&format=webp)
Китайската енергийна трансформация променя глобалните пазари и геополитиката
Мащабът на разширението на възобновимата сила в Китай е извънредно огромен.
До края на предходната година страната е конфигурирала 887 гигавата слънчева мощ – съвсем двойно повече от общия потенциал на Европа и Съединени американски щати, взети дружно. През 2024 година за създаване на нови вятърни турбини и слънчеви панели са употребявани към 22 млн. тона стомана. През същата година Китай е създал 1 826 тераватчаса електрическа енергия от вятърна и слънчева сила – към пет пъти повече от силата, която се съдържа в целия нуклеарен боеприпас на страната.
В предишното определението за „ суперсила “ се базираше най-вече на териториален мащаб и боен капацитет. Днес съчетанието сред индустриалния потенциал на Китай и огромното вътрешно търсене на електрическа енергия оформя друг вид въздействие, обвързвано с огромното внедряване на възобновими източници, споделя The Economist.
Това развиване има последствия за световния енергиен пазар, интернационалните връзки и способността на страните да понижават въглеродните си излъчвания. В доста страни главната спънка пред декарбонизацията е дефицитът на налични софтуерни решения. Китай създава огромни количества съоръжение за чиста сила при по-ниски цени, което го трансформира в един от основните снабдители.
Годишният индустриален потенциал на Китай във възобновимата сила доближава към 1 терават нови мощности всяка година – еквивалент на силата от повече от 300 огромни атомни електроцентрали. Процесът се подкрепя от огромното вътрешно търсене и рационализиране на производството, което води до понижаване на разноските.
Част от държавните дотации, които са подкрепили този напредък, последователно се понижават.
Китай е на път да извърши или да надвиши множеството цели, поети по Парижкото съглашение. По време на идната климатична конференция COP страната ще показа проекти за доста разширение на възобновимия потенциал и ограничение на излъчванията до 2035 година
Успоредно с това Китай усилва и износа на зелени технологии. В разрастващите се страни – където ще се взема решение огромна част от световната политика за климата – китайското съоръжение към този момент заема значимо място, защото постоянно предлага по-ниска цена.
В същото време съществуват и избрани опасности. Китай продължава да употребява обилни количества въглища. Освен това зависимостта от един главен снабдител може да породи опасения за енергийна и софтуерна сигурност. Пример за това са стратегическите преимущества на Китай в добива и преработката на редкоземни детайли, както и опасенията за дългова взаимозависимост в някои страни в границите на Belt and Road Initiative (BRI).
Въпреки това слънчевата и вятърната сила остават основни за ограничението на по-нататъшното повишаване на световните температури. Евтината, чиста електрическа енергия е значим фактор за възстановяване на изискванията на живот и икономическото развиване, изключително в страни с по-ниски приходи.
До края на предходната година страната е конфигурирала 887 гигавата слънчева мощ – съвсем двойно повече от общия потенциал на Европа и Съединени американски щати, взети дружно. През 2024 година за създаване на нови вятърни турбини и слънчеви панели са употребявани към 22 млн. тона стомана. През същата година Китай е създал 1 826 тераватчаса електрическа енергия от вятърна и слънчева сила – към пет пъти повече от силата, която се съдържа в целия нуклеарен боеприпас на страната.
В предишното определението за „ суперсила “ се базираше най-вече на териториален мащаб и боен капацитет. Днес съчетанието сред индустриалния потенциал на Китай и огромното вътрешно търсене на електрическа енергия оформя друг вид въздействие, обвързвано с огромното внедряване на възобновими източници, споделя The Economist.
Това развиване има последствия за световния енергиен пазар, интернационалните връзки и способността на страните да понижават въглеродните си излъчвания. В доста страни главната спънка пред декарбонизацията е дефицитът на налични софтуерни решения. Китай създава огромни количества съоръжение за чиста сила при по-ниски цени, което го трансформира в един от основните снабдители.
Годишният индустриален потенциал на Китай във възобновимата сила доближава към 1 терават нови мощности всяка година – еквивалент на силата от повече от 300 огромни атомни електроцентрали. Процесът се подкрепя от огромното вътрешно търсене и рационализиране на производството, което води до понижаване на разноските.
Част от държавните дотации, които са подкрепили този напредък, последователно се понижават.
Китай е на път да извърши или да надвиши множеството цели, поети по Парижкото съглашение. По време на идната климатична конференция COP страната ще показа проекти за доста разширение на възобновимия потенциал и ограничение на излъчванията до 2035 година
Успоредно с това Китай усилва и износа на зелени технологии. В разрастващите се страни – където ще се взема решение огромна част от световната политика за климата – китайското съоръжение към този момент заема значимо място, защото постоянно предлага по-ниска цена.
В същото време съществуват и избрани опасности. Китай продължава да употребява обилни количества въглища. Освен това зависимостта от един главен снабдител може да породи опасения за енергийна и софтуерна сигурност. Пример за това са стратегическите преимущества на Китай в добива и преработката на редкоземни детайли, както и опасенията за дългова взаимозависимост в някои страни в границите на Belt and Road Initiative (BRI).
Въпреки това слънчевата и вятърната сила остават основни за ограничението на по-нататъшното повишаване на световните температури. Евтината, чиста електрическа енергия е значим фактор за възстановяване на изискванията на живот и икономическото развиване, изключително в страни с по-ниски приходи.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ