Едно мускалче аромат: Розовото масло – българският символ пред света
Маслодайната роза (Rosa damascena) е един от знаците на България, тъй като розовото масло е един от най-разпознаваемите български артикули на международните пазари. Кога обаче стартира производството му по българските земи и каква е неговата история?
Родината на маслодайната роза е Югозападна Азия, където в началото се е отглеждала най-вече като декоративно растение. Липсват безапелационни доказателства за това по кое време тъкмо е почнало производството на розова вода и розово масло посредством изваряване на розов цвят, само че се допуска, че процесът е основан и развъртян още през 9-и век в Индия и Египет.
През Средновековието Персия е най-големият производител на розова вода в света, като скъпата ароматна течност е изнасяна за Китай, Индия и страните в Северна Европа. През междинните епохи в Индия стартират да употребяват медни казани, в които с единична филтрация се създават дребни количества розово масло, продавано за големи суми. През 16-и век в Европа стартира да се употребява процесът на двойна филтрация на розовата вода, който води до приемане на чисто розово масло.
Производството на Стария континент обаче не е задоволително, с цел да задоволи търсенето, вследствие на което през 17-и век на европейския пазар се появява персийското розово масло. По това време маслодайната роза стартира да се отглежда в редица европейски страни, в това число и на Балканския полуостров в рамките на Османската империя.
Първите данни за такива розови насаждения са от покрайнините на град Одрин, като информацията датира от средата на 17-и век. На територията на днешна България първите документални сведения за розови насаждения са от 1712 година в землището на с. Войнягово, Карловско.
В средата на 19-и век стартира да се загатва и Розовата котловина, като наименованията включва териториите на подбалканските котловини в региона сред Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Розовата котловина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на създаваното розово масло от локалния вид Казанлъшка роза е извънредно високо.
Розовото масло през 18-и и 19-и век
Розоварните в предишното се наричали гюлпанати, гюлпхани или гюлници. Те наложително се строяли до чиста течаща вода, която да се употребява в производството. Преработката на розовия цвят се правила в дребни медни казани. За производството на един кг розово масло били нужни приблизително сред 3000 и 6000 кг розов цвят, според от качеството на реколтата.
В предишното чувалите с набран на ръка розов цвят тежали приблизително към 25 кг. От значително значение за количеството добито розово масло било бързото превозване на розовия цвят до дестилериите, защото, изложено на слънчевите лъчи, розовото масло бързо се изпарява.
По-късно, при започване на XX век маслото се дестилирало в медни дестилационни съдове, подгрявани на огън. За един дестилационен цикъл били нужни към 15 кг розов цвят и 60 литра чиста вода.
В дългогодишната си процедура, употребявайки и опита от производството на ракия, българските розопроизводители вкарват редица усъвършенствания в процеса на двойната филтрация. Те усилват количеството на полученото розово масло, само че в това време резервират неговия мирис и изключителните му качества. Постепенно българският артикул измества на пазара кашмирските и арабските розова вода и масло.
През 1902 година Слави Митов от Карлово, в съдружие с французина Пиер Шер, построява първата дестилерия с парно загряване. В началото на 20-и век карловският район заема водеща позиция на пазара на розова вода и розово масло. Засадените площи доближават до 38 220 декара, от които се добиват 7 483 367 кг розов цвят годишно. След световната икономическа рецесия през 30-те години на предишния век розовите насаждения са съвсем унищожени, а възобновяване им лишава десетилетия.
Първите български експортьори на розово масло
През XIX век се заражда и развива търговията с българско розово масло и износът за Одрин, Цариград и европейските страни. От самото си начало този бранш е с напълно експортен темперамент, като вътрешната търговия е била по-скоро изключение.
Първите експортьори на розово масло при започване на 19-и век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. През 1839 година в търговията се включва и Евлоги Георгиев. Той търгува с Е. Паница във Виена и с Леополд Бенг в Париж.
През 1820 година казанлъчанинът Дончо Папазоглу основава първата в града фабрика за розово масло. Търговията му последователно се разраства и през 1854 година се поема от синовете му Димитър и Ботьо, които основават първата комерсиална къща за експорт на розово масло Братя Папазоглу. Тя изнася продукта в целия свят и имат адвокатски фирми в Лондон, Ню Йорк, Виена и Цариград, където работят дружно с Христо Тъпчилещов.
През интервала 1830-1880 година като огромен експортьор на розово масло в Англия се популяризира и компанията на братя Гешови, която също е от Карлово. По-късно те откриват и клон на компанията във Виена. Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков посредством българската компания Тотю Станчев – Михайлов и сие, учредена в Манчестър. След Кримската война необятна комерсиална активност развива и Христо Тъпчилещов от Калофер.
След 1880 година във към този момент свободна България активността на търговците от карловския розопроизводителен регион се ускорява и в нея се включват доста от локалните заможни семейства. Започва построяването на розоварни освен от локалните търговци, само че и от казанлъшки компании и непознати индустриалци.
Какво съставляват мускалите и конкумите?
Произведеното количество розово масло се мери със специфична единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4.9844 грама. В средата на 19-и век, до Кримската война, в българските розопроизводителни региони се създават сред 200 и 300 хиляди мускала розово масло годишно.
След Освобождението на България през 1878 година добивът на розово масло стартира да се усилва, като през 1881 година единствено в Карловска околия са създадени 110 000 мускала розово масло, през 1899 година са създадени 405 000 мускала, а през 1909 година - 848 000 мускала.
Съдовете за износ на българското розово масло се назовават конкуми. Те се създават от медна ламарина и се калайдисват от вътрешната страна и извън. За износ се употребяват конкуми с съдържимост от 20 грама до 5 кг, а за предпазване - от 5 до 120 кг.
При изнасянето им в чужбина, с цел да се предпазят от строшаване, конкумите се опаковат в мек филцов плат и дървени каси. Върху тях розопроизводителите слагали своите емблеми и тежестта на розовото масло. Висококачественото розово масло носи на българските производители доста медали и дипломи от международни изложби и панаири.
През 1873 година розовото масло на Братя Папазоглу печели златен орден на ревюто във Виена, а през 1875 година те показват казанлъшко розово масло на ревюто във Филаделфия, където получават и втори златен орден.
През 1894 година Стефан Кьобашиев получава златен орден от ревюто в Антверпен, а през 1907 година Стефан Лилов от Клисура взема първа премия на лондонското ревю.
Днес в България се добиват сред 2 и 4 тона розово масло всяка година, което трансформира страната ни в един от най-големите международни производители на тази суровина. Българското розово масло се купува от водещите международни компании в парфюмерийната и козметичната промишленост.
Източник: Propackmagazine
Родината на маслодайната роза е Югозападна Азия, където в началото се е отглеждала най-вече като декоративно растение. Липсват безапелационни доказателства за това по кое време тъкмо е почнало производството на розова вода и розово масло посредством изваряване на розов цвят, само че се допуска, че процесът е основан и развъртян още през 9-и век в Индия и Египет.
През Средновековието Персия е най-големият производител на розова вода в света, като скъпата ароматна течност е изнасяна за Китай, Индия и страните в Северна Европа. През междинните епохи в Индия стартират да употребяват медни казани, в които с единична филтрация се създават дребни количества розово масло, продавано за големи суми. През 16-и век в Европа стартира да се употребява процесът на двойна филтрация на розовата вода, който води до приемане на чисто розово масло.
Производството на Стария континент обаче не е задоволително, с цел да задоволи търсенето, вследствие на което през 17-и век на европейския пазар се появява персийското розово масло. По това време маслодайната роза стартира да се отглежда в редица европейски страни, в това число и на Балканския полуостров в рамките на Османската империя.
Първите данни за такива розови насаждения са от покрайнините на град Одрин, като информацията датира от средата на 17-и век. На територията на днешна България първите документални сведения за розови насаждения са от 1712 година в землището на с. Войнягово, Карловско.
В средата на 19-и век стартира да се загатва и Розовата котловина, като наименованията включва териториите на подбалканските котловини в региона сред Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Розовата котловина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на създаваното розово масло от локалния вид Казанлъшка роза е извънредно високо.
Розовото масло през 18-и и 19-и век
Розоварните в предишното се наричали гюлпанати, гюлпхани или гюлници. Те наложително се строяли до чиста течаща вода, която да се употребява в производството. Преработката на розовия цвят се правила в дребни медни казани. За производството на един кг розово масло били нужни приблизително сред 3000 и 6000 кг розов цвят, според от качеството на реколтата.
В предишното чувалите с набран на ръка розов цвят тежали приблизително към 25 кг. От значително значение за количеството добито розово масло било бързото превозване на розовия цвят до дестилериите, защото, изложено на слънчевите лъчи, розовото масло бързо се изпарява.
По-късно, при започване на XX век маслото се дестилирало в медни дестилационни съдове, подгрявани на огън. За един дестилационен цикъл били нужни към 15 кг розов цвят и 60 литра чиста вода.
В дългогодишната си процедура, употребявайки и опита от производството на ракия, българските розопроизводители вкарват редица усъвършенствания в процеса на двойната филтрация. Те усилват количеството на полученото розово масло, само че в това време резервират неговия мирис и изключителните му качества. Постепенно българският артикул измества на пазара кашмирските и арабските розова вода и масло.
През 1902 година Слави Митов от Карлово, в съдружие с французина Пиер Шер, построява първата дестилерия с парно загряване. В началото на 20-и век карловският район заема водеща позиция на пазара на розова вода и розово масло. Засадените площи доближават до 38 220 декара, от които се добиват 7 483 367 кг розов цвят годишно. След световната икономическа рецесия през 30-те години на предишния век розовите насаждения са съвсем унищожени, а възобновяване им лишава десетилетия.
Първите български експортьори на розово масло
През XIX век се заражда и развива търговията с българско розово масло и износът за Одрин, Цариград и европейските страни. От самото си начало този бранш е с напълно експортен темперамент, като вътрешната търговия е била по-скоро изключение.
Първите експортьори на розово масло при започване на 19-и век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. През 1839 година в търговията се включва и Евлоги Георгиев. Той търгува с Е. Паница във Виена и с Леополд Бенг в Париж.
През 1820 година казанлъчанинът Дончо Папазоглу основава първата в града фабрика за розово масло. Търговията му последователно се разраства и през 1854 година се поема от синовете му Димитър и Ботьо, които основават първата комерсиална къща за експорт на розово масло Братя Папазоглу. Тя изнася продукта в целия свят и имат адвокатски фирми в Лондон, Ню Йорк, Виена и Цариград, където работят дружно с Христо Тъпчилещов.
През интервала 1830-1880 година като огромен експортьор на розово масло в Англия се популяризира и компанията на братя Гешови, която също е от Карлово. По-късно те откриват и клон на компанията във Виена. Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков посредством българската компания Тотю Станчев – Михайлов и сие, учредена в Манчестър. След Кримската война необятна комерсиална активност развива и Христо Тъпчилещов от Калофер.
След 1880 година във към този момент свободна България активността на търговците от карловския розопроизводителен регион се ускорява и в нея се включват доста от локалните заможни семейства. Започва построяването на розоварни освен от локалните търговци, само че и от казанлъшки компании и непознати индустриалци.
Какво съставляват мускалите и конкумите?
Произведеното количество розово масло се мери със специфична единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4.9844 грама. В средата на 19-и век, до Кримската война, в българските розопроизводителни региони се създават сред 200 и 300 хиляди мускала розово масло годишно.
След Освобождението на България през 1878 година добивът на розово масло стартира да се усилва, като през 1881 година единствено в Карловска околия са създадени 110 000 мускала розово масло, през 1899 година са създадени 405 000 мускала, а през 1909 година - 848 000 мускала.
Съдовете за износ на българското розово масло се назовават конкуми. Те се създават от медна ламарина и се калайдисват от вътрешната страна и извън. За износ се употребяват конкуми с съдържимост от 20 грама до 5 кг, а за предпазване - от 5 до 120 кг.
При изнасянето им в чужбина, с цел да се предпазят от строшаване, конкумите се опаковат в мек филцов плат и дървени каси. Върху тях розопроизводителите слагали своите емблеми и тежестта на розовото масло. Висококачественото розово масло носи на българските производители доста медали и дипломи от международни изложби и панаири.
През 1873 година розовото масло на Братя Папазоглу печели златен орден на ревюто във Виена, а през 1875 година те показват казанлъшко розово масло на ревюто във Филаделфия, където получават и втори златен орден.
През 1894 година Стефан Кьобашиев получава златен орден от ревюто в Антверпен, а през 1907 година Стефан Лилов от Клисура взема първа премия на лондонското ревю.
Днес в България се добиват сред 2 и 4 тона розово масло всяка година, което трансформира страната ни в един от най-големите международни производители на тази суровина. Българското розово масло се купува от водещите международни компании в парфюмерийната и козметичната промишленост.
Източник: Propackmagazine
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ