Сухотата в устата крие заплаха за имунитета
Маски, стерилизация и отдалеченост - това са познатите ни одобрени ограничения, написани въз основата на знанието, че Коронавирус -19 се популяризира главно посредством капки слюнка и носен секрет. Тъй като носът и устата са входна врата за инфекцията, инфекциозният материал се открива първо там.
Затова и пробите за идентифициране на болестта разчитат на биологичен материал от тези първи местоположения на вируса. Новите щадящи проби се позитивират при засичане на антигени на SARS-CoV-2 точно в слюнката.
Навлизането на по-новите проби е тясно обвързвано с здравното знание за вируса и неговата централизация в организма на инфектирания субект. Тяхното приложение улеснява диагнозата и надлежно битката с вируса.
По този мотив забавна се оказва ролята на слюнката - освен поради капацитета <210> като средство за разкриване на инфектираните лица, само че и поради други нейни функционалности и свойства,
свързани с локалния имунитет и отбраната от вируса.
Проф. Мария Панчовска е ревматолог, чиято процедура е тясно обвързвана със характерно автоимунно заболяване с незнайна етиология - синдрома на Sjogren, при което водещите недоволства на болните включват сухота в устата (ксеростомия) и сухота в очите (ксерофталмия). Касае се за автоимунно инфектиране на екзокринните жлези, което визира към 3% от популацията на Земята. Има опция и за редовно ангажиране, което значи, че автоимунният развой може да засегне разнообразни органи и системи. Симптомите на пациентите на проф. Панчовска ускоряват вниманието към характерната роля на слюнката изключително в подтекста на разгърналата се пандемия.
Важно е уточнението, че рецепторите за вируса са няколко типа. Намират се по повърхността на клетките в устната празнина и епителните кафези на каналите на слюнчените жлези, които извършват роля на входна врата за нахлуване на вируса и възпаление на слюнчените жлези. Данните от медицински изследвания при умряли от COVID-19 откриват вируса в слюнчените жлези, като ги съпоставят с „ контейнер “ на вируса.
Известно е, че слюнката има значими защитни функционалности
със съдържащите се в нея лизоцим, фагоцитиращи кафези и секреторен имуноглобулин А. Нормалната микрофлора в устната празнина също има защитни функционалности, като при синдрома на Sjogren съвкупността от бактериите в устната празнина (т.нар. орален микробиом) е мощно изменен.
Синдромът на Sjogren може да се развие независимо - така наречен примитивен синдром на Sjogren, или да съпътства други ревматични заболявания - ревматоиден артрит, систематичен лупус, склеродермия - така наречен второстепенен синдром на Sjogren. Макар и по-рядко, заболяването се съчетава с автоимунни хепатити и билиарна цироза, автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
С оглед на автоимунната патогенеза на изброените ревматични заболявания и провежданото лекуване с кортикостероиди и имуносупресори, пациентите със синдрома на Sjogren имат злепоставен имунитет, което рефлектира в нараснала периодичност на инфекции.
В актуалната пандемия от COVID-19 рисковете за заразяване, усложнено протичане на заболяването и неподходящ излаз са изцяло вероятни и обясними.
“Специално при пациентите със синдрома на Sjogren редом с прогресиращото смъкване на слюнчената секреция се трансформират количеството и качеството на слюнката. Това дефинира безспорната роля на слюнката и слюнчените жлези по отношение на допустимо заразяване и разпространяване на инфекцията, паралелно със загубата на усет и подушване като характерни начални признаци, “ показва проф. Панчовска.
Данните от последните изследвания (след май 2021 г.) демонстрират, че след преболедуване от Коронавирус -19
е допустимо в идващите 12 месеца да се резервират измененията във усета и обонянието,
открива се нарастване на слюнчените жлези при съвсем една четвърт от преболедувалите, сухота в устата (ксеростомия ), афтозен стоматит, лицева болежка, болежка в региона на темпоро-мандибуларните стави. Болните от синдрома на Sjogren е належащо регулярно да бъдат проследявани като пациенти с хронично автоимунно заболяване. Лечението им в изискванията на пандемията с COVID-19 се дефинира от интензивността на болестния развой и се води от експерт ревматолог в тясна колаборация с лекари от други медицински специалности.
Визитка
Проф. доктор Мария Панчовска-Мочева приключва медицина през 1986 година От 1988-а работи в Медицински университет - Пловдив. Придобива компетентност по вътрешни заболявания през 1990 година, а по ревматология - през 1994-та. Има предпазен докторат на тематика “Клинични, генетични и имунологични изследвания при синдрома на Sjogren”. Доцент е от 2004 година, а професор - от 2013-а. Създава и управлява единствения в страната диспансер на болните от синдрома на Sjogren. Има над 180 научни изявления и известия, изнесени на научни конгреси у нас и в чужбина. Съавтор e на 14 образователни управления и пособия, 4 монографии, както и на поредицата “Живот без болка” за пациентите с ревматологични болести.
Затова и пробите за идентифициране на болестта разчитат на биологичен материал от тези първи местоположения на вируса. Новите щадящи проби се позитивират при засичане на антигени на SARS-CoV-2 точно в слюнката.
Навлизането на по-новите проби е тясно обвързвано с здравното знание за вируса и неговата централизация в организма на инфектирания субект. Тяхното приложение улеснява диагнозата и надлежно битката с вируса.
По този мотив забавна се оказва ролята на слюнката - освен поради капацитета <210> като средство за разкриване на инфектираните лица, само че и поради други нейни функционалности и свойства,
свързани с локалния имунитет и отбраната от вируса.
Проф. Мария Панчовска е ревматолог, чиято процедура е тясно обвързвана със характерно автоимунно заболяване с незнайна етиология - синдрома на Sjogren, при което водещите недоволства на болните включват сухота в устата (ксеростомия) и сухота в очите (ксерофталмия). Касае се за автоимунно инфектиране на екзокринните жлези, което визира към 3% от популацията на Земята. Има опция и за редовно ангажиране, което значи, че автоимунният развой може да засегне разнообразни органи и системи. Симптомите на пациентите на проф. Панчовска ускоряват вниманието към характерната роля на слюнката изключително в подтекста на разгърналата се пандемия.
Важно е уточнението, че рецепторите за вируса са няколко типа. Намират се по повърхността на клетките в устната празнина и епителните кафези на каналите на слюнчените жлези, които извършват роля на входна врата за нахлуване на вируса и възпаление на слюнчените жлези. Данните от медицински изследвания при умряли от COVID-19 откриват вируса в слюнчените жлези, като ги съпоставят с „ контейнер “ на вируса.
Известно е, че слюнката има значими защитни функционалности
със съдържащите се в нея лизоцим, фагоцитиращи кафези и секреторен имуноглобулин А. Нормалната микрофлора в устната празнина също има защитни функционалности, като при синдрома на Sjogren съвкупността от бактериите в устната празнина (т.нар. орален микробиом) е мощно изменен.
Синдромът на Sjogren може да се развие независимо - така наречен примитивен синдром на Sjogren, или да съпътства други ревматични заболявания - ревматоиден артрит, систематичен лупус, склеродермия - така наречен второстепенен синдром на Sjogren. Макар и по-рядко, заболяването се съчетава с автоимунни хепатити и билиарна цироза, автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
С оглед на автоимунната патогенеза на изброените ревматични заболявания и провежданото лекуване с кортикостероиди и имуносупресори, пациентите със синдрома на Sjogren имат злепоставен имунитет, което рефлектира в нараснала периодичност на инфекции.
В актуалната пандемия от COVID-19 рисковете за заразяване, усложнено протичане на заболяването и неподходящ излаз са изцяло вероятни и обясними.
“Специално при пациентите със синдрома на Sjogren редом с прогресиращото смъкване на слюнчената секреция се трансформират количеството и качеството на слюнката. Това дефинира безспорната роля на слюнката и слюнчените жлези по отношение на допустимо заразяване и разпространяване на инфекцията, паралелно със загубата на усет и подушване като характерни начални признаци, “ показва проф. Панчовска.
Данните от последните изследвания (след май 2021 г.) демонстрират, че след преболедуване от Коронавирус -19
е допустимо в идващите 12 месеца да се резервират измененията във усета и обонянието,
открива се нарастване на слюнчените жлези при съвсем една четвърт от преболедувалите, сухота в устата (ксеростомия ), афтозен стоматит, лицева болежка, болежка в региона на темпоро-мандибуларните стави. Болните от синдрома на Sjogren е належащо регулярно да бъдат проследявани като пациенти с хронично автоимунно заболяване. Лечението им в изискванията на пандемията с COVID-19 се дефинира от интензивността на болестния развой и се води от експерт ревматолог в тясна колаборация с лекари от други медицински специалности.
Визитка
Проф. доктор Мария Панчовска-Мочева приключва медицина през 1986 година От 1988-а работи в Медицински университет - Пловдив. Придобива компетентност по вътрешни заболявания през 1990 година, а по ревматология - през 1994-та. Има предпазен докторат на тематика “Клинични, генетични и имунологични изследвания при синдрома на Sjogren”. Доцент е от 2004 година, а професор - от 2013-а. Създава и управлява единствения в страната диспансер на болните от синдрома на Sjogren. Има над 180 научни изявления и известия, изнесени на научни конгреси у нас и в чужбина. Съавтор e на 14 образователни управления и пособия, 4 монографии, както и на поредицата “Живот без болка” за пациентите с ревматологични болести.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ