Ерудитът и интелектуалецът Цанко Лавренов – артистът с висша енергия
Мащабна и респектираща като размер монография „ Цанко Лавренов (1896-1978) ” на британски език бе показана нощес в Епископската базилика. На връх рождения ден на огромния художник внукът му Лаврен Петров избра родния град на Лавренов, с цел да опише за внушителния план.
Прочетете още
Той стартира с огромна юбилейна галерия, предизвикала и основаването на монографията.
„ Когато Лаврен Петров ме предложения да прегледам архива на Цанко Лавренов, бях впечатлена какъв брой класифициран и величествен като размер е. Това ме накара да премисля и да схвана какъв брой по-солидна роля е играл и какъв брой по-голям принос е имал в българската изкуствоведческа просвета. Дадох си сметка, че вървим към основаването не просто на една книга за юбилейната галерия, а монография, която да разкрие в цялостна степен креативния принос на Цанко Лавренов. Ние като изкуствоведи рядко попадаме на по този начин добре съхранени от наследниците архиви. Лаврен е извънреден образец по какъв начин се пази жива паметта за художниците и тяхното изкуство ”, описа Анелия Николаева, организатор в Националната художествена изложба.
Монографията акцентира и приноса на художника към опазването на културно-историческото завещание в Пловдив, само че и освен. Лавренов има стабилен размер критически текстове, а изобретение даже и за осведомена с творчеството му аудитория ще бъде изненада разделът, отдаден на графиките, рисунките и илюстрациите му.
„ Поставихме си задачата да изградим един бистър облик на художника ”, добави Анелия Николаева.
И в българското, и в британското издание на монографията от близо 600 страници, са завършени модули, които обрисуват най-важните стадии в креативния път на Цанко Лавренов. Всеки един от тях е показан със изчерпателен проучвателен текст и илюстрации с документи и репродукции. Илюстрациите са над 1300.
„ Има една доста забавна история. Цанко Лавренов поддържал другарски връзки с шведско семейство, брачният партньор от което е работел в тютюневата промишленост в Пловдив. Когато си отпътуват, той им подарява картина. Успяхме да издирим дъщерята и тя ни изпрати фотография на тази живописна работа. Включена е в монографията ”, описа Николаева.
Тя благодари на всички институции, измежду които и Градската художествена изложба, съдействали за раждането на книгата. Спомена поименно и Мимо Райчев, който също е сътрудничил интензивно.
Николаева изясни, че за жалост за множеството от огромните ни художници се приказва с клишета, само че след монографията на Цанко Лавренов към този момент няма да е по този начин.
„ Имала съм щастието да работя с сходен богат списък като този на Лавренов – този на създателя на герба на София Харалампи Тачев. Интересно съвпадане е, че Цанко Лавренов е съпричастен към основаването на герба на родния си град Пловдив. Той е дал концепцията. В основаването на библиографската част от монографията, с изненада открих, че събраният материал не просто демонстрира развиването на Цанко Лавренов, само че и чертае картината на българския свят през целия 20 в. Открих един актьор с невероятна просветеност, интелектуалец в най-пълния смисъл на думата. Личност, която се резервира от началото до края във висшата сила. Лавренов е ерудит, който е горделивост за България. Хубаво е, че британската версия на монографията ще доближи и до интернационална публика ”, описа изкуствоведът Жанет Митева (НХГ), която също е част от авторския екип.
Авторът на текста за светогорския интервал на Лавренов Владимир Димитров показа, че читателите ще научат забавни елементи, тъй като „ това е една от най-вдъхновяващите елементи от творчеството му ”. По разбираеми аргументи преди 10 ноември 1989 година то остава настрана.
„ За мен това е една прочувствена вечер. Голямата ни победа е, че тази монография вижда бял свят без нито стотинка от страната. Върху британската версия работихме повече от две години, включихме нови творби. Искам да благодаря особено на преводачите Нигрита и Филип Дейвис. Радвам се, че получихме поддръжка от доста хора и институции. Ще ви дам образец – благодарение на Външно министерство бе върната картина на дядо ми от Посолството ни в Букурещ. Тази картина също е документирана. Радвам се, че предстоят още доста интензивности, свързани с личността на Цанко Лавренов. На 12 декември 2023 година в София ще бъде показана една галерия с непоказвани произведения ”, описа изкуствоведът Лаврен Петров.
Той акцентира, че напълно умишлено и навръх 24 ноември е избрал да направи премиера в Пловдив и то в Епископската базилика.
„ Това е най-хубавият музей в България, мястото е знак, а Цанко Лавренов е знак на българската просвета и възраждането на българския дух. Още повече, че е роден единствено на няколкостотин метра отсам ”, сподели още Петров.
Мащаба на плана заключи изкусвоведът проф. Галина Лардева, която бе водеща на представянето: " Става дума за впечатляващо изпитание на голям екип хора. Резултатът е един доста изчерпателен том, който ще остане в историята на изобразителното ни изкуство ".
На финала на срещата Лаврен Петров предложения присъстващите на прожекцията на кино лентата „ Нестинарка ” – огромната среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов ” на 30 ноември от 19 часа в Lucky Дом на киното.
МОНОГРАФИЯТА:
Монографията „ Цанко Лавренов 1896 – 1978) “ е реалност с помощта на партньорството на фондация „ Цанко Лавренов ”, издателска къща „ Труд ”, музеи, галерии, частни сбирки. Английският вид е в превод на Нигрита и Филип Дейвис. Обемното и богато като наличие издание е първото, което в целокупност показва творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство. Изданието има упоритостите да разгласява цялото картинно завещание на художника за да документира.
Автори на текстовете са Лаврен Петров, Анелия Николаева, Ружа Маринска, Владимир Димитров, Станислава Николова, Катя Тинева, Жанет Митева. Художник е Людмил Веселинов, а механически редактор Стефка Иванова. Фотографи на множеството живописни творби са Анатоли Михайлов и Емил Данаилов.
Прочетете още
Той стартира с огромна юбилейна галерия, предизвикала и основаването на монографията.
„ Когато Лаврен Петров ме предложения да прегледам архива на Цанко Лавренов, бях впечатлена какъв брой класифициран и величествен като размер е. Това ме накара да премисля и да схвана какъв брой по-солидна роля е играл и какъв брой по-голям принос е имал в българската изкуствоведческа просвета. Дадох си сметка, че вървим към основаването не просто на една книга за юбилейната галерия, а монография, която да разкрие в цялостна степен креативния принос на Цанко Лавренов. Ние като изкуствоведи рядко попадаме на по този начин добре съхранени от наследниците архиви. Лаврен е извънреден образец по какъв начин се пази жива паметта за художниците и тяхното изкуство ”, описа Анелия Николаева, организатор в Националната художествена изложба.
Монографията акцентира и приноса на художника към опазването на културно-историческото завещание в Пловдив, само че и освен. Лавренов има стабилен размер критически текстове, а изобретение даже и за осведомена с творчеството му аудитория ще бъде изненада разделът, отдаден на графиките, рисунките и илюстрациите му.
„ Поставихме си задачата да изградим един бистър облик на художника ”, добави Анелия Николаева.
И в българското, и в британското издание на монографията от близо 600 страници, са завършени модули, които обрисуват най-важните стадии в креативния път на Цанко Лавренов. Всеки един от тях е показан със изчерпателен проучвателен текст и илюстрации с документи и репродукции. Илюстрациите са над 1300.
„ Има една доста забавна история. Цанко Лавренов поддържал другарски връзки с шведско семейство, брачният партньор от което е работел в тютюневата промишленост в Пловдив. Когато си отпътуват, той им подарява картина. Успяхме да издирим дъщерята и тя ни изпрати фотография на тази живописна работа. Включена е в монографията ”, описа Николаева.
Тя благодари на всички институции, измежду които и Градската художествена изложба, съдействали за раждането на книгата. Спомена поименно и Мимо Райчев, който също е сътрудничил интензивно.
Николаева изясни, че за жалост за множеството от огромните ни художници се приказва с клишета, само че след монографията на Цанко Лавренов към този момент няма да е по този начин.
„ Имала съм щастието да работя с сходен богат списък като този на Лавренов – този на създателя на герба на София Харалампи Тачев. Интересно съвпадане е, че Цанко Лавренов е съпричастен към основаването на герба на родния си град Пловдив. Той е дал концепцията. В основаването на библиографската част от монографията, с изненада открих, че събраният материал не просто демонстрира развиването на Цанко Лавренов, само че и чертае картината на българския свят през целия 20 в. Открих един актьор с невероятна просветеност, интелектуалец в най-пълния смисъл на думата. Личност, която се резервира от началото до края във висшата сила. Лавренов е ерудит, който е горделивост за България. Хубаво е, че британската версия на монографията ще доближи и до интернационална публика ”, описа изкуствоведът Жанет Митева (НХГ), която също е част от авторския екип.
Авторът на текста за светогорския интервал на Лавренов Владимир Димитров показа, че читателите ще научат забавни елементи, тъй като „ това е една от най-вдъхновяващите елементи от творчеството му ”. По разбираеми аргументи преди 10 ноември 1989 година то остава настрана.
„ За мен това е една прочувствена вечер. Голямата ни победа е, че тази монография вижда бял свят без нито стотинка от страната. Върху британската версия работихме повече от две години, включихме нови творби. Искам да благодаря особено на преводачите Нигрита и Филип Дейвис. Радвам се, че получихме поддръжка от доста хора и институции. Ще ви дам образец – благодарение на Външно министерство бе върната картина на дядо ми от Посолството ни в Букурещ. Тази картина също е документирана. Радвам се, че предстоят още доста интензивности, свързани с личността на Цанко Лавренов. На 12 декември 2023 година в София ще бъде показана една галерия с непоказвани произведения ”, описа изкуствоведът Лаврен Петров.
Той акцентира, че напълно умишлено и навръх 24 ноември е избрал да направи премиера в Пловдив и то в Епископската базилика.
„ Това е най-хубавият музей в България, мястото е знак, а Цанко Лавренов е знак на българската просвета и възраждането на българския дух. Още повече, че е роден единствено на няколкостотин метра отсам ”, сподели още Петров.
Мащаба на плана заключи изкусвоведът проф. Галина Лардева, която бе водеща на представянето: " Става дума за впечатляващо изпитание на голям екип хора. Резултатът е един доста изчерпателен том, който ще остане в историята на изобразителното ни изкуство ".
На финала на срещата Лаврен Петров предложения присъстващите на прожекцията на кино лентата „ Нестинарка ” – огромната среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов ” на 30 ноември от 19 часа в Lucky Дом на киното.
МОНОГРАФИЯТА:
Монографията „ Цанко Лавренов 1896 – 1978) “ е реалност с помощта на партньорството на фондация „ Цанко Лавренов ”, издателска къща „ Труд ”, музеи, галерии, частни сбирки. Английският вид е в превод на Нигрита и Филип Дейвис. Обемното и богато като наличие издание е първото, което в целокупност показва творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство. Изданието има упоритостите да разгласява цялото картинно завещание на художника за да документира.
Автори на текстовете са Лаврен Петров, Анелия Николаева, Ружа Маринска, Владимир Димитров, Станислава Николова, Катя Тинева, Жанет Митева. Художник е Людмил Веселинов, а механически редактор Стефка Иванова. Фотографи на множеството живописни творби са Анатоли Михайлов и Емил Данаилов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ