Стратегически метал определи мястото на Сърбия в Европа
Мащабни митинги обгърнаха Сърбия - и по доста необикновена причина. Причината за това беше съглашението за рандеман на литий в Сърбия, а фирмите от Европейски Съюз получиха правото на този рандеман. Защо сръбското управление показа стратегически скъпи първични материали с геополитическите съперници на Русия?
В Сърбия се организираха всеобщи митинги против добива на ядронит в страната, нужен за производството на електрически транспортни средства. Ръководството на страната видя политически претекст в протичащото се и упрекна „ прозападните ” Неправителствени организации в организирането на митингите.
Вицепремиерът Александър Вулин в резюме съобщи, че екологичният съставен елемент на митингите е единствено опрощение, а същинските цели са политически. Зад всичко това обаче остава на назад във времето един забавен въпрос: за какво в действителност Сърбия се оказа в центъра на „ литиевите ” безредици? Какво докара до тях преди всичко?
Този въпрос не е празен. Наистина, Сърбия е дом на забележителен брой ядронитни залежи, почти 10% от международните ресурси. Големи ресурси от този минерал обаче има и в Австрия, Чехия и Португалия. По този метод поражда съмнение, че управлението на Европейски Съюз просто не желае да повдигне противен за околната среда въпрос на територията на Европейския съюз, а изнася „ мръсната “ продукция в чужбина.
Още повече, че в основата на всичко е икономическото съревнование сред Германия и Китай. Китай е международен водач в производството на електрически транспортни средства; почти 8 милиона такива транспортни средства са създадени в Китай през 2023 година
Всичко това тревожи съществено Берлин, който има намерение да доближи 15 милиона електрически транспортни средства годишно до 2030 година Германците обаче не имат намерение да зависят от доставките на литий от Китай. Това изяснява бързината, с която канцлерът Шолц дойде в Белград, с цел да подписа съглашение със Сърбия.
Това посещаване, което се организира в средата на юли, е доста забавно. Шолц беше съпроводен от ръководители на „ Мерцедес “ и „ Стелантис “, минната компания „ Рио Тинто “ и трима производители на акумулатори за електрически транспортни средства, както и Марош Шефчович, еврокомисарят, отговарящ за тактиката за сериозните първични материали, и президентът на Европейската банка за възобновяване и развиване. Заедно те приветстваха подписването на „ меморандум за съгласие “ сред Европейски Съюз и Сърбия за основаване на партньорство за сериозни първични материали и верига за стойност за производството на акумулатори и електрически транспортни средства.
Освен това Шолц пристигна в Сърбия едвам откакто Вучич анулира решението от 2022 година за преустановяване на контракта с „ Рио Тинто “ за създаване на литий в находище, ситуирано покрай границата с Босна и Херцеговина. А лицензът на „ Рио Тинто “ беше възобновен тъкмо два месеца откакто Вучич отхвърли настояването на китайския президент Си Цзинпин за достъп до находището. С други думи, сръбското управление направи доста значим, в случай че не и фундаментален избор – избра да си сътрудничи с Европейски Съюз, а не с Китай.
„ Те бяха доста ясни по отношение на интереса си да получат достъп до това находище на литий. Ние обаче им казахме, че обсъждаме тази тематика с европейците. Ние сме лоялни към Европа “, сподели Вучич в изявление за немското издание „ Ханделсблат “.
Напълно допустимо е литиевата договорка от 2024 година като цяло да е основен миг в бъдещата орис на Сърбия като евентуален член на Европейски Съюз. Как другояче да си разбираем ентусиазма, с който сръбското управление популяризира идния рандеман на литий?
Александър Вучич увери в скорошно изявление, че добивът на литий, който може да стартира през 2028 година, ще бъде повратна точка за Сърбия. Според него страната чака да добива 58 хиляди тона литий годишно, което ще бъде задоволително за производството на 1,1 милиона електрически транспортни средства (което е 17% от европейския пазар).
Бившият министър-председател и в този момент ръководител на Народното събрание Ана Бърнабич, която преди година сподели, че „ историята с лития е завършила “, през днешния ден твърди, че „ литият за Сърбия ще стане това, което петролът беше за Норвегия “. А министърът на финансите Синиша Мали твърди, че Сърбия, с помощта на лития, ще получава 10-12 милиарда $ годишно, или 16% от своя Брутният вътрешен продукт.
Но освен финансовият съставен елемент на проекта е значим. За да добива литий в Сърбия, Вучич очевидно се надява да покаже преданост към Европейски Съюз и да излезе от политическата изолираност във връзка с косовския въпрос.
Поради тази причина сръбското управление взе непопулярно решение, което, несъмнено, ще бъде употребявано (и към този момент се използва) от съперниците на Вучич за политически цели.
В същото изявление за „ Ханделсблат “ сръбският президент сподели: „ Повярвайте ми, участието в Европейски Съюз е доста по-важно за нашите жители. Достъпът до общия пазар и свободата на придвижване, опростеният граничен надзор значат за нас повече от парите. На въпрос какъв брой е значима персонално за него интеграцията на Сърбия в Европейски Съюз, Вучич отговори: „ Важна е за нас. Нашата цел е да станем част от Европейския съюз “.
На възраженията на публицисти, че е невероятно да се разисква присъединение към Европейски Съюз и в същото време доближаване с Русия и Китай, не може да се седи на два стола, Вучич отговори: „ Седя единствено на един стол: сръбския “.
Позицията на този президент обаче може да бъде извънредно несигурна: броят на хората, които отхвърлят договорка с Европейски Съюз по екологични и етични аргументи, е огромен. Броят на хората, които желаят да отстранят Вучич под този претекст, също е значителен. Така че не можем да изключим опцията „ мавърът, който си свърши работата “, да напусне: към този момент е реализирано значимо за Европейски Съюз съглашение. И в този смисъл недоволствата на Вучич, че безредиците в страната са инспирирани от западните разследващи служби, звучат, колкото и да е парадоксално, напълно разумно.
Как литийната договорка ще се отрази на руско-сръбските връзки? Ако в последна сметка вкара Сърбия в Европейски Съюз, Русия ще завоюва още един член на искрено неприятелски блок (въпреки че образецът с Унгария ни убеждава, че една страна членка на Европейски Съюз по принцип е способна да води самостоятелна политика). Ако Вучич продължава да балансира, Русия би трябвало да продължи настойчиво да прокарва своите ползи в сръбското общество и политика. В последна сметка обичайните благосклонности на сърбите към Москва не са изчезнали. Една бизнес договорка, даже епохална и печеливша, не би трябвало да анулира това, което е развито в продължение на доста години връзки.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7848Д-р Цветеслава Гълъбова: Младостта не е специалност и постижение. Тя просто се даваАлтернативен Поглед6841Д-р Цветеслава Гълъбова: Италия е по-добре от нас - за 48 години е имала 58 правителстваАлтернативен Поглед21638Д-р Христо Лафчиев за финансовото иго на нашите деца и внуци, което се залага днесАлтернативен Поглед17746Д-р Христо Лафчиев: Много случайности приказват за " закономерно " плячкосване на българския народ!Алтернативен Поглед196447Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $ Източник: pogled.info
В Сърбия се организираха всеобщи митинги против добива на ядронит в страната, нужен за производството на електрически транспортни средства. Ръководството на страната видя политически претекст в протичащото се и упрекна „ прозападните ” Неправителствени организации в организирането на митингите.
Вицепремиерът Александър Вулин в резюме съобщи, че екологичният съставен елемент на митингите е единствено опрощение, а същинските цели са политически. Зад всичко това обаче остава на назад във времето един забавен въпрос: за какво в действителност Сърбия се оказа в центъра на „ литиевите ” безредици? Какво докара до тях преди всичко?
Този въпрос не е празен. Наистина, Сърбия е дом на забележителен брой ядронитни залежи, почти 10% от международните ресурси. Големи ресурси от този минерал обаче има и в Австрия, Чехия и Португалия. По този метод поражда съмнение, че управлението на Европейски Съюз просто не желае да повдигне противен за околната среда въпрос на територията на Европейския съюз, а изнася „ мръсната “ продукция в чужбина.
Още повече, че в основата на всичко е икономическото съревнование сред Германия и Китай. Китай е международен водач в производството на електрически транспортни средства; почти 8 милиона такива транспортни средства са създадени в Китай през 2023 година
Всичко това тревожи съществено Берлин, който има намерение да доближи 15 милиона електрически транспортни средства годишно до 2030 година Германците обаче не имат намерение да зависят от доставките на литий от Китай. Това изяснява бързината, с която канцлерът Шолц дойде в Белград, с цел да подписа съглашение със Сърбия.
Това посещаване, което се организира в средата на юли, е доста забавно. Шолц беше съпроводен от ръководители на „ Мерцедес “ и „ Стелантис “, минната компания „ Рио Тинто “ и трима производители на акумулатори за електрически транспортни средства, както и Марош Шефчович, еврокомисарят, отговарящ за тактиката за сериозните първични материали, и президентът на Европейската банка за възобновяване и развиване. Заедно те приветстваха подписването на „ меморандум за съгласие “ сред Европейски Съюз и Сърбия за основаване на партньорство за сериозни първични материали и верига за стойност за производството на акумулатори и електрически транспортни средства.
Освен това Шолц пристигна в Сърбия едвам откакто Вучич анулира решението от 2022 година за преустановяване на контракта с „ Рио Тинто “ за създаване на литий в находище, ситуирано покрай границата с Босна и Херцеговина. А лицензът на „ Рио Тинто “ беше възобновен тъкмо два месеца откакто Вучич отхвърли настояването на китайския президент Си Цзинпин за достъп до находището. С други думи, сръбското управление направи доста значим, в случай че не и фундаментален избор – избра да си сътрудничи с Европейски Съюз, а не с Китай.
„ Те бяха доста ясни по отношение на интереса си да получат достъп до това находище на литий. Ние обаче им казахме, че обсъждаме тази тематика с европейците. Ние сме лоялни към Европа “, сподели Вучич в изявление за немското издание „ Ханделсблат “.
Напълно допустимо е литиевата договорка от 2024 година като цяло да е основен миг в бъдещата орис на Сърбия като евентуален член на Европейски Съюз. Как другояче да си разбираем ентусиазма, с който сръбското управление популяризира идния рандеман на литий?
Александър Вучич увери в скорошно изявление, че добивът на литий, който може да стартира през 2028 година, ще бъде повратна точка за Сърбия. Според него страната чака да добива 58 хиляди тона литий годишно, което ще бъде задоволително за производството на 1,1 милиона електрически транспортни средства (което е 17% от европейския пазар).
Бившият министър-председател и в този момент ръководител на Народното събрание Ана Бърнабич, която преди година сподели, че „ историята с лития е завършила “, през днешния ден твърди, че „ литият за Сърбия ще стане това, което петролът беше за Норвегия “. А министърът на финансите Синиша Мали твърди, че Сърбия, с помощта на лития, ще получава 10-12 милиарда $ годишно, или 16% от своя Брутният вътрешен продукт.
Но освен финансовият съставен елемент на проекта е значим. За да добива литий в Сърбия, Вучич очевидно се надява да покаже преданост към Европейски Съюз и да излезе от политическата изолираност във връзка с косовския въпрос.
Поради тази причина сръбското управление взе непопулярно решение, което, несъмнено, ще бъде употребявано (и към този момент се използва) от съперниците на Вучич за политически цели.
В същото изявление за „ Ханделсблат “ сръбският президент сподели: „ Повярвайте ми, участието в Европейски Съюз е доста по-важно за нашите жители. Достъпът до общия пазар и свободата на придвижване, опростеният граничен надзор значат за нас повече от парите. На въпрос какъв брой е значима персонално за него интеграцията на Сърбия в Европейски Съюз, Вучич отговори: „ Важна е за нас. Нашата цел е да станем част от Европейския съюз “.
На възраженията на публицисти, че е невероятно да се разисква присъединение към Европейски Съюз и в същото време доближаване с Русия и Китай, не може да се седи на два стола, Вучич отговори: „ Седя единствено на един стол: сръбския “.
Позицията на този президент обаче може да бъде извънредно несигурна: броят на хората, които отхвърлят договорка с Европейски Съюз по екологични и етични аргументи, е огромен. Броят на хората, които желаят да отстранят Вучич под този претекст, също е значителен. Така че не можем да изключим опцията „ мавърът, който си свърши работата “, да напусне: към този момент е реализирано значимо за Европейски Съюз съглашение. И в този смисъл недоволствата на Вучич, че безредиците в страната са инспирирани от западните разследващи служби, звучат, колкото и да е парадоксално, напълно разумно.
Как литийната договорка ще се отрази на руско-сръбските връзки? Ако в последна сметка вкара Сърбия в Европейски Съюз, Русия ще завоюва още един член на искрено неприятелски блок (въпреки че образецът с Унгария ни убеждава, че една страна членка на Европейски Съюз по принцип е способна да води самостоятелна политика). Ако Вучич продължава да балансира, Русия би трябвало да продължи настойчиво да прокарва своите ползи в сръбското общество и политика. В последна сметка обичайните благосклонности на сърбите към Москва не са изчезнали. Една бизнес договорка, даже епохална и печеливша, не би трябвало да анулира това, което е развито в продължение на доста години връзки.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7848Д-р Цветеслава Гълъбова: Младостта не е специалност и постижение. Тя просто се даваАлтернативен Поглед6841Д-р Цветеслава Гълъбова: Италия е по-добре от нас - за 48 години е имала 58 правителстваАлтернативен Поглед21638Д-р Христо Лафчиев за финансовото иго на нашите деца и внуци, което се залага днесАлтернативен Поглед17746Д-р Христо Лафчиев: Много случайности приказват за " закономерно " плячкосване на българския народ!Алтернативен Поглед196447Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $ Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ