Киото – портал към стара Япония
Старата столица на Япония постоянно е била мощен магнит за туристи и други краткотрайни гости, които желаят да се допрян до културата на гейша, на чайните церемонии, на красивите храмове с червени тории (бел. ред. – високи дървени врати, символизиращи прекосяването от човешкия към света на божествата) и други.
Привлечена от този магнетизъм, това лято аз също вземам решение да посетя Киото. Или по-скоро, да се върна и още веднъж да се докосна до спокойствието, хубостта и богатата история на това място.
Храмът с лисиците
Обиколката ми стартира с мой персонален любимец – храмът Фушими Инари. На влизане всеки клиент първо минава през огромна алена тории, дарена през далечната 1589 година от не кой различен, а от самия Тойотоми Хидейоши, прочут като един от обединителите на Япония, поставил завършек на интервал на вътрешни безредици и спомогнал за установяването на централизирано ръководство. Въпреки елементарния си генезис на селяндур Тойотоми Хидейоши остава в историята с голям брой военни достижения, амбициозни строителни планове (като красивия и възвишен палат в Осака) и сигурен принос за обединяването на Япония.
Ако желаете да посетите Фушими Инари като локален, то при прекосяване през портите, би трябвало да се поклоните. Това е методът да покажете почитание към божествата, в чийто свят навлизате. Трябва да се стараете да вървите и в профил, защото централното място е непокътнато за божествата.
Още от началото ще ви направи усещане, че на всички места има скулптури на лисици – животни, които в българския фолклор са хитри и лукави. Нещата не стоят напълно по този начин обаче в Япония, където лисиците са пратеници на Инари – божеството на ориза и изоболието.
След влизане, различен значим миг е измиването на ръцете, представляващ обред на филтриране. В някои храмове можете да видите и пояснения с коя ръка да започнете, по какъв начин да си изплакнете устата и за какво е значимо това да се прави.
Фушими Инари ще ви отнеме най-малко 2 часа за разглеждане – даже единствено да стоите на ниското, да вършиме фотоси и да се наслаждавате. Тази граница елементарно може да бъде мината, в случай че решите да минете под другите 1000 тории, виещи се към планината и до нейния връх, от който се открива спираща дъха панорама към Киото.
Място с над 1200-годишна история
Съвсем покрай Фушими Инари е Кийомизу-дера – будистки храм, учреден през 778 година. Разпростирайки се най-отгоре на върховете на планинската верига Хигашияма, Кийомизу-дера е блажен с чист въздух, красива природа и успокоение. Разхождайки се и зеленината, човек се заземява, забавя, успокоява.
Основен миг в визитата е гледката към една от постройките на големия дървен храм, зад който се виждат пулсиращите вени на живота на Киото.
В този храм, както и където и другаде да отидете в Япония, в никакъв случай не оставяйте боклуци след вас. Четете надписите какво може да се снима и какво – не. Внимавайте с праговете, след които е неразрешено да се влиза с обувки. И най-много – в случай че видите молещи се хора, пазете тишина. За вас това е краткотрайно посещаване на храм, а за тях – значим диалог с провидение и най-много обред.
Златният храм
Задължителна спирка за вас би трябвало да е Златният храм Кинкаку-джи. И преди да попитате, да, неговите горни два етажа са напълно покрити със злато.
Първото ми посещаване на мястото завърши още при портите – бях изпуснала работното време на храма за 2 минути.
Затова това лято бях твърдо решена да го видя... и съумях.
Някога вила на общественик, храмът бива закупен и трансфорат в цялостен комплекс за един от шогуните на Япония. Златното му покритие не е просто за хубост - неговата концепция е то да отблъсква и пречиства човешкия разум от замърсяване с отрицателни мисли.
Интересен миг от историята на храма е неговото съвсем цялостно заличаване от духовник дилетант, който го опожарява, а по-късно прави несполучлив опит да се самоубие. Не са малко паметниците в Япония, минали през повече от едно или две опожарявания. Въпреки това през днешния ден те се издигат цели и горди, минали през тестването на времето. Както Кинкаку-джи.
Посещението съставлява обиколка към самата постройка, която е по-голяма, в сравнение с постоянно наподобява на фотоси или се приказва за нея.
Както всяка дзен градина, по този начин и тази на Кинкаку-джи има основните детайли - пясък, вода, камък и дърво. Тяхното разположение не е инцидентно, а засадената флора разкрива преходното великолепие на всеки сезон. Идеята е, преминавайки, човек да медитира и да се наслаждения на лечебния резултат на природата.
Наслаждавай се на | Уважавай | Киото
Магнетизмът на Киото има своята цена – свръхтуризъм. През предходната година градът е посрещнал над 10.8 млн. задгранични гости, надминавайки прага от 10 млн. души за пръв път. Общият брой туристи (в това число местни) е бил над 56 млн. души – второто най-високо равнище от 2015 година насам.
Тази статистика се вижда и с просто око - оглеждайки се към мен, аз виждам повече туристи (като мен), в сравнение с локални поданици. На който и рейс да се кача, японци вътре съвсем няма. Основно слушам европейски езици или тези на съседите на Япония, като Южна Корея и Китай.
Получава се обстановка, в която локалните не могат да живеят обикновено, изблъсквани встрани от туристите. Затова в този текст повече внимание обърнах на етикета и японските правила, в сравнение с самите места, които ще ви оставя сами да преоткриете.
През последната ми вечер в Киото ме срещна с индиец, който от близо 30 години живее в Япония. Той също показа своите опасения от свръхтуризма. „ Преди години, японците доста ми се радваха, желаеха да се снимат с мен и даже ме канеха в домовете си. Мигновено си ставахме другари. Сега към този момент не е по този начин. И това се дължи на туристите, които не знаят японските правила “, сподели ми той.
В Япония е значимо да следваш разпоредбите на японското общество – да си спокоен в метрото, да си изхвърляш отпадъците на вярното място и да показваш почитание, да благодариш “, довърши моят събеседник.
Това, прочее, значи и още да не пипаш или снимаш минаваща гейша, да не я спираш, да не снимаш или преминаваш през частни терени, и никога да не нарушаваш спокойствието със своето наличие.
Всичко това от дълго време е събрано в едно малко учтиво обръщение, което посреща туристите още на излизане от централната гара:
Наслаждавай се на | Уважавай | Киото ".
Япония Киото пътешествия къси пътувания туристически пътувания
Привлечена от този магнетизъм, това лято аз също вземам решение да посетя Киото. Или по-скоро, да се върна и още веднъж да се докосна до спокойствието, хубостта и богатата история на това място.
Храмът с лисиците
Обиколката ми стартира с мой персонален любимец – храмът Фушими Инари. На влизане всеки клиент първо минава през огромна алена тории, дарена през далечната 1589 година от не кой различен, а от самия Тойотоми Хидейоши, прочут като един от обединителите на Япония, поставил завършек на интервал на вътрешни безредици и спомогнал за установяването на централизирано ръководство. Въпреки елементарния си генезис на селяндур Тойотоми Хидейоши остава в историята с голям брой военни достижения, амбициозни строителни планове (като красивия и възвишен палат в Осака) и сигурен принос за обединяването на Япония.
Ако желаете да посетите Фушими Инари като локален, то при прекосяване през портите, би трябвало да се поклоните. Това е методът да покажете почитание към божествата, в чийто свят навлизате. Трябва да се стараете да вървите и в профил, защото централното място е непокътнато за божествата.
Още от началото ще ви направи усещане, че на всички места има скулптури на лисици – животни, които в българския фолклор са хитри и лукави. Нещата не стоят напълно по този начин обаче в Япония, където лисиците са пратеници на Инари – божеството на ориза и изоболието.
След влизане, различен значим миг е измиването на ръцете, представляващ обред на филтриране. В някои храмове можете да видите и пояснения с коя ръка да започнете, по какъв начин да си изплакнете устата и за какво е значимо това да се прави.
Фушими Инари ще ви отнеме най-малко 2 часа за разглеждане – даже единствено да стоите на ниското, да вършиме фотоси и да се наслаждавате. Тази граница елементарно може да бъде мината, в случай че решите да минете под другите 1000 тории, виещи се към планината и до нейния връх, от който се открива спираща дъха панорама към Киото.
Място с над 1200-годишна история
Съвсем покрай Фушими Инари е Кийомизу-дера – будистки храм, учреден през 778 година. Разпростирайки се най-отгоре на върховете на планинската верига Хигашияма, Кийомизу-дера е блажен с чист въздух, красива природа и успокоение. Разхождайки се и зеленината, човек се заземява, забавя, успокоява.
Основен миг в визитата е гледката към една от постройките на големия дървен храм, зад който се виждат пулсиращите вени на живота на Киото.
В този храм, както и където и другаде да отидете в Япония, в никакъв случай не оставяйте боклуци след вас. Четете надписите какво може да се снима и какво – не. Внимавайте с праговете, след които е неразрешено да се влиза с обувки. И най-много – в случай че видите молещи се хора, пазете тишина. За вас това е краткотрайно посещаване на храм, а за тях – значим диалог с провидение и най-много обред.
Златният храм
Задължителна спирка за вас би трябвало да е Златният храм Кинкаку-джи. И преди да попитате, да, неговите горни два етажа са напълно покрити със злато.
Първото ми посещаване на мястото завърши още при портите – бях изпуснала работното време на храма за 2 минути.
Затова това лято бях твърдо решена да го видя... и съумях.
Някога вила на общественик, храмът бива закупен и трансфорат в цялостен комплекс за един от шогуните на Япония. Златното му покритие не е просто за хубост - неговата концепция е то да отблъсква и пречиства човешкия разум от замърсяване с отрицателни мисли.
Интересен миг от историята на храма е неговото съвсем цялостно заличаване от духовник дилетант, който го опожарява, а по-късно прави несполучлив опит да се самоубие. Не са малко паметниците в Япония, минали през повече от едно или две опожарявания. Въпреки това през днешния ден те се издигат цели и горди, минали през тестването на времето. Както Кинкаку-джи.
Посещението съставлява обиколка към самата постройка, която е по-голяма, в сравнение с постоянно наподобява на фотоси или се приказва за нея.
Както всяка дзен градина, по този начин и тази на Кинкаку-джи има основните детайли - пясък, вода, камък и дърво. Тяхното разположение не е инцидентно, а засадената флора разкрива преходното великолепие на всеки сезон. Идеята е, преминавайки, човек да медитира и да се наслаждения на лечебния резултат на природата.
Наслаждавай се на | Уважавай | Киото
Магнетизмът на Киото има своята цена – свръхтуризъм. През предходната година градът е посрещнал над 10.8 млн. задгранични гости, надминавайки прага от 10 млн. души за пръв път. Общият брой туристи (в това число местни) е бил над 56 млн. души – второто най-високо равнище от 2015 година насам.
Тази статистика се вижда и с просто око - оглеждайки се към мен, аз виждам повече туристи (като мен), в сравнение с локални поданици. На който и рейс да се кача, японци вътре съвсем няма. Основно слушам европейски езици или тези на съседите на Япония, като Южна Корея и Китай.
Получава се обстановка, в която локалните не могат да живеят обикновено, изблъсквани встрани от туристите. Затова в този текст повече внимание обърнах на етикета и японските правила, в сравнение с самите места, които ще ви оставя сами да преоткриете.
През последната ми вечер в Киото ме срещна с индиец, който от близо 30 години живее в Япония. Той също показа своите опасения от свръхтуризма. „ Преди години, японците доста ми се радваха, желаеха да се снимат с мен и даже ме канеха в домовете си. Мигновено си ставахме другари. Сега към този момент не е по този начин. И това се дължи на туристите, които не знаят японските правила “, сподели ми той.
В Япония е значимо да следваш разпоредбите на японското общество – да си спокоен в метрото, да си изхвърляш отпадъците на вярното място и да показваш почитание, да благодариш “, довърши моят събеседник.
Това, прочее, значи и още да не пипаш или снимаш минаваща гейша, да не я спираш, да не снимаш или преминаваш през частни терени, и никога да не нарушаваш спокойствието със своето наличие.
Всичко това от дълго време е събрано в едно малко учтиво обръщение, което посреща туристите още на излизане от централната гара:
Наслаждавай се на | Уважавай | Киото ".
Япония Киото пътешествия къси пътувания туристически пътувания
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ