Пържолата или природата
Мащабното говедовъдство е измежду най-вредните за природата промишлености.
Изкуственото месо е опция за най-месоядните. Умерените потребители могат да заложат на стабилно отгледани артикули от дребни локални ферми. Част от тематиката Промяната на климата и храната
Къде е България в новия климат
Промяната на климата заплашва земеделието у нас и макар подхванатите към този момент ограничения институциите би трябвало да решат някои незабавни проблеми
Да изядеш планетата Земя
Климатичните промени заплашват способността на земята да ни изхранва, предизвестява Организация на обединените нации. Налагат се незабавни ограничения, в това число да променим диетата си
Макар от ден на ден да осъзнаваме екологичните вреди от месодайната промишленост, да чакаме, че светът внезапно ще спре месото, е изцяло нереалистично. Първо, то е значима част от човешката диета, стига да не се прекалява. И второ, популацията пораства, както и калориите в диетата му. За последните 30 години потреблението на месо се е удвоила. А с повишението на приходите в разрастващите се страни стотици милиони в Китай, Югоизточна Азия и Южна Америка занапред ще включват месо в менюто си.
Дори в Африка засилените вложения рано или късно ще трансформират финансите и апетита на част от локалното население.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Баланс вместо крайности
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всъщност отчетът на Организация на обединените нации не моли директно за прекъсване на месото, а споделя, че смяна в салдото на диетата - с по-малко месо и повече растителни артикули, би била една от ограниченията с доста положителен резултат върху климатичните промени.
Това обръщение е ориентирано в огромна степен към богатия западен свят, където месото господства менюто. Свръхконсумеризмът е довел до двойно по-голям банкет на калории от нужното (виж графиките), наднорменото тегло е покрай епидемиологични стойности, а изхвърлянето на храна е нещо обикновено.
И въпреки през очите на медиите и обществените мрежи да ни се коства, че в последните години веганството и здравословното хранене са цялостен шлагер в западния свят, истината е друга: смяната към този момент визира главно дребна, относително платежоспособна общественост в скъпите квартали на огромните градове. А действителната статистика е безмилостна - в Съединени американски щати и Западна Европа през 2018 г използването на месо на глава от популацията е покрай най-високите си равнища.
Да се откажеш от месото в действителност е мъчно. От една страна са дългогодишните обичаи и привички, от друга е извънредно лесният достъп до месни артикули в магазините, а от трета - месото господства изцяло менюто на всеобщите заведения за хранене. Това важи в цялостна мощ и за България, където неконсумиращите месо нормално би трябвало да се задоволят с гарнитури, а веганските заведения са по-редки от бяла лястовица. Редом с това храненето и готвенето без месо вкъщи изисква повече време, обмисляне, старания, креативност, осведоменост.
Огромни площи в Амазонка се палят или изсичат, с цел да се трансфорат в пасища.
Алтернативата на изкуственото месо
Доста по-лесно е просто да сменяем месото с изкуствено. Затова и тъкмо тази ниша към този момент демонстрира голям капацитет. Независимо дали приказваме за артикули от соя или различен растителен сурогат или за новата софтуерна фикс идея - лабораторно отгледано месо, съгласно някои оценки този пазар ще надвиши 100 милиарда $ в идващите десетина години, като конкуренцията пораства и продуктите пробиват във от ден на ден супермаркети и даже заведения за хранене.
Миналата година всички говореха за така наречен Невъзможен бургер - основан в Силициевата котловина, чийто усет е неразграничим от този на същинското месо. Днес в играта са към този момент и веригите за бързо хранене - единствено преди седмица да вземем за пример KFC разгласи, че пуска за тестов интервал в Съединени американски щати " пилешки " хапки от изкуствено месо.
Засега пазарът на изкуствено месо е главно в Съединени американски щати, Западна Европа, Япония и други развити икономки, само че това бързо се трансформира. Отскоро продуктите на американската start-up компания Beyond meat, която основава " месни " артикули от растителен протеин, са на ритейл пазара и в България. Идната седмица столичният бъргър ресторант Boom!Burgers да вземем за пример ще показа и първия си вегетариански бургер от изкуствено месо - Beyond! Burger, с продукта на калифорнийската компания.
Обещанията са, че изкуственото месо би било огромно облекчение за земята. Според изследване на Масачузетския университет да вземем за пример, в случай че то размени 50% от международната консумация на същинско месо, към 35% от площите, които се употребяват за пасища и произвеждане на фураж в този момент, биха се освободили.
Изкуственото месо обаче има и своите критици. Като всяка разрастваща се индустриална промишленост и тази основава обилни излъчвания и боклуци, които се натрупат към общата екосметка. Да спреш месото в името на земята и да го замениш с неестествен, опакован в найлон артикул, превозен от хиляди километри това в действителност има противоречив смисъл.
А за какво не пробваме с същинска храна?
Има и друга опция - уравновесено меню от органични, пресни, местни и сезонни артикули, закупени непосредствено от дребни локални производители и фермери, които отглеждат животните и храната по методите на различното земеделие и не вредят на природата. Тази алтернатива даже не изисква да се лишим напълно от месото, в случай че знаем, че животните се отглеждат по резистентен метод. Достатъчно е да го дозираме до един път или два пъти седмично за пълноценна диета.
Т.нар. фермерски пазари, на които се оферират такива артикули, набират известност в доста елементи на света. И прохождат и в София. Ползите от тях са огромни - те са освен устойчива опция на огромната месна промишленост, а и на цялото интензивно монокултурно земеделие, което изтощава почвите и отделя обилни излъчвания. Редом с това генерират доста по-малко опаковки, имат по-нисък транспортен отпечатък и са от забележителна изгода за локалните стопански системи.
За страдание тази опция към този момент е налична за малко на брой. Както броят, по този начин и продуктивността на тези ферми са лимитирани. Стойността на продуктите пък е по-висока - както поради дребните мащаби, по този начин и поради обстоятелството, че земеделските дотации постоянно подминават дребните производители. Това отблъсква част от потребителите, макар че крайната цена, която заплащат за промишлени артикули с ниска хранителна стойност и за здравето си, след това не е по-ниска.
Но тук доста по-сериозна роля за смяна може и би трябвало да имат държавните органи. Тя може да се реализира с по-ефективно ръководство на дотациите и другите обществени запаси, с регулаторни ограничения за поощряване на различното произвеждане и основаването на още пазари, с осведомителни акции, които да образоват хората за явните и скритите вреди от " евтината " диета. В този смисъл държавните управления по света са длъжници на обществата и земята, като това важи с особена мощ за българското. Месото като екологичен зложелател
Бойкот на бразилските стекове, поради които гори джунглата! Яжте единствено американско телешко! Подобни апели се появиха в обществените мрежи в Съединени американски щати в последния месец, само че наподобява потребителите не схващат главния проблем: където и по света да се намира, огромното говедовъдство е измежду най-мръсните промишлености.
В Съединени американски щати да вземем за пример за няколко десетилетия безшумно и без медиен звук са изсечени над 210 млн дка гори, а 30% от зърнените насаждения в страната през днешния ден изхранват животните вместо хората. Индустрията e виновна и за голямата част от изключително нездравословните метанови излъчвания, а също по този начин хаби умопомрачителни количества вода - съгласно някои калкулации за производството на единствено един телешки бургер са нужни над 3000 литра.
Малко по-добре стоят нещата с развъждането на свинско месо, което дружно с пилешкото, е да вземем за пример желаната диета в Европа, в това число и в България. Но и двете промишлености са надалеч от почтени. Промишлените свинеферми отделят огромно количество нездравословни газове като амоняк. Те са и сериозен замърсител на водоемите, в които постоянно се изливат отпадни артикули. Индустрията способства доста за разпространяването на патогени и за антибиотичната устойчивост. Последното е главен проблем и при индустриално гледаното пилешко, което другояче има минимален емисионен отпечатък от трите.
Изкуственото месо е опция за най-месоядните. Умерените потребители могат да заложат на стабилно отгледани артикули от дребни локални ферми. Част от тематиката Промяната на климата и храната
Къде е България в новия климат
Промяната на климата заплашва земеделието у нас и макар подхванатите към този момент ограничения институциите би трябвало да решат някои незабавни проблеми
Да изядеш планетата Земя
Климатичните промени заплашват способността на земята да ни изхранва, предизвестява Организация на обединените нации. Налагат се незабавни ограничения, в това число да променим диетата си
Макар от ден на ден да осъзнаваме екологичните вреди от месодайната промишленост, да чакаме, че светът внезапно ще спре месото, е изцяло нереалистично. Първо, то е значима част от човешката диета, стига да не се прекалява. И второ, популацията пораства, както и калориите в диетата му. За последните 30 години потреблението на месо се е удвоила. А с повишението на приходите в разрастващите се страни стотици милиони в Китай, Югоизточна Азия и Южна Америка занапред ще включват месо в менюто си.
Дори в Африка засилените вложения рано или късно ще трансформират финансите и апетита на част от локалното население.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Баланс вместо крайности
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всъщност отчетът на Организация на обединените нации не моли директно за прекъсване на месото, а споделя, че смяна в салдото на диетата - с по-малко месо и повече растителни артикули, би била една от ограниченията с доста положителен резултат върху климатичните промени.
Това обръщение е ориентирано в огромна степен към богатия западен свят, където месото господства менюто. Свръхконсумеризмът е довел до двойно по-голям банкет на калории от нужното (виж графиките), наднорменото тегло е покрай епидемиологични стойности, а изхвърлянето на храна е нещо обикновено.
И въпреки през очите на медиите и обществените мрежи да ни се коства, че в последните години веганството и здравословното хранене са цялостен шлагер в западния свят, истината е друга: смяната към този момент визира главно дребна, относително платежоспособна общественост в скъпите квартали на огромните градове. А действителната статистика е безмилостна - в Съединени американски щати и Западна Европа през 2018 г използването на месо на глава от популацията е покрай най-високите си равнища.
Да се откажеш от месото в действителност е мъчно. От една страна са дългогодишните обичаи и привички, от друга е извънредно лесният достъп до месни артикули в магазините, а от трета - месото господства изцяло менюто на всеобщите заведения за хранене. Това важи в цялостна мощ и за България, където неконсумиращите месо нормално би трябвало да се задоволят с гарнитури, а веганските заведения са по-редки от бяла лястовица. Редом с това храненето и готвенето без месо вкъщи изисква повече време, обмисляне, старания, креативност, осведоменост.
Огромни площи в Амазонка се палят или изсичат, с цел да се трансфорат в пасища.
Алтернативата на изкуственото месо
Доста по-лесно е просто да сменяем месото с изкуствено. Затова и тъкмо тази ниша към този момент демонстрира голям капацитет. Независимо дали приказваме за артикули от соя или различен растителен сурогат или за новата софтуерна фикс идея - лабораторно отгледано месо, съгласно някои оценки този пазар ще надвиши 100 милиарда $ в идващите десетина години, като конкуренцията пораства и продуктите пробиват във от ден на ден супермаркети и даже заведения за хранене.
Миналата година всички говореха за така наречен Невъзможен бургер - основан в Силициевата котловина, чийто усет е неразграничим от този на същинското месо. Днес в играта са към този момент и веригите за бързо хранене - единствено преди седмица да вземем за пример KFC разгласи, че пуска за тестов интервал в Съединени американски щати " пилешки " хапки от изкуствено месо.
Засега пазарът на изкуствено месо е главно в Съединени американски щати, Западна Европа, Япония и други развити икономки, само че това бързо се трансформира. Отскоро продуктите на американската start-up компания Beyond meat, която основава " месни " артикули от растителен протеин, са на ритейл пазара и в България. Идната седмица столичният бъргър ресторант Boom!Burgers да вземем за пример ще показа и първия си вегетариански бургер от изкуствено месо - Beyond! Burger, с продукта на калифорнийската компания.
Обещанията са, че изкуственото месо би било огромно облекчение за земята. Според изследване на Масачузетския университет да вземем за пример, в случай че то размени 50% от международната консумация на същинско месо, към 35% от площите, които се употребяват за пасища и произвеждане на фураж в този момент, биха се освободили.
Изкуственото месо обаче има и своите критици. Като всяка разрастваща се индустриална промишленост и тази основава обилни излъчвания и боклуци, които се натрупат към общата екосметка. Да спреш месото в името на земята и да го замениш с неестествен, опакован в найлон артикул, превозен от хиляди километри това в действителност има противоречив смисъл.
А за какво не пробваме с същинска храна?
Има и друга опция - уравновесено меню от органични, пресни, местни и сезонни артикули, закупени непосредствено от дребни локални производители и фермери, които отглеждат животните и храната по методите на различното земеделие и не вредят на природата. Тази алтернатива даже не изисква да се лишим напълно от месото, в случай че знаем, че животните се отглеждат по резистентен метод. Достатъчно е да го дозираме до един път или два пъти седмично за пълноценна диета.
Т.нар. фермерски пазари, на които се оферират такива артикули, набират известност в доста елементи на света. И прохождат и в София. Ползите от тях са огромни - те са освен устойчива опция на огромната месна промишленост, а и на цялото интензивно монокултурно земеделие, което изтощава почвите и отделя обилни излъчвания. Редом с това генерират доста по-малко опаковки, имат по-нисък транспортен отпечатък и са от забележителна изгода за локалните стопански системи.
За страдание тази опция към този момент е налична за малко на брой. Както броят, по този начин и продуктивността на тези ферми са лимитирани. Стойността на продуктите пък е по-висока - както поради дребните мащаби, по този начин и поради обстоятелството, че земеделските дотации постоянно подминават дребните производители. Това отблъсква част от потребителите, макар че крайната цена, която заплащат за промишлени артикули с ниска хранителна стойност и за здравето си, след това не е по-ниска.
Но тук доста по-сериозна роля за смяна може и би трябвало да имат държавните органи. Тя може да се реализира с по-ефективно ръководство на дотациите и другите обществени запаси, с регулаторни ограничения за поощряване на различното произвеждане и основаването на още пазари, с осведомителни акции, които да образоват хората за явните и скритите вреди от " евтината " диета. В този смисъл държавните управления по света са длъжници на обществата и земята, като това важи с особена мощ за българското. Месото като екологичен зложелател
Бойкот на бразилските стекове, поради които гори джунглата! Яжте единствено американско телешко! Подобни апели се появиха в обществените мрежи в Съединени американски щати в последния месец, само че наподобява потребителите не схващат главния проблем: където и по света да се намира, огромното говедовъдство е измежду най-мръсните промишлености.
В Съединени американски щати да вземем за пример за няколко десетилетия безшумно и без медиен звук са изсечени над 210 млн дка гори, а 30% от зърнените насаждения в страната през днешния ден изхранват животните вместо хората. Индустрията e виновна и за голямата част от изключително нездравословните метанови излъчвания, а също по този начин хаби умопомрачителни количества вода - съгласно някои калкулации за производството на единствено един телешки бургер са нужни над 3000 литра.
Малко по-добре стоят нещата с развъждането на свинско месо, което дружно с пилешкото, е да вземем за пример желаната диета в Европа, в това число и в България. Но и двете промишлености са надалеч от почтени. Промишлените свинеферми отделят огромно количество нездравословни газове като амоняк. Те са и сериозен замърсител на водоемите, в които постоянно се изливат отпадни артикули. Индустрията способства доста за разпространяването на патогени и за антибиотичната устойчивост. Последното е главен проблем и при индустриално гледаното пилешко, което другояче има минимален емисионен отпечатък от трите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ