На „Три билборда“ разстояние от мъката и щастието
Мартин МакДона е кино и сценичен сценарист, роден на 26 март 1970 година в семейство на ирландци и отгледан в сърцето на Англия – столицата Лондон. В известна степен е иронично, че човек, израснал и работил през по-голямата част от зрелия си живот в Обединеното кралство, е направил един от най-актуалните и трагично мощни филми за Съединените щати през второто десетилетие на 21-ви век, само че е реалност.
„ Три билборда отвън града “ сътвори премного звук
през отиващия си към този момент сезон на кинонаградите тази година, само че въпреки всичко съм сигурен, че редица хора се чудят що за чудато заглавие на филм е това. Лентата споделя историята на онеправдана, остроумна и съобразителна самотна майка с пиперлив език, която търси правдивост за мъртвата си щерка, чиито убийци по този начин и не са открити след гибелта ѝ.
За задачата дамата наема три билборда край фикционалното градче Ебинг в щата Мисури и слага на тях обвинителни лозунги против локалното полицейско ръководство.
Главната героиня се играе от Франсис МакДорманд, която по всяка възможност ще бъде отличена с „ Оскар “ за основна женска роля за превъплъщението си след броени дни.
Това не трябва да учудва никого, защото МакДорманд управлява екрана изцяло с непогрешим надзор на мимиките и гласа си в роля, която ѝ дава опцията да показва необятния си прочувствен диапазон като актриса. Никой не следва да бъде изумен и в случай че „ Три билборда отвън града “ отмъкне статуетката за най-хубав филм под носа на „ Формата на водата “ на Гийермо Дел Торо.
Наградите „ Оскар “ въпреки всичко се дават от Американската кино академия, а „ Три билборда отвън града “ е почти толкоз американски, колкото един филм може да бъде. Отрицателно надъхан кинокритик оттатък океана, евентуално под прикритието на изопачен национализъм, е нарекъл лентата „ азбучник на американската ненавист “. Не съм склонен с подбудите зад думите му, само че не мога да отрека, че самото определение попада тъкмо в задачата.
По един или различен метод лентата визира съвсем всички наболели обществени проблеми за южните американски щати.
Хомофобията, расизмът, домашното принуждение, полицейският произвол, бедността и безсилието на силите на реда образуват единствено една част от тематичния набор, обиден в богатия сюжет на Мартин МакДона.
Тези проблеми са наранени както чрез подсюжетни линии, втъкани като блестящи разноцветни влакна в главната история, по този начин и посредством напълно достоверните персонажи, показани на екрана от изпълнителите, на които МакДона е решил да се довери.
Франсис МакДорманд води ансамбъла с показване, изпълнено с решителност, достоверна страст и непреклонен престиж, само че безстопанствен персонаж не претърпява трансформация, съпоставима с тази на героя на Сам Рокуел.
Актьорът обра съвсем всички награди за поддържаща мъжка роля дотук и няма причина някой да счита, че няма да приключи серията си с „ Оскар “, нито пък мотив да мисли, че успеха му ще е незаслужена.
Неговият персонаж изминава най-дългото и спорно душевно странствуване от всички настоящи лица на екрана, което дава на артиста голям брой благоприятни условия да показва гения си, в това число трогателен преломен миг, в който цялото му лице е бинтовано и той би трябвало да съобщи цялата страст на обстановката чрез очите си.
На другия полюс пък е героят на постоянно очарователния Уди Харелсън, който се манифестира като непреклонен и постоянен аватар на южняшката мъдрост даже след екранната си гибел чрез написани преди този момент писма до другите персонажи.
Други две известни имена в актьорския състав са Джон Хоукс и Питър Динклидж, прочут с ролята си на джуджето Тирион Ланистър от сериала „ Игра на тронове “, който илюстрира евентуално най-добродетелния, елементарен за припознаване и „ естествен “ персонаж от всички участници в действието.
Характерният черен комизъм на Мартин МакДона е всеприсъстващ в сюжета,
също както в предходните му филми „ В Брюж “ и „ Седемте психопата “. Диалогът е пъстър с всевъзможни остроумия, които безусловно прелитат като патрони във устен тип от устите на героите, въпреки и Франсис МакДорманд да господства над останалите с бруталната си искреност и бързите си отговори.
Точно поради този черен комизъм, неподправените, същински трагични моменти попадат в задачата си с тройно по-голяма мощ и се усещат от фена като също толкоз пъти по-автентични и човешки. Същевременно в сюжета на опитния МакДона няма нито една непотребна сцена, която да не движи персоналното развиване на героите и/или хода на сюжета напред.
Всички тези фактори са дали съображение на съответните инстанции да възнаградят лентата с пет награди БАФТА и четири награди „ Златен глобус “. Искрено имам вяра, че са задоволително съображение и за който и да е да отиде и да гледа този филм на кино.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящо наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
„ Три билборда отвън града “ сътвори премного звук
през отиващия си към този момент сезон на кинонаградите тази година, само че въпреки всичко съм сигурен, че редица хора се чудят що за чудато заглавие на филм е това. Лентата споделя историята на онеправдана, остроумна и съобразителна самотна майка с пиперлив език, която търси правдивост за мъртвата си щерка, чиито убийци по този начин и не са открити след гибелта ѝ.
За задачата дамата наема три билборда край фикционалното градче Ебинг в щата Мисури и слага на тях обвинителни лозунги против локалното полицейско ръководство.
Главната героиня се играе от Франсис МакДорманд, която по всяка възможност ще бъде отличена с „ Оскар “ за основна женска роля за превъплъщението си след броени дни.
Това не трябва да учудва никого, защото МакДорманд управлява екрана изцяло с непогрешим надзор на мимиките и гласа си в роля, която ѝ дава опцията да показва необятния си прочувствен диапазон като актриса. Никой не следва да бъде изумен и в случай че „ Три билборда отвън града “ отмъкне статуетката за най-хубав филм под носа на „ Формата на водата “ на Гийермо Дел Торо.
Наградите „ Оскар “ въпреки всичко се дават от Американската кино академия, а „ Три билборда отвън града “ е почти толкоз американски, колкото един филм може да бъде. Отрицателно надъхан кинокритик оттатък океана, евентуално под прикритието на изопачен национализъм, е нарекъл лентата „ азбучник на американската ненавист “. Не съм склонен с подбудите зад думите му, само че не мога да отрека, че самото определение попада тъкмо в задачата.
По един или различен метод лентата визира съвсем всички наболели обществени проблеми за южните американски щати.
Хомофобията, расизмът, домашното принуждение, полицейският произвол, бедността и безсилието на силите на реда образуват единствено една част от тематичния набор, обиден в богатия сюжет на Мартин МакДона.
Тези проблеми са наранени както чрез подсюжетни линии, втъкани като блестящи разноцветни влакна в главната история, по този начин и посредством напълно достоверните персонажи, показани на екрана от изпълнителите, на които МакДона е решил да се довери.
Франсис МакДорманд води ансамбъла с показване, изпълнено с решителност, достоверна страст и непреклонен престиж, само че безстопанствен персонаж не претърпява трансформация, съпоставима с тази на героя на Сам Рокуел.
Актьорът обра съвсем всички награди за поддържаща мъжка роля дотук и няма причина някой да счита, че няма да приключи серията си с „ Оскар “, нито пък мотив да мисли, че успеха му ще е незаслужена.
Неговият персонаж изминава най-дългото и спорно душевно странствуване от всички настоящи лица на екрана, което дава на артиста голям брой благоприятни условия да показва гения си, в това число трогателен преломен миг, в който цялото му лице е бинтовано и той би трябвало да съобщи цялата страст на обстановката чрез очите си.
На другия полюс пък е героят на постоянно очарователния Уди Харелсън, който се манифестира като непреклонен и постоянен аватар на южняшката мъдрост даже след екранната си гибел чрез написани преди този момент писма до другите персонажи.
Други две известни имена в актьорския състав са Джон Хоукс и Питър Динклидж, прочут с ролята си на джуджето Тирион Ланистър от сериала „ Игра на тронове “, който илюстрира евентуално най-добродетелния, елементарен за припознаване и „ естествен “ персонаж от всички участници в действието.
Характерният черен комизъм на Мартин МакДона е всеприсъстващ в сюжета,
също както в предходните му филми „ В Брюж “ и „ Седемте психопата “. Диалогът е пъстър с всевъзможни остроумия, които безусловно прелитат като патрони във устен тип от устите на героите, въпреки и Франсис МакДорманд да господства над останалите с бруталната си искреност и бързите си отговори.
Точно поради този черен комизъм, неподправените, същински трагични моменти попадат в задачата си с тройно по-голяма мощ и се усещат от фена като също толкоз пъти по-автентични и човешки. Същевременно в сюжета на опитния МакДона няма нито една непотребна сцена, която да не движи персоналното развиване на героите и/или хода на сюжета напред.
Всички тези фактори са дали съображение на съответните инстанции да възнаградят лентата с пет награди БАФТА и четири награди „ Златен глобус “. Искрено имам вяра, че са задоволително съображение и за който и да е да отиде и да гледа този филм на кино.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящо наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ