито едно огромно състезание. Винаги съм желала по този начин да върша спорт – по метода, по който аз го върша. И още желая във времето да мога да разпростра капацитета си. И, в случай че мога, в действителност да стигна до това заветно спортно майсторство, което желая да стигна. Ще е хубаво.
- Значи Париж 2024 няма да е краят.
- Може и да е краят. Зависи по какъв начин е тялото ми, по какъв начин е мозъкът ми. Но желая да скачам, още доста ми харесва, имам вяра, че имам още капацитет, чувствам го с всяка една клетка на тялото си. С Рийни (б.а. треньорът й Маринус ван Лювен) работим доста върху скока. В момента върша неща, които въобще не съм могла да върша преди години – като подскоци. Определено съм в една доста по-добра форма. Може би това е и опитът, усетът към тялото ми е доста по-различен, предходна съм цялата тази доста тежка работа през годините...
- Дотежава ли ти към този момент?
- На мен не. Много обичам това, което върша. Тренирам умишлено, с отношение, с мисъл към всеки един блян. Имам си своите идеалистични цели, в които доста имам вяра. За мен е доста значимо това по какъв начин върша спорт. Много ме стимулира това, не се усещам изморена.
- С какво ще се занимаваш след спорта?
- Не знам. Мен доста ме няма в дълготрайните проекти. Не знам какво ще желая. В момента цялото ми създание е изпълнено със спорта, с задачите ми за скока, с това по какъв начин да стана по-добра. Много ми е мъчно да обичам две неща едновременно. Не се опасявам от края, защото доста работя върху себе си. Не пострадвам от свръхболни упоритости за това да бъда доста сполучлива или доста известна или известна. Просто желая да се занимавам с нещо, което е потребно, социалноориентирано, да върша нещо по-добро. Има толкоз доста неща, които желая да върша и мога да върша, а в този момент нямам опция поради спорта, а и времево ограничаване. Със сигурност ще запиша магистратура и ще стартира да работя.
- Виждаш или се в политиката – твоето обучение е обвързвано с политологията?
- Публичните науки, политологията, не те вършат наложително политик. Тази тема постоянно ми е била доста забавна. Но не се виждам там.
- В навечерието на локални избори сме. Следиш ли какво се случва на политическата карта в София?
- От всичко се интересувам. Политически дейна съм, само че по-скоро към наблюдаване, разбор. А и то всеки схваща от политика (смее се).
- София трансформира ли се, върви ли с Европа?
- София доста я одобрявам. Да, признавам, че това е родното ми място, доста ми липсва и може би я виждам с други очи. Не се арестувам дълго тук, не знам какъв брой справедлива съм. Но всички другари, които съм довела от Нидерландия тук, доста я харесват. Това, което виждат в София е едно начало, доста благоприятни условия за развиване. Харесва им какъв брой е свободно, не те е хванал градът за гушата. Хубаво е тук. Не живеем толкоз неприятно. Много хора, които живеят в чужбина, им е време да се връщат и тези хора ще донесат доста от Европа. И то не неприятното от Европа, това, което на нас българите не ни харесва. А това, което в действителност може да се усъвършенства. Едно от нещата, което липсва е визията, че нещата ще станат по-добри. Защото се повтаря, че нещата няма да станат по-добре и, когато повтаряш непрестанно това на един човек, той стопира да работи, тъй като няма смисъл. Младото потомство и хората, които се връщат от чужбина, ще донесат точно това.
- Какво правиш първо, когато се прибереш в София?
- Първо съм при родителите си, след това приятелите, след това да се разхождам без цел по улиците. Много ми харесва да се возя в градския превоз, да виждам хората, да се разхождам. Много обичам София. Тук е неуместно да караш велосипед, само че пък се возя с трамвая. Това ми е обичано. Тук не е комфортно за велосипед само че и аз доста съм се разглезила, тъй като в Нидерландия за колоездачите е доста уредена инфраструктурата. Там единствено с велосипед се придвижваш. Да, удря те вятър, вали те дъжд, само че се обуваш и въртиш педалите. Хубаво е за коленете, не замърсяваш природата, не висиш в запушване. Въпреки че, в някои градове има и запушване с колела.
- А би ли работила като треньор?
- Да. На британски има две думи за треньор – едната е коуч, другата трейнър. Коуч, да кажем, е човек, който може да организира и съревнование. Докато трейнър е този, който може да организира физическата подготовка. Един човек може да е и коуч, и трейнър. За трейнър учиш, за коуч можеш да се научиш по-трудно. Аз мисля, че несъмнено мога да съм коуч и желая да се науча и да съм трейнър. Бих се занимавала и с деца. Има доста неща, на които се изучавам от Рийни, следя го, гледаме хора, запитвам го какво би споделил, интересувам се по какъв начин би могъл да коригираш без да развалиш нещо друго. Много е забавно. Едното е развиването на гений, което на мен доста ми харесва - да развиеш някого без да го нагласяш на твоите възгледи и убеждения. А и спортът ни има потребност да получава познания. Ако не знаеш какво правиш, не би трябвало да работиш с хора. Защото от това зависят ориси. Бих се занимавала, в случай че усвоя занаята. Първо би трябвало да натрупам познания..
- Ти единствената състезателка ли си на Рийни?
- Вече да. С Рийни сме заплашителен екип. Коригираме се един различен, към този момент много години минаха. Ние си работим на едно друго равнище, което аз доста одобрявам, доста оценявам и просто ще е хубаво да приключим. Аз съм последният му играч, той ще бъде последният ми треньор. Двамата ще приключим дружно. Искаме го. Много добре се познаваме, почитаме се, приказваме на един език. Визията по отношение на скока на височина и методът, който би трябвало да се прави спорт – тя е една. Няма спор сред нас. И двамата сме идеалисти. Което е ужасно. Не всеки може да е мечтател. Аз доста съм се борила за това. А и мисля да го държа до дъно.
- Как се чувстваш в Нидерландия?
- България стартира да ми липсва от ден на ден и повече. Носталгията ме е хванала за гушата. Но се усещам добре в Нидерландия, тъй като като цяло там се живее елементарно. Хората са доста отворени, другарски въодушевление са. Много добре ми е проведен работния развой, а това за мен е доста значимо в момета. Не ми е скучно, имам си доста занимания. Сега вървя и на барабани. Барабаните и скока на височина са главните ми занимания – а и двете оказват помощ един на различен. Винаги съм желала да се науча да изсвирвам на барабани, само че ги записах главно да ми оказват помощ за скока на височина. Много ми харесва. Взех си електронни барабани. Преминавам през другите стилове, стартирам да се ориентирам кое ми харесва. Никога не ми стига времето. Не поддържам връзка толкоз постоянно с приятелите си в Нидерландия. Там не е като тук да звъннеш през днешния ден на някого и да питаш искаш ли след работа да пием по една бира. Там го няма. Трябва най-малко две седмици авансово да си запишеш с кой ще се видиш. Просто животът е проведен по различен метод. А на мен ми липсва нашият метод. Но пък холандския живот оказва помощ за кариерата ми, защото всекидневието ми е структурирано.
- Научи ли езикът?
- Ходих на уроци. Не го приказвам, само че знам холандски на четене и обикновени неща – да вземем за пример със съседите да обменим любезности, в магазина да се оправя. Но да повеждам по-задълбочен диалог – на британски.
- Гледа ли международното състезание, на което не можа да участваш?
- Много ми хареса методът, по който беше показано по малкия екран. Беше доста забавно. Силно съревнование, доста ми хареса. Гледах всичко. Мъжкият скок на височина постоянно ми е по-интересен от женския. Мъжете имат доста повече стилове, малко повече характерност. Това постоянно по никакъв начин не м е харесвало в женския скока на височина, че е шаблонно. Но мисля, че нещата се трансформират. Причината е, че треньорите упражняват девойките по един избран метод – разчита се на мощ, силов флоп. Докато при мъжете е доста по-интересно. Много разнообразни скачачи.
- Руснаците не са на пистата. В твоята дисциплинираност те са сериозна конкуренция. Мислиш ли, че е вярно да са отстранени от интернационалния спорт?
- Ако се поставите на мястото на един играч, който е в края на кариерата си, това е последната му Олимпиада, в един миг на теб ти е неразрешено да участваш. Това е извънредно незаслужено, изключително в случай че спазваш разпоредбите. Но не е най-важното спортът, по-важно е това, което се случва в Украйна, че хора губят живота си. Но би трябвало да се направи този компромис в спорта. Представете си, в случай че излязат на пистата един съветски и един украински играч. Публиката дали би била задоволително толерантна да даде равна поддръжка на един съветски и на един украински играч. Смятам, че тази възбрана е както поддръжка на битката на Украйна против Русия, само че това е и един тип защита на спортистите както на съветските, по този начин и на украинските. Но е извънредно, че би трябвало да се слагаме в такава обстановка. Но живеем в такива времена.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ