Масово ни пробутват китайски сребърни бижута с ниско качество. Родните

Масово ни пробутват китайски сребърни бижута с ниско качество. Родните търговци не внасяли самия метал, а напряко подготвени произведения. Това съобщи за „ Монитор “ ръководителят на Съюза на златарите в България - Димитър Алексиев.

Бижутерите залагали на този импорт, тъй като в Китай трудът е по-евтин и това фрапантно смъква крайната цена на накита. Оказва се, че и Турция залага на производството от най-голямата комунистическа страна, а по-късно българските търговци купуват от прилежащата страна. „ Турците към този момент доста по-малко създават сребро и доста по-евтино им излиза, вместо да го създават, да го внасят непосредствено “, сподели Алексиев.

Въпреки че са китайски, накитите се продават със документи от производители. „ Това отново е нож с две остриета. На него написа единствено каратите, само че не чакайте да написа Made in China”, разясни златарят.

Според него златарският бизнес е на изгубване от нашата страна и след време няма да има златари, които да поправят бижутата на хората.

По думите му пазарът на златото сега е доста слаб и растежите, които се оповестяват, не са оправдани. Напротив, за предходната година специалистът регистрира спад в продажбите на златни бижута в размер на 5-6%. „ Нямат пари хората. Принудени сме да произвеждаме тънки, дребни неща. Такива, що се касае за адет да се подарят, само че в тях се влага доста труд. Фактически в един грам украшение, в случай че би трябвало да сложа и труд, то той е що се касае за 3-4 грама “, безапелационен бе той.

Според Алексиев сънародниците ни прибягват до златарските ателиета най-често по празници или към разнообразни мотиви – сватби, кръщенета и рождени дни. „ Има хора, които държат на златото, тъй като то е най-хубавият подарък. Вие като подарите или купите злато, половината от парите, които давате сега, са ви обезпечени, че когато поискате, можете да си ги възстановите, т. е. да го продадете “, обясни златарят.

Неговите наблюдения демонстрират, че българите отделяме все по-малко пари за украшения и покупките са в границите на 200-300 лв..

Дори има хора, които търсели декорации за по 50 лв..

Вносът е най-вече от Турция и Италия. В същото време родното ни произвеждане възлиза на едвам 5 на 100. Причината е, че при нас трудът и консумативите са скъпи.