Масовият туризъм отново превръща някои от най-красивите европейски острови в

...
Масовият туризъм отново превръща някои от най-красивите европейски острови в
Коментари Харесай

Европейските острови, които успяват да избегнат свръхтуризма

Масовият туризъм още веднъж трансформира някои от най-красивите европейски острови в сцена на борба за пространство и запаси. Ограничената земя и нежната инфраструктура мъчно поемат рекордния брой гости, а локалните усещат това в растящите наеми, тапите и напрежението върху услугите, предава Euronews.

Когато общностите биват изтиквани в периферията, а системите преливат, значи е време за смяна “, предизвестява Шон Кели, съосновател на BookRetreats.

Анализът на компанията мери натоварването посредством броя на пренощуванията на квадратен километър и демонстрира къде натискът е най-силен.
Къде казусът е максимален
Най-яркият образец за претъпкан остров е Малта. На територия, която може да се побере пет пъти в Лондон, се струпват над 38 700 нощувки на квадратен километър. Прочутата лагуна „ Блу Лагун “ до наскоро приемаше до 12 000 души дневно, заради което бе въведен предел от 4 000 гости и наложителна предварителна резервация. Въпреки очевидния напън управляващите мечтаят за 4,5 милиона туристи годишно до 2034 година

В Атлантическия океан Канарските острови поемат идващия вълнов удар. Ланзароте събира над 21 600 нощувки на квадратен километър, а Тенерифе и Гран Канария надвишават 16 000. По улиците към този момент излизат шествия на локални, които упорстват за таван на посетителите, по-строг надзор върху краткосрочните наеми и отбрана на канарската еднаквост.

Подобна отмалялост се усеща и в Балеарите. През 2024 година Ибиса и Форментера одобриха 3,7 милиона посетители. Плажовете бяха претъпкани, пътищата – задръстени, а междинната наемна цена отиде отвън обсега на мнозина поданици. В отговор районното държавно управление одобри през април 2025 година пакет „ Мерки за преодоляване на туризма “, който стопира основаването на нови туристически квартири в жилищни блокове и стяга лицензирането на към този момент съществуващите.
Острови, които демонстрират различен път
По-на север картината е напълно друга. Свалбард предлага големи ледени простори с едвам 2,4 нощувки на квадратен километър, а две трети от архипелага са предпазени територии. Норвегия насочва бъдещето на круизния бранш тук към дребни, нисковъглеродни експедиционни кораби, с цел да резервира полярната пустота.

Островите Аланд във Финландия и шведският Готланд също демонстрират, че умереният, „ муден “ туризъм може да носи изгоди, без да разрушава общности.

В Източното Средиземноморие петият по величина гръцки остров – Хиос – остава отвън радара на всеобщите потоци. Тайната му е вековната стопанска система, учредена на неповторимата мастихова смола, която облекчава натиска за градеж на великански хотели. Посетителите се посрещат в скромни фамилни къщи или реставрирани каменни домове, а селата Пирги и Места пазят фасади, покрити с черно-бели геометрични претекстове, като че ли времето е спряло. Подобен баланс поддържат и други гръцки острови като Евбея, Лесбос и Икария.

На западния борд на Канарския архипелаг Ел Йеро служи като жив образец за резистентност. Тук няма директни полети, леглата са към хиляда, а най-големият хотел предлага под петдесет стаи. Администрацията цели да понижи излъчванията с 50 % до 2030 година и да реализира цялостна въглеродна индиферентност до 2050 година, като развива туризма един до друг с обичайното земеделие, което създава съвсем всички ананаси в островната група.

Така европейските острови описват две разнообразни истории. Едната е за места, задъхани от тълпи и градежи, където жителите се борят да запазят дом и просвета. Другата е за дребни, решителни общности, които избират по-бавен темп и канят пътешествениците да бъдат посетители, а не нашественици.
гръцки острови най-хубави острови за отмора свръхтуризъм
Източник: economic.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР