Заведения надуха цените си още преди официалния старт на еврото
Масова процедура за " психическо ценообразуване " бърка надълбоко в джоба на потребителя
" Цената е 4 евро, с цел да е кръгло число " – зад тази почтена имитация на сервитьорите в огромните градове се крие една от най-мащабните спекулативни интервенции, съпътстващи влизането на България в еврозоната. Докато страната и Българска народна банка концентрираха вниманието си върху курса 1.95583, ресторантьорският отрасъл безшумно и дейно извърши своята " промяна " още през декември, като наду цените с сред 10 и 20 % под предлог за " техническо улеснение ".
Проверка на в. " Марица ", разкрива, че бизнесът всеобщо употребява прехода към новата валута, с цел да разшири маржовете си на облага, трансформирайки общоприетото математическо закръгляне в инструмент за обедняване на популацията.
Математика на алчността
Схемата е елементарна, само че мъчителна за джоба. Ястие, което до през вчерашния ден е коствало 6.50 лв. (еквивалент на 3.32 евро), през днешния ден не се продава за 3.32, нито даже за 3.50. Новата цена в менюто непосредствено " скача " на 4.00 евро. Този скок от 68 евроцента (над 1.30 лева) съставлява мигновена инфлация от над 20%, която няма икономическа аргументация в повишаването на суровините или силата за последния месец.
" Вярно е, че усещаме по-солени цени и в магазина, само че когато седнем на механа, разликата е най-болезнена ", разясняват пострадали клиенти пред " Марица ".
Примерите са фрапиращи:
Салата " Цезар ": От 15 лв. (7.67 евро) на 9 евро (17.61 лева) – растеж от 17%.
Малка вода: От 3.50 лв. (1.79 евро) на 2 евро (3.91 лева) – растеж от 11%.
Вино: От 70 лв. (35.79 евро) на 40 евро (78.23 лева) – растеж от 12%.
Феноменът " Shrinkflation ": Плащаш повече, ядеш по-малко
Освен директното повишаване, заведенията ползват и " невидимата " тактичност на понижаване на грамажите. Порция картофи, която до неотдавна е тежала 300 грама за 8 лв., към този момент се предлага като 250 грама за 4.09 евро (около 8 лева.). На процедура цената е същата, само че клиентът получава 50 грама по-малко артикул. Това е класическа комерсиална операция, която разчита на обстоятелството, че потребителите рядко наблюдават грамажа с такава точност, с каквато наблюдават цената.
Българските заплати, гръцките цени
Най-тежката присъда за родната икономическа действителност идва от сравнението със прилежаща Гърция. Според разбора, цените в заведенията в Пловдив и София към този момент са се изравнили, а в някои случаи и задминали тези в Солун, макар голямата бездна в приходите.
Средна чиста заплата (Солун): ~1500 евро.
Средна чиста заплата (Пловдив): ~1050 евро.
Парадоксът е цялостен – българинът с 30% по-ниски приходи заплаща същата цена за еспресо (3.20 - 3.50 евро) като гърка, само че без да получава безплатната вода и десерт, които са стандарт в южната ни съседка. Вечеря за четирима в Пловдив излиза към 90 евро, до момента в който в Солун е 95 евро, само че с включени екстри и по-високо качество на продуктите.
Това значи, че една вечеря " изяжда " 8.5% от месечния бюджет на пловдивчанина, до момента в който за жителя на Солун разходът е единствено 6%.
Оправданията на бизнеса
Собствениците на заведения се опазиха пред медиите с аргумента за " равнене на разноските " и повишаването на труда след повдигането на минималната заплата от 1 януари 2026 година Икономическата логичност обаче се пропуква – административното увеличение на минималния приход не води автоматизирано до 20% растеж в себестойността на една салата.
Експертите дефинират протичащото се като " психическо ценообразуване ". Търговците разчитат на първичния потрес и комплициране от новата валута, с цел да фиксират нови, по-високи равнища на облага, които надали ще бъдат поправени надолу в бъдеще.
" Цената е 4 евро, с цел да е кръгло число " – зад тази почтена имитация на сервитьорите в огромните градове се крие една от най-мащабните спекулативни интервенции, съпътстващи влизането на България в еврозоната. Докато страната и Българска народна банка концентрираха вниманието си върху курса 1.95583, ресторантьорският отрасъл безшумно и дейно извърши своята " промяна " още през декември, като наду цените с сред 10 и 20 % под предлог за " техническо улеснение ".
Проверка на в. " Марица ", разкрива, че бизнесът всеобщо употребява прехода към новата валута, с цел да разшири маржовете си на облага, трансформирайки общоприетото математическо закръгляне в инструмент за обедняване на популацията.
Математика на алчността
Схемата е елементарна, само че мъчителна за джоба. Ястие, което до през вчерашния ден е коствало 6.50 лв. (еквивалент на 3.32 евро), през днешния ден не се продава за 3.32, нито даже за 3.50. Новата цена в менюто непосредствено " скача " на 4.00 евро. Този скок от 68 евроцента (над 1.30 лева) съставлява мигновена инфлация от над 20%, която няма икономическа аргументация в повишаването на суровините или силата за последния месец.
" Вярно е, че усещаме по-солени цени и в магазина, само че когато седнем на механа, разликата е най-болезнена ", разясняват пострадали клиенти пред " Марица ".
Примерите са фрапиращи:
Салата " Цезар ": От 15 лв. (7.67 евро) на 9 евро (17.61 лева) – растеж от 17%.
Малка вода: От 3.50 лв. (1.79 евро) на 2 евро (3.91 лева) – растеж от 11%.
Вино: От 70 лв. (35.79 евро) на 40 евро (78.23 лева) – растеж от 12%.
Феноменът " Shrinkflation ": Плащаш повече, ядеш по-малко
Освен директното повишаване, заведенията ползват и " невидимата " тактичност на понижаване на грамажите. Порция картофи, която до неотдавна е тежала 300 грама за 8 лв., към този момент се предлага като 250 грама за 4.09 евро (около 8 лева.). На процедура цената е същата, само че клиентът получава 50 грама по-малко артикул. Това е класическа комерсиална операция, която разчита на обстоятелството, че потребителите рядко наблюдават грамажа с такава точност, с каквато наблюдават цената.
Българските заплати, гръцките цени
Най-тежката присъда за родната икономическа действителност идва от сравнението със прилежаща Гърция. Според разбора, цените в заведенията в Пловдив и София към този момент са се изравнили, а в някои случаи и задминали тези в Солун, макар голямата бездна в приходите.
Средна чиста заплата (Солун): ~1500 евро.
Средна чиста заплата (Пловдив): ~1050 евро.
Парадоксът е цялостен – българинът с 30% по-ниски приходи заплаща същата цена за еспресо (3.20 - 3.50 евро) като гърка, само че без да получава безплатната вода и десерт, които са стандарт в южната ни съседка. Вечеря за четирима в Пловдив излиза към 90 евро, до момента в който в Солун е 95 евро, само че с включени екстри и по-високо качество на продуктите.
Това значи, че една вечеря " изяжда " 8.5% от месечния бюджет на пловдивчанина, до момента в който за жителя на Солун разходът е единствено 6%.
Оправданията на бизнеса
Собствениците на заведения се опазиха пред медиите с аргумента за " равнене на разноските " и повишаването на труда след повдигането на минималната заплата от 1 януари 2026 година Икономическата логичност обаче се пропуква – административното увеличение на минималния приход не води автоматизирано до 20% растеж в себестойността на една салата.
Експертите дефинират протичащото се като " психическо ценообразуване ". Търговците разчитат на първичния потрес и комплициране от новата валута, с цел да фиксират нови, по-високи равнища на облага, които надали ще бъдат поправени надолу в бъдеще.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ