Вашингтон изглежда все по-близо до военни действия срещу Иран в

Вашингтон наподобява все по-близо до военни дейности против Иран в идващите дни. Макар евентуалните цели да са относително ясни, последствията от сходен ход остават извънредно непредсказуеми. Анализатори обрисуват няколко вероятни сюжета – от лимитирана интервенция до районна ескалация с световни отражени, написа в разбор кореспондентът на " Би Би Си " Франк Гарднър.

Прецизни удари и вяра за политическа смяна

При този оптимистичен вид Съединени американски щати правят лимитирани въздушни и морски удари по военни обекти – бази на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, ракетни уреди и детайли от нуклеарната стратегия. Целта е намаляване на силовия уред, без всеобщи цивилни жертви.

Подобен сюжет допуска вътрешно разлюляване на режима и възможен политически преход. Историята обаче демонстрира, че външната военна интервенция рядко води до постоянна народна власт – образците от Ирак и Либия сочат противоположното: години неустойчивост и принуждение.

Режимът оцелява, само че смекчава курса си

Друг вид е ударите да нанесат вреди, без да доведат до срив на властта. В подобен случай Техеран може да бъде заставен да ограничи поддръжката си за районни милиции, да замрази елементи от ракетната и нуклеарната си стратегия и да понижи вътрешните репресии.

Това обаче наподобява малко евентуално – ръководещият хайлайф показва резистентност и отвращение за основни отстъпки към този момент десетилетия.

Военно ръководство вместо теократичен режим

Възможно е силовите структури, изключително Корпусът на гвардейците, да поемат пряк надзор в изискванията на безпорядък. Подобен сюжет не значи либерализация, а още по-твърда линия, доминирана от военни фигури.

Досегашните талази от митинги в Иран демонстрираха, че недоволството е необятно, само че апаратът за сигурност остава задоволително мощен, с цел да удържи властта посредством мощ.