Мартин Владимиров: Нямаме актуализирана енергийна стратегия, а трябва да имаме такава до 2050 година
Мартин Владимиров, шеф стратегия " Енергетика и климат " в Центъра за проучване на демокрацията, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Владимиров, по какъв начин се ръководи енергийният бранш в България?
Още през 2009 година Центърът за проучване на демокрацията разгласява първия си огромен разбор на проблемите в българската енергетика, концентрирайки се върху управническите дефицити, които подкопават нашата енергийна и климатична сигурност. За страдание, една огромна част от тези пробойни в институционалната рамка и въобще в метода, по който се взимат решенията в българската енергетика не са се трансформирали. И ние към момента се борим със зомбитата на българската енергетика под формата на великански ненужни и комерсиално неоправдани планове, тръбопроводи, нуклеарни централи, акумулатори и други сходни, които на процедура закрепостяват развиването на енергийния бранш. И не дават опция на процедура рационални, дълготрайни решения да се образуват и ние да осъществим рамката,под която сме се подписали още преди присъединението ни към Европейски Съюз, а точно да реализираме една устойчива енергийна система, основана на сигурност на доставките и декарбонизация на стопанската система.
Председателят на Енергийната комисия Делян Добрев и народен представител от ГЕРБ разгласи един нов план, вие по какъв начин бихте го коментирали? Огромна инвестиция в енергийния бранш, касаеща милиарди левове? Не знам дали сте осведомен с тези неща, става въпрос за фотоволтаици, 4500 мегавата фотоволтаици от най-малките, разяснява той, “което е доста хубаво, те ще бъдат чисто български обекти, размерът е голям. Български вложения, които са в голям размер. И в случай че те се случат, в случай че приемем, че 1 мегават е 1 млн лева, 4500 мегавата значат 4,5 млрд лева български вложения в бранша ". Как коментирате думите на Добрев и това, което ни оповестява той?
Енергиен план в Европа следва да се случва точно на основата на дребни вложения, на вложения в дребни по мярка и потенциал мощности за произвеждане на електрическа енергия от възобновими енергоизточници, в това число фотоволтаици на покривите.
Значи това е пътят, по този начин ли?
По принцип това е и европейската рамка под която сме се подписали за метода, по който би трябвало да се реализира енергийния преход. Тоест, не би трябвало да сме заключени в няколко огромни вложения, които в действителност, освен евентуално дебалансират енергийната система, тъй като концентрират прекалено много сила в малко точки в енергийната система, само че и основават чувството, че енергийният преход обслужва съответни частни ползи, а не ползите на жителите като цяло. Защото енергийният преход и декарбонизацията, това е промяна на цялото общество. И всички ние би трябвало да сме въвлечени в нея, т.е., би трябвало да се децентрализираме от зависимостта ни от централната електроенергийна система, от централното топлинно доставяне. Ние всички можем да бъдем дейни енергийни производители, както и консуматори, което в дълготраен проект значи сигурност на доставките, защото няма да подвластен от импорт на енергийни първични материали. Означава по-ниски сметки за сила и надлежно повече благоприятни условия за вложения в други сфери на публичния живот. И на трето място, значи по-бърза декарбонизация и по-бързо понижаване на излъчванията.
Вече стана ясно, че имаме и последна дата за либерализацията на енергийния пазар на едро и пазара на дребно, надлежно., това също стана ясно от думите на господин Добрев. Вие одобрявате ли тази скица, която беше приложена?
Либерализацията на енергийния пазар е от основно значение както за постигането на промените, обещани в Плана за възобновяване и резистентност, по този начин и като цяло за основаване на устойчиви тласъци за ползване. Така че не всички да плащаме една и съща изкуствено ниска под пазарна цена, което да подтиква свръхползване на сила, и оттова дисбаланс в потреблението, и в мрежата през зимните месеци. Казвам всичко това, тъй като либерализацията на енергийния пазар не би трябвало да се преглежда единствено като преход от контролирани цени към свободни цени, а към изцяло преосмисляне на метода по който действа енергийната система. Така че тя да е учредена на верни тласъци, както за вложения, по този начин и за понижаване на потреблението и ненапълно това е верният път, към този момент. Конкретно за промяната, която мина в Народното събрание и беше призната от депутатите, тя не реализира либерализация на пазара. Това би трябвало да се каже доста ясно. На процедура, по нейните равнища за енергетиката резервира настоящия модел, при който регулатора КЕВР ще дефинира цените на електрическата енергия на ежемесечна основа. Като това, което се отстранява е ролята на Националната електрическа компания като публичен снабдител. А вместо това всички търговци и крайни доставчици на електрическа енергия, това значи ЕРП-та, ще купуват електрическата енергия на борсови цени.
Но тук е и основният миг, че цената на която тези търговци и доставчици ще продават на семействата няма да е тази, която те са постигнали на пазара, която може да е доста висока в избрани моменти, а ще е контролирана цена, доста под пазарните нива, определяна от КЕВР. Не е доста ясно КЕВР тъкмо по какъв начин ще дефинира тази цена, тъй като методологията е извънредно неразбираема и разрешава благоприятни условия за политическа интервенция при взимането на решения от регулатора. Но при всички положения концепцията е, че разликата сред пазарната цена и контролираната цена ще бъде подбивана още веднъж от Фонда за сигурност на електроенергийната система, както и досега се случваше. И това евентуално трансферира финансовия риск от лицето на търговците, които би трябвало да вършат своя микс, който да продават на семействата към държавния бюджет. Всъщност, се отваря още веднъж малка врата и за субсидиране на въглищните централи, защото нужната електрическа енергия за бита може да се обезпечи на каквато желаят цена търговците. Тоест, търговците нямат ограничаване в това дали ще купуват скъпа електрическа енергия или евтина. Тъй като въглищните централи са доста скъпи, само че пък обезпечават базова мощ.
Ще стигнем и до тях.
Искам да кажа, че на процедура Фонда за сигурност на електроенергийната система може да компенсира още веднъж закупуването на въглищна електрическа енергия от търговците, даже когато нямаме директни дотации, както сега.
Г-н Владимиров всичко това, за което си говорихме, може би опира до една тактика, огромна, енергийна. Обаче едни споделят, че имаме такава, други настояват, че нямаме сходна тактика. Вашето мнение, имаме ли действително ние енергийна тактика за България?
В момента нямаме обновена енергийна тактика най-малко до 2030 година, а ние би трябвало да имаме такава до 2050 година Но по-важното е, тя да е обоснована на справедлив и изчерпателен разбор, на данни, които да построява подробни сюжети за бъдещето развиване на другите подотрасли в енергетиката. Така че решенията, които взимаме, да вземем за пример да построим нов нуклеарен блок в АЕЦ “Козлодуй " да е учредено от нуждата за спомагателна електрическа енергия. И тази нужда да е забележима в данните.
Обосновано ли е да се строят 7 и 8 блок?
Не. За страдание, решението за строителство на два нови нуклеарни реактора не е обосновано от данните за развиването на българската енергетика. Изобщо за развиването на енергетиката в Югоизточна Европа в идващите 30 години. Тази електроцентрала ще коства повече от 10 милиарда, приказваме единствено за единия реактор. И най-вероятно ще е губещ план през идващите десетилетия, защото цената за произвеждане на електрическа енергия от новата АЕЦ ще бъде при себестойност доста по-висока, в сравнение с междинната цена на пазара. И по този начин планът няма да е печеливш на този стадий. Тъй като в целия район имаме масирани вложения във възобновими енергийни източници, в предпазване на електрическа енергия, и в понижаване на енергийното ползване, може да се окаже в един миг, че освен тези нови блокове няма да се нужни на електроенергийната система, само че ще основават компликации при балансирането й. Тъй като през една огромна част от денонощието те няма да могат да се употребяват и ще би трябвало да ги понижаваме в незабавен порядък.
Защо няма да могат да се употребяват?
Защото ще има свръхпредлагане на електрическа енергия, денем изключително, то към този момент се вижда и в това лято, освен лятото, даже октомври месец виждахме свръхпредлагане на електрическа енергия денем. И през този интервал неслучайно и АЕЦ " Козлодуй “, единият блок АЕЦ " Козлодуй “ влезе в планов ремонт, защото не е нужен на електроенергийната ни система. При такова свръхпредлагане цената на електрическата енергия доближава до нула или даже до негативни стойности, тъй че няма да има и икономическа изгода от това да действат реакторите в този миг. Но виждате ли, тук се спирам единствено на няколко детайла, само че те ясно демонстрират, че това решение е взето не въз основата на съответни макроикономически разбори и моделиране на разнообразни сюжети за развиването на цялата европейска електросистема, а е учредено на чисто политически мотивации.
И ползи може би. Т.е. имаме следващ фактор…
Да, и ползи. Всъщност, извинявайте, вие ми подавате хубаво топката – значително тези стратегически решения в българската енергетика се взимат под натиска на избрани олигархични кръгове и мрежи за завземане на страната, които последват напълно своя интерес, игнорирайки националния подобен.
Т.е. имаме на разположение още веднъж фактори, които ускоряват рисковете пред енергийната сигурност на страната?
Аз не виждам по този начин сензитивна разлика в хода на обмисляне и взимане на решение за построяването на два нуклеарни блока в АЕЦ " Козлодуй “ и метода, по който " Белене “ ни беше подаван на цялото общество. Смени се геополитическият състезател, само че методът е същият, за жалост.
И да се върнем към огромния документ – Националната ни енергийна тактика, тъй като прекъснахме в този момент с това лирическо отклоняване и централите, новите два блока, които оповестиха, че ще се вършат. Какво е значимо за този документ още да бъде планувано?
От основно значение е документът да обгръща развиването на всички стопански браншове, освен на енергетиката. Защото доста от енергийните процеси зависят от метода, по който се преструктурират да вземем за пример превоза, промишлеността, селското стопанство, постройките. Неслучайно когато се приготвя пътна карта за климатични индиферентност, въобще декарбонизация на стопанската система, не се взема поради единствено електрическата енергия. Това е дълбока неточност и надълбоко недоумение на метод, по който действа едно стопанство от нашите политици. Значи, концентрацията в електрическата енергия единствено, в действителност ни отклонява от това по какъв начин се развиват останалите действия, стопански действия. Например, в случай че допускаме, че би трябвало да достигнем климатична индиферентност до 2050 година, това значи, че превозът би трябвало да се електрифицира в огромната си част, да се понижат сензитивно броят на колите, и оттова да намалее сензитивно потреблението на петрол и нефтени артикули. Никой въобще не се замисля за тази промяна в транспортния бранш, не се работи за това, няма съответни политики. Общественият превоз, в противен случай, загнива, вместо да се развива както с по-голяма част от Европа.
Автомобилите са множат, знаем. Въобще, по какъв начин може да си представим, че всичко това може да бъде сведено до нулеви излъчвания?
Именно. Представяте ли си по какъв начин имаме една дълготрайна енергийна тактика, която по никакъв метод не дава визия за смяна в транспортни бранш. Т.е. ние може примерно да понижим до нула в енергийния бранш, само че в случай че излъчванията от превоза скочат два пъти до 2050 година, тъй като всеки би трябвало да има по два автомобила у дома да вземем за пример, тогава всички наши предвиждания сега и сюжети ще се окажат нереалистични. Т.е. би трябвало да има един водоравен взор върху другите процеси, тъй че да се видят взаимовръзките сред обособените браншове, и да се видят синергиите и опцията една политика, която привидно има за цялостен да реализира нещо единствено в избран бранш, да вземем за пример в Електроенергийния бранш, в действителност да извършва доста повече цели. Например, да дам, тъй като приказваме малко общо.
Да.
Например налагането на водородната стопанска система, въобще налагането на зеления водород в българската стопанска система по едно и също време ще декарбонизира, ще ускори декарбонизацията в електрическата енергия, тъй като ще има повече тласъци да се влага във възобновими енергийни централи, и по едно и също време с това производството на зелен водород ще може да замести природния газ и въглищата в промишлеността. И по този начин и промишлеността ще може да реализира преход към нискоемисионни енергийни първични материали. Т.е. едно решение през днешния ден в избрана област може да донесе редица последици в разнообразни браншове и за доста десетилетия напред. Така че когато взимаме решения стратегически за реактори, за затваряне на централи, за изграждане на огромни акумулатори, би трябвало да знаем, че всичко това има своите последици десетилетия напред и ще окаже въздействие върху цените, ще окаже въздействие е върху сигурността на доставките и така нататък
Обещах, че ще засегнем малко по-подробно и болната тематика с въглищните централи. Знаем какъв брой хора се тормозят от това, което може да се случи отсега нататък. Така че бих желала да чуя вашия коментар по тематиката. Г-н Владимиров, Териториалните проекти за обективен преход на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник, които не се харесват на хората, които директно засягат тях в съответната обстановка, по какъв начин гледате вие на последните проекти за въглищните региони?
Наш разбор от началото на септември тази година, който беше поръчан от Европейската комисия за да тества другите допускания за развиването на Електроенергийния бранш в границите на Комисията за енергиен преход – знаете, това е органът, който дефинира параметрите на пътната карта за климатична индиферентност, и оттова и затварянето на въглищните централи, които са в Териториалните проекти, та този разбор ясно демонстрира, че към 2030 година на процедура никоя въглищна електроцентрала няма да действа, защото на пазарен принцип нито една от тях не може да се конкурира с цени на пазара.
В Териториалната проекти сюжетите за затварянето на централите са доста по-консервативни, залага се едно доста последователно затваряне на централите до 2038 година, като дори след 2038 година остава нещо като запас в системата от 1 гигават, само че на никое място не се показва в тези Териториални проекти тъкмо по какъв метод тези централи ще останат в системата в случай, че след 1 юли 2025 година те няма да могат да получават директна държавна поддръжка, както получават все още, и без тази поддръжка на процедура няма да се конкурентни на пазара. Така че Териториалните проекти са една пожелателна визия за затваряне на централите, явно със сериозен политически привкус. Т.е. задачата е хем да се угоди на Европейската комисия с даване на някаква рамка за затварянето на централите, хем на обществото да се дали обещание невъзможното, а точно опазване за оптимално дълъг интервал на потреблението на въглища. Това какво написа в Териториалните проекти, и това какво ще стане, са две доста разнообразни неща, както и съглашението сред миньорите и Народното събрание също значително е неизпълнимо или ще се случи по напълно друг метод при сегашните параметри на електроенергийната система.
Има много пропуски в този бранш, както стана ясно от изявлението, господин Владимиров.
Г-н Владимиров, по какъв начин се ръководи енергийният бранш в България?
Още през 2009 година Центърът за проучване на демокрацията разгласява първия си огромен разбор на проблемите в българската енергетика, концентрирайки се върху управническите дефицити, които подкопават нашата енергийна и климатична сигурност. За страдание, една огромна част от тези пробойни в институционалната рамка и въобще в метода, по който се взимат решенията в българската енергетика не са се трансформирали. И ние към момента се борим със зомбитата на българската енергетика под формата на великански ненужни и комерсиално неоправдани планове, тръбопроводи, нуклеарни централи, акумулатори и други сходни, които на процедура закрепостяват развиването на енергийния бранш. И не дават опция на процедура рационални, дълготрайни решения да се образуват и ние да осъществим рамката,под която сме се подписали още преди присъединението ни към Европейски Съюз, а точно да реализираме една устойчива енергийна система, основана на сигурност на доставките и декарбонизация на стопанската система.
Председателят на Енергийната комисия Делян Добрев и народен представител от ГЕРБ разгласи един нов план, вие по какъв начин бихте го коментирали? Огромна инвестиция в енергийния бранш, касаеща милиарди левове? Не знам дали сте осведомен с тези неща, става въпрос за фотоволтаици, 4500 мегавата фотоволтаици от най-малките, разяснява той, “което е доста хубаво, те ще бъдат чисто български обекти, размерът е голям. Български вложения, които са в голям размер. И в случай че те се случат, в случай че приемем, че 1 мегават е 1 млн лева, 4500 мегавата значат 4,5 млрд лева български вложения в бранша ". Как коментирате думите на Добрев и това, което ни оповестява той?
Енергиен план в Европа следва да се случва точно на основата на дребни вложения, на вложения в дребни по мярка и потенциал мощности за произвеждане на електрическа енергия от възобновими енергоизточници, в това число фотоволтаици на покривите.
Значи това е пътят, по този начин ли?
По принцип това е и европейската рамка под която сме се подписали за метода, по който би трябвало да се реализира енергийния преход. Тоест, не би трябвало да сме заключени в няколко огромни вложения, които в действителност, освен евентуално дебалансират енергийната система, тъй като концентрират прекалено много сила в малко точки в енергийната система, само че и основават чувството, че енергийният преход обслужва съответни частни ползи, а не ползите на жителите като цяло. Защото енергийният преход и декарбонизацията, това е промяна на цялото общество. И всички ние би трябвало да сме въвлечени в нея, т.е., би трябвало да се децентрализираме от зависимостта ни от централната електроенергийна система, от централното топлинно доставяне. Ние всички можем да бъдем дейни енергийни производители, както и консуматори, което в дълготраен проект значи сигурност на доставките, защото няма да подвластен от импорт на енергийни първични материали. Означава по-ниски сметки за сила и надлежно повече благоприятни условия за вложения в други сфери на публичния живот. И на трето място, значи по-бърза декарбонизация и по-бързо понижаване на излъчванията.
Вече стана ясно, че имаме и последна дата за либерализацията на енергийния пазар на едро и пазара на дребно, надлежно., това също стана ясно от думите на господин Добрев. Вие одобрявате ли тази скица, която беше приложена?
Либерализацията на енергийния пазар е от основно значение както за постигането на промените, обещани в Плана за възобновяване и резистентност, по този начин и като цяло за основаване на устойчиви тласъци за ползване. Така че не всички да плащаме една и съща изкуствено ниска под пазарна цена, което да подтиква свръхползване на сила, и оттова дисбаланс в потреблението, и в мрежата през зимните месеци. Казвам всичко това, тъй като либерализацията на енергийния пазар не би трябвало да се преглежда единствено като преход от контролирани цени към свободни цени, а към изцяло преосмисляне на метода по който действа енергийната система. Така че тя да е учредена на верни тласъци, както за вложения, по този начин и за понижаване на потреблението и ненапълно това е верният път, към този момент. Конкретно за промяната, която мина в Народното събрание и беше призната от депутатите, тя не реализира либерализация на пазара. Това би трябвало да се каже доста ясно. На процедура, по нейните равнища за енергетиката резервира настоящия модел, при който регулатора КЕВР ще дефинира цените на електрическата енергия на ежемесечна основа. Като това, което се отстранява е ролята на Националната електрическа компания като публичен снабдител. А вместо това всички търговци и крайни доставчици на електрическа енергия, това значи ЕРП-та, ще купуват електрическата енергия на борсови цени.
Но тук е и основният миг, че цената на която тези търговци и доставчици ще продават на семействата няма да е тази, която те са постигнали на пазара, която може да е доста висока в избрани моменти, а ще е контролирана цена, доста под пазарните нива, определяна от КЕВР. Не е доста ясно КЕВР тъкмо по какъв начин ще дефинира тази цена, тъй като методологията е извънредно неразбираема и разрешава благоприятни условия за политическа интервенция при взимането на решения от регулатора. Но при всички положения концепцията е, че разликата сред пазарната цена и контролираната цена ще бъде подбивана още веднъж от Фонда за сигурност на електроенергийната система, както и досега се случваше. И това евентуално трансферира финансовия риск от лицето на търговците, които би трябвало да вършат своя микс, който да продават на семействата към държавния бюджет. Всъщност, се отваря още веднъж малка врата и за субсидиране на въглищните централи, защото нужната електрическа енергия за бита може да се обезпечи на каквато желаят цена търговците. Тоест, търговците нямат ограничаване в това дали ще купуват скъпа електрическа енергия или евтина. Тъй като въглищните централи са доста скъпи, само че пък обезпечават базова мощ.
Ще стигнем и до тях.
Искам да кажа, че на процедура Фонда за сигурност на електроенергийната система може да компенсира още веднъж закупуването на въглищна електрическа енергия от търговците, даже когато нямаме директни дотации, както сега.
Г-н Владимиров всичко това, за което си говорихме, може би опира до една тактика, огромна, енергийна. Обаче едни споделят, че имаме такава, други настояват, че нямаме сходна тактика. Вашето мнение, имаме ли действително ние енергийна тактика за България?
В момента нямаме обновена енергийна тактика най-малко до 2030 година, а ние би трябвало да имаме такава до 2050 година Но по-важното е, тя да е обоснована на справедлив и изчерпателен разбор, на данни, които да построява подробни сюжети за бъдещето развиване на другите подотрасли в енергетиката. Така че решенията, които взимаме, да вземем за пример да построим нов нуклеарен блок в АЕЦ “Козлодуй " да е учредено от нуждата за спомагателна електрическа енергия. И тази нужда да е забележима в данните.
Обосновано ли е да се строят 7 и 8 блок?
Не. За страдание, решението за строителство на два нови нуклеарни реактора не е обосновано от данните за развиването на българската енергетика. Изобщо за развиването на енергетиката в Югоизточна Европа в идващите 30 години. Тази електроцентрала ще коства повече от 10 милиарда, приказваме единствено за единия реактор. И най-вероятно ще е губещ план през идващите десетилетия, защото цената за произвеждане на електрическа енергия от новата АЕЦ ще бъде при себестойност доста по-висока, в сравнение с междинната цена на пазара. И по този начин планът няма да е печеливш на този стадий. Тъй като в целия район имаме масирани вложения във възобновими енергийни източници, в предпазване на електрическа енергия, и в понижаване на енергийното ползване, може да се окаже в един миг, че освен тези нови блокове няма да се нужни на електроенергийната система, само че ще основават компликации при балансирането й. Тъй като през една огромна част от денонощието те няма да могат да се употребяват и ще би трябвало да ги понижаваме в незабавен порядък.
Защо няма да могат да се употребяват?
Защото ще има свръхпредлагане на електрическа енергия, денем изключително, то към този момент се вижда и в това лято, освен лятото, даже октомври месец виждахме свръхпредлагане на електрическа енергия денем. И през този интервал неслучайно и АЕЦ " Козлодуй “, единият блок АЕЦ " Козлодуй “ влезе в планов ремонт, защото не е нужен на електроенергийната ни система. При такова свръхпредлагане цената на електрическата енергия доближава до нула или даже до негативни стойности, тъй че няма да има и икономическа изгода от това да действат реакторите в този миг. Но виждате ли, тук се спирам единствено на няколко детайла, само че те ясно демонстрират, че това решение е взето не въз основата на съответни макроикономически разбори и моделиране на разнообразни сюжети за развиването на цялата европейска електросистема, а е учредено на чисто политически мотивации.
И ползи може би. Т.е. имаме следващ фактор…
Да, и ползи. Всъщност, извинявайте, вие ми подавате хубаво топката – значително тези стратегически решения в българската енергетика се взимат под натиска на избрани олигархични кръгове и мрежи за завземане на страната, които последват напълно своя интерес, игнорирайки националния подобен.
Т.е. имаме на разположение още веднъж фактори, които ускоряват рисковете пред енергийната сигурност на страната?
Аз не виждам по този начин сензитивна разлика в хода на обмисляне и взимане на решение за построяването на два нуклеарни блока в АЕЦ " Козлодуй “ и метода, по който " Белене “ ни беше подаван на цялото общество. Смени се геополитическият състезател, само че методът е същият, за жалост.
И да се върнем към огромния документ – Националната ни енергийна тактика, тъй като прекъснахме в този момент с това лирическо отклоняване и централите, новите два блока, които оповестиха, че ще се вършат. Какво е значимо за този документ още да бъде планувано?
От основно значение е документът да обгръща развиването на всички стопански браншове, освен на енергетиката. Защото доста от енергийните процеси зависят от метода, по който се преструктурират да вземем за пример превоза, промишлеността, селското стопанство, постройките. Неслучайно когато се приготвя пътна карта за климатични индиферентност, въобще декарбонизация на стопанската система, не се взема поради единствено електрическата енергия. Това е дълбока неточност и надълбоко недоумение на метод, по който действа едно стопанство от нашите политици. Значи, концентрацията в електрическата енергия единствено, в действителност ни отклонява от това по какъв начин се развиват останалите действия, стопански действия. Например, в случай че допускаме, че би трябвало да достигнем климатична индиферентност до 2050 година, това значи, че превозът би трябвало да се електрифицира в огромната си част, да се понижат сензитивно броят на колите, и оттова да намалее сензитивно потреблението на петрол и нефтени артикули. Никой въобще не се замисля за тази промяна в транспортния бранш, не се работи за това, няма съответни политики. Общественият превоз, в противен случай, загнива, вместо да се развива както с по-голяма част от Европа.
Автомобилите са множат, знаем. Въобще, по какъв начин може да си представим, че всичко това може да бъде сведено до нулеви излъчвания?
Именно. Представяте ли си по какъв начин имаме една дълготрайна енергийна тактика, която по никакъв метод не дава визия за смяна в транспортни бранш. Т.е. ние може примерно да понижим до нула в енергийния бранш, само че в случай че излъчванията от превоза скочат два пъти до 2050 година, тъй като всеки би трябвало да има по два автомобила у дома да вземем за пример, тогава всички наши предвиждания сега и сюжети ще се окажат нереалистични. Т.е. би трябвало да има един водоравен взор върху другите процеси, тъй че да се видят взаимовръзките сред обособените браншове, и да се видят синергиите и опцията една политика, която привидно има за цялостен да реализира нещо единствено в избран бранш, да вземем за пример в Електроенергийния бранш, в действителност да извършва доста повече цели. Например, да дам, тъй като приказваме малко общо.
Да.
Например налагането на водородната стопанска система, въобще налагането на зеления водород в българската стопанска система по едно и също време ще декарбонизира, ще ускори декарбонизацията в електрическата енергия, тъй като ще има повече тласъци да се влага във възобновими енергийни централи, и по едно и също време с това производството на зелен водород ще може да замести природния газ и въглищата в промишлеността. И по този начин и промишлеността ще може да реализира преход към нискоемисионни енергийни първични материали. Т.е. едно решение през днешния ден в избрана област може да донесе редица последици в разнообразни браншове и за доста десетилетия напред. Така че когато взимаме решения стратегически за реактори, за затваряне на централи, за изграждане на огромни акумулатори, би трябвало да знаем, че всичко това има своите последици десетилетия напред и ще окаже въздействие върху цените, ще окаже въздействие е върху сигурността на доставките и така нататък
Обещах, че ще засегнем малко по-подробно и болната тематика с въглищните централи. Знаем какъв брой хора се тормозят от това, което може да се случи отсега нататък. Така че бих желала да чуя вашия коментар по тематиката. Г-н Владимиров, Териториалните проекти за обективен преход на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник, които не се харесват на хората, които директно засягат тях в съответната обстановка, по какъв начин гледате вие на последните проекти за въглищните региони?
Наш разбор от началото на септември тази година, който беше поръчан от Европейската комисия за да тества другите допускания за развиването на Електроенергийния бранш в границите на Комисията за енергиен преход – знаете, това е органът, който дефинира параметрите на пътната карта за климатична индиферентност, и оттова и затварянето на въглищните централи, които са в Териториалните проекти, та този разбор ясно демонстрира, че към 2030 година на процедура никоя въглищна електроцентрала няма да действа, защото на пазарен принцип нито една от тях не може да се конкурира с цени на пазара.
В Териториалната проекти сюжетите за затварянето на централите са доста по-консервативни, залага се едно доста последователно затваряне на централите до 2038 година, като дори след 2038 година остава нещо като запас в системата от 1 гигават, само че на никое място не се показва в тези Териториални проекти тъкмо по какъв метод тези централи ще останат в системата в случай, че след 1 юли 2025 година те няма да могат да получават директна държавна поддръжка, както получават все още, и без тази поддръжка на процедура няма да се конкурентни на пазара. Така че Териториалните проекти са една пожелателна визия за затваряне на централите, явно със сериозен политически привкус. Т.е. задачата е хем да се угоди на Европейската комисия с даване на някаква рамка за затварянето на централите, хем на обществото да се дали обещание невъзможното, а точно опазване за оптимално дълъг интервал на потреблението на въглища. Това какво написа в Териториалните проекти, и това какво ще стане, са две доста разнообразни неща, както и съглашението сред миньорите и Народното събрание също значително е неизпълнимо или ще се случи по напълно друг метод при сегашните параметри на електроенергийната система.
Има много пропуски в този бранш, както стана ясно от изявлението, господин Владимиров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ