Страхове зад маската на мързела
„ Мързелът не съществува “ твърди психологът Лора Милър в публикация за Psychology Today. Според нея, „ Обвинението в мързел към някого е постоянно използвана рецензия, която по никакъв метод не ни оказва помощ да разберем за какво той не поставя нужните старания, с цел да направи това, което желае, или това, което се чака от него. “
Тоест, ние даваме оценка на някого за неговите дейности (или по-често – за бездействието му) без да знаем аргументите, които стоят зад това негово държание. А аргументите са доста и надали можем да ги изброим изчерпателно в една публикация.
Но дано помислим за няколко от тях.
- Депресия – на физическо равнище най-честите признаци са отмалялост, липса на сила, липса на вкус, болки в ставите и мускулите, чувство за физическо безсилие и инертност на тялото. В глава е още по-страшно – чувство за беззащитност, безизходност и безсмислие на всичко, празнина, липса на мотивация, некадърност за изпитване на наслаждение и други Такъв човек седи, лежи, гледа в една точка (или в екрана на компютъра), не прави нищо и постоянно даже не приказва. И е изцяло естествено да наподобява ленив в очите на хората с естествен тонус.
- Страх от неуспех – Някои хора имат страхотни хрумвания и проекти, само че рядко ги реализират бързо. Отлагат, доизпипват елементи, трансформират първичната идея, от време на време се отчайват и зарязват всичко, след това отново се връщат към работата си, само че като цяло в профил наподобява, че се мотаят, мързелуват, постоянно ги назовават и безотговорни. А те просто се опасяват, че ще се провалят, че в случай че „ нещото “, с което се занимават, не се получи съвършено, значи нищо не са създали.
- Страх от отхвърляне/от отрицание – Хората с такива страхове нормално са пасивни, ще свършат нещо, единствено в случай че ги накараш. Не поемат самодейност за нищо от боязън да не сгрешат и да бъдат подложени на критика. А това евентуално са го научили още в детството си – „ Не можеш да миеш кристалните чаши, тъй като може да ги счупиш. “, „ Не се катери по дървото, че ще паднеш и ще се пребиеш. “, не прави това, не прави онова… След години обаче репликите са „ Как може да си толкоз мързелив/а? “, „ Няма ли най-малко един път сам/а да решиш да свършиш нещо? “
- Страх, че не си задоволително добър/а, сръчен/а, талантлив/а – Ниското самочувствие, неувереността в личните сили, умения, гении също могат да убият мотивацията за осъществяването на една или друга активност. Тези хора не са мързеливи, само че съвсем не излизат от нормалната си рутина, избират да не рискуват с нови действия и начинания, с цел да не „ лъсне “ пред другите истината за тяхната „ незначителност “.
- Страх от спорове – Много хора се тормозят, че в случай че дадат пряк израз на раздразнението или недоволството си ще наранят другите и ще влошат връзките си с тях. За да избегнат споровете, те крият надълбоко в себе си недоволството и неудовлетвореността си. А от време на време ги показват косвено посредством „ мързел “, отказвайки да правят нормалните си действия или разтакавайки се по метод, който може да вбеси близките. Това държание е познато на психотерапевтите като пасивно-агресивен метод на другарство и не е мързел, а някакво мислено (понякога несъзнателно) възмездие.
Разбира се, има и други положения, с изключение на страхове, зад маската на мързела – опозиция, липса на мотивация, изтощеност, потребност от внимание, а постоянно и физически аргументи – като липса на витамини и минерали да вземем за пример. Но постоянно има причина!
Американският психолог Леон Селтцер (Leon F. Seltzer, Ph.D), професор в Кливландския университет и с 30-годишна психотерапевтична процедура дефинира концепцията, че някой е „ естествено ленив “, или че има „ мързелива персона “ като мит.
„ Мързелът не съществува. – споделя той. – Това е единствено една дума, която сме основали, с цел да разбираем нещо по-дълбоко и неуловимо, което бихме предпочели да пренебрегнем. Мислете за него като за признак. Това е знак, че под повърхността се случва нещо друго. “
Инфо: https://psiholozi.com
