Недостигът на омега-3 влошава зрението
Мастните киселини с изключение на всичко друго се разграничават по броя двойни връзки сред въглеродните атоми. Ако липсват двойни връзки, приказваме за наситени киселини. Ако има двойни връзки - приказваме за ненаситени киселини. В взаимозависимост от броя на двойните връзки киселините могат да бъдат мононенаситени и полиненаситени.
Съответното название получава и мазнината, съдържаща тези киселини. Тези елементи имат съществени и напълно разнообразни последици за вашия организъм, защото разделят мазнините на условно положителни и условно неприятни.
За да живее човек и да се усеща добре, са му нужни 4 полиненаситени мастни киселини: липоева, линоленова, арахидонова и докозагексаенова.
Те се отнасят към омега-3 и омега-6 киселините, потребни за тези, които се интересуват от здравословно хранене. Тези чудесни и известни на всички “омега ” киселини намаляват равнището на холестерола; почистват и възстановяват еластичността на съдовете; защищават от образуването на тромби; оказват антиоксидантен, т.е., подмладяващ ефект; усъвършенстват кръвоснабдяването на мозъка и крайниците; спомагат за обновяването и развиването на клетките от централната нервна система; форсират възобновяване на костната тъкан и усъвършенстват положението на ставните връзки.
А омега-3 киселините с изключение на всичко друго, оказват противовъзпалително деяние.
При дефицит на омега-3 се утежнява зрението, развива се мускулна уязвимост, изтръпват ръцете и краката. А децата забавят растежа си. Изследвания демонстрират, че при ниско равнище на омега-3 мастни киселини в кръвта, хората са предразположени в по-голяма степен към отрицателни мисли.
Омега-3 се срещат главно в морските блага: мазната риба, калмарите и впрочем. Има ги в задоволителни количества и в доста растителни артикули - тиквени семки, соеви зърна, орехи, тъмно-зелени листни зеленчуци. Съдържат се и в растителните масла - ленено, масло от гроздови семки, сусамено и соево.
Омега-6 киселината възстановява мастната обмяна, понижава сухотата на кожата, поддържа естественото положение на клетъчните мембрани, понижава мастната инфилтрация на черния дроб. Омега-6 киселините се срещат в тези артикули, в които се съдържа и омега-3. При дефицит на омега-6 може да се развие екзема, да стартира да пада косата, да развиете дислипидемия.
И още един тип мастна киселина - омега-9 - това е мононенаситена олеинова киселина. Организмът може да я синтезира, само че е желателно тя да постъпва с яденето.
Олеиновата киселина се усвоява добре и е единствената, която по никакъв начин не въздейства на равнището на холестерола. Има я в зехтина и бадемовото масло. При дефицит на омега-9 се развива уязвимост, нараснала уморяемост, утежняване на храносмилането, запек, появява се сухота на кожата и косата, трошливост на ноктите, сухота на влагалището.
Наситените мастни киселини намаляват чувствителността към холестерола и той постепенно напуща кръвотока, което значи повишение риска от отлагането му по стените на съдовете. Но наситените мазнини имат и един плюс: те дават сила на организма. Заедно с ненаситените мастни киселини, наситените се съдържат в кравето масло, сланината и месото.
Холестеролът, както и всички останали мазнини, е доста необходим на организма, само че с мярка и без невъздържание. Той влиза в състава на клетъчните мембрани, от него се синтезират половите хормони и хормоните на напрежението, витамин D и жлъчните киселини. И още: холестеролът усилва направата на серотонин - хормонът на положителното въодушевление, по тази причина при нискомаслени диети е изцяло разбираем депресивният тип. Имайте поради, че 80% от холестерола се създава от организма и единствено 20% постъпва с храната.
Но прекомерната приложимост на холестерол е рискова с образуването на плаки в кръвоносните съдове с всички произлизащи от това болести от вида на атеросклерозата. Холестерол съдържат продуктите от скотски генезис: яйцата, млечните артикули, месото. Най-много го има в мозъка на животните, в яйцата и по-малко - в рибата. Между другото, в два яйчни жълтъка се съдържа към 400 мг холестерол, т.е., дневната норма.
Какво да консумираме?
Класическата съразмерност белтъчини, мазнини и въглехидрати в здравословното хранене е 1:1:4. Мазнините в общата калоричност на храната не би трябвало да надвишават 30%. А оптималното съответствие в ежедневното меню: 70% скотски мазнини (от риба, месо и млечни продукти) и 30% растителни (от ядки и растителни масла).
Въобще, предлага се да се използват наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини в пропорции: 3:6:1. Обаче съвсем във всеки артикул мастните киселини се съдържат в комбинации, по тази причина не е мъчно да си осигурите “средно статистическата ” нужда от тях при уравновесено хранене.
Приемането на хранителни добавки, съдържащи потребните мастни киселини, се предлага в случай че има директни показания за това. Основното е - всичко да е с мярка. Да, мазнините са потребни, напълно без тях не трябва, само че и прекаляването е нездравословно.
Яна БОЯДЖИЕВА
Съответното название получава и мазнината, съдържаща тези киселини. Тези елементи имат съществени и напълно разнообразни последици за вашия организъм, защото разделят мазнините на условно положителни и условно неприятни.
За да живее човек и да се усеща добре, са му нужни 4 полиненаситени мастни киселини: липоева, линоленова, арахидонова и докозагексаенова.
Те се отнасят към омега-3 и омега-6 киселините, потребни за тези, които се интересуват от здравословно хранене. Тези чудесни и известни на всички “омега ” киселини намаляват равнището на холестерола; почистват и възстановяват еластичността на съдовете; защищават от образуването на тромби; оказват антиоксидантен, т.е., подмладяващ ефект; усъвършенстват кръвоснабдяването на мозъка и крайниците; спомагат за обновяването и развиването на клетките от централната нервна система; форсират възобновяване на костната тъкан и усъвършенстват положението на ставните връзки.
А омега-3 киселините с изключение на всичко друго, оказват противовъзпалително деяние.
При дефицит на омега-3 се утежнява зрението, развива се мускулна уязвимост, изтръпват ръцете и краката. А децата забавят растежа си. Изследвания демонстрират, че при ниско равнище на омега-3 мастни киселини в кръвта, хората са предразположени в по-голяма степен към отрицателни мисли.
Омега-3 се срещат главно в морските блага: мазната риба, калмарите и впрочем. Има ги в задоволителни количества и в доста растителни артикули - тиквени семки, соеви зърна, орехи, тъмно-зелени листни зеленчуци. Съдържат се и в растителните масла - ленено, масло от гроздови семки, сусамено и соево.
Омега-6 киселината възстановява мастната обмяна, понижава сухотата на кожата, поддържа естественото положение на клетъчните мембрани, понижава мастната инфилтрация на черния дроб. Омега-6 киселините се срещат в тези артикули, в които се съдържа и омега-3. При дефицит на омега-6 може да се развие екзема, да стартира да пада косата, да развиете дислипидемия.
И още един тип мастна киселина - омега-9 - това е мононенаситена олеинова киселина. Организмът може да я синтезира, само че е желателно тя да постъпва с яденето.
Олеиновата киселина се усвоява добре и е единствената, която по никакъв начин не въздейства на равнището на холестерола. Има я в зехтина и бадемовото масло. При дефицит на омега-9 се развива уязвимост, нараснала уморяемост, утежняване на храносмилането, запек, появява се сухота на кожата и косата, трошливост на ноктите, сухота на влагалището.
Наситените мастни киселини намаляват чувствителността към холестерола и той постепенно напуща кръвотока, което значи повишение риска от отлагането му по стените на съдовете. Но наситените мазнини имат и един плюс: те дават сила на организма. Заедно с ненаситените мастни киселини, наситените се съдържат в кравето масло, сланината и месото.
Холестеролът, както и всички останали мазнини, е доста необходим на организма, само че с мярка и без невъздържание. Той влиза в състава на клетъчните мембрани, от него се синтезират половите хормони и хормоните на напрежението, витамин D и жлъчните киселини. И още: холестеролът усилва направата на серотонин - хормонът на положителното въодушевление, по тази причина при нискомаслени диети е изцяло разбираем депресивният тип. Имайте поради, че 80% от холестерола се създава от организма и единствено 20% постъпва с храната.
Но прекомерната приложимост на холестерол е рискова с образуването на плаки в кръвоносните съдове с всички произлизащи от това болести от вида на атеросклерозата. Холестерол съдържат продуктите от скотски генезис: яйцата, млечните артикули, месото. Най-много го има в мозъка на животните, в яйцата и по-малко - в рибата. Между другото, в два яйчни жълтъка се съдържа към 400 мг холестерол, т.е., дневната норма.
Какво да консумираме?
Класическата съразмерност белтъчини, мазнини и въглехидрати в здравословното хранене е 1:1:4. Мазнините в общата калоричност на храната не би трябвало да надвишават 30%. А оптималното съответствие в ежедневното меню: 70% скотски мазнини (от риба, месо и млечни продукти) и 30% растителни (от ядки и растителни масла).
Въобще, предлага се да се използват наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини в пропорции: 3:6:1. Обаче съвсем във всеки артикул мастните киселини се съдържат в комбинации, по тази причина не е мъчно да си осигурите “средно статистическата ” нужда от тях при уравновесено хранене.
Приемането на хранителни добавки, съдържащи потребните мастни киселини, се предлага в случай че има директни показания за това. Основното е - всичко да е с мярка. Да, мазнините са потребни, напълно без тях не трябва, само че и прекаляването е нездравословно.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ