Кирил Петков демонстрира най-голямото снишаване в кратката история на България като член на НАТО
Мартин Табаков
Ако за България участието в НАТО е с определящо за сигурността ни значение, то Кирил Петков изпусна опцията да направи противоположното: този път страната ни да има значение за Алианса. Парадоксално, само че факт: по силата на руското ни военно съоръжение.
И до момента в който Словакия договаря за доставянето на ракетни системи „ Пейтриът” (от Германия и Нидерландия) против своята съветска C-300, ние ще приемем една американска рота „ Страйкър” (вероятно сред 100 и 150 души, по неофициални данни от американска страна) и ще създадем мултинационална бойна група (което, апелирам тесните експерти да уточнят, с какво е по-различно от съществуващата до момента дефиниция на „ бойна група с мултинационален елемент”).
Министър-председателят не съумява да се ориентира в динамичността на Източния фланг на НАТО, обвързвана с спора в Украйна. България, дружно с Унгария, остава
единствената членка на Алианса, която не е предоставила военна помощ на Киев
Особено всички гранични страни – било на Руската Федерация, било на Украйна – изпращат друго въоръжение (от боеприпаси до ПВО). Това те вършат, не с цел да „ поканят” спора на техните територии, както вменява съветската агитация, а поради тъкмо противоположното – да лимитират военните дейности до украинската територия. Понеже до момента в който Киев се бие, то въпросът коя е идната европейска столица, евентуален обект на съветската експанзия, е с отсрочен за Москва темперамент. Докато Киев се бие, Талин и Кишинев няма да го вършат.
Затова думите на премиера през днешния ден, че „ бидейки покрай спора, военна помощ [от България] в този миг няма да бъде възможна”, алармират или надълбоко недоумение на логиката за поддръжката на Украйна, или съставляват най-голямото снишаване в късата история на България като член на НАТО.
Когато България закупи осем изтребителя Ф-16, си мислех, че това е началото на процеса на пълноценното ни битие като страна, която е освен потребител на сигурност, само че и източник на такава. А то по-скоро се оказва, че сдобиването ни с тези самолети е краят на този развой.
На днешната конференция, взаимно с ръководителя на Пентагона, със същия резултат и резултат до Лойд Остин можеше да застане и Стефан Янев. Отпечатъкът на Румен Радев продължава да е определящ в държанието на Министерски съвет.
Ако за България участието в НАТО е с определящо за сигурността ни значение, то Кирил Петков изпусна опцията да направи противоположното: този път страната ни да има значение за Алианса. Парадоксално, само че факт: по силата на руското ни военно съоръжение.
И до момента в който Словакия договаря за доставянето на ракетни системи „ Пейтриът” (от Германия и Нидерландия) против своята съветска C-300, ние ще приемем една американска рота „ Страйкър” (вероятно сред 100 и 150 души, по неофициални данни от американска страна) и ще създадем мултинационална бойна група (което, апелирам тесните експерти да уточнят, с какво е по-различно от съществуващата до момента дефиниция на „ бойна група с мултинационален елемент”).
Министър-председателят не съумява да се ориентира в динамичността на Източния фланг на НАТО, обвързвана с спора в Украйна. България, дружно с Унгария, остава
единствената членка на Алианса, която не е предоставила военна помощ на Киев
Особено всички гранични страни – било на Руската Федерация, било на Украйна – изпращат друго въоръжение (от боеприпаси до ПВО). Това те вършат, не с цел да „ поканят” спора на техните територии, както вменява съветската агитация, а поради тъкмо противоположното – да лимитират военните дейности до украинската територия. Понеже до момента в който Киев се бие, то въпросът коя е идната европейска столица, евентуален обект на съветската експанзия, е с отсрочен за Москва темперамент. Докато Киев се бие, Талин и Кишинев няма да го вършат.
Затова думите на премиера през днешния ден, че „ бидейки покрай спора, военна помощ [от България] в този миг няма да бъде възможна”, алармират или надълбоко недоумение на логиката за поддръжката на Украйна, или съставляват най-голямото снишаване в късата история на България като член на НАТО.
Когато България закупи осем изтребителя Ф-16, си мислех, че това е началото на процеса на пълноценното ни битие като страна, която е освен потребител на сигурност, само че и източник на такава. А то по-скоро се оказва, че сдобиването ни с тези самолети е краят на този развой.
На днешната конференция, взаимно с ръководителя на Пентагона, със същия резултат и резултат до Лойд Остин можеше да застане и Стефан Янев. Отпечатъкът на Румен Радев продължава да е определящ в държанието на Министерски съвет.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ