Мартин Кадинов, съосновател и управляващ партньор в TDB Play, в

...
Мартин Кадинов, съосновател и управляващ партньор в TDB Play, в
Коментари Харесай

Мартин Кадинов за Sofia24.bg: Мит е, че видеоигрите тласкат децата към агресия

Мартин Кадинов, съосновател и ръководещ сътрудник в TDB Play, в особено изявление за Sofia24.bg .

- Вие сте уредник на " Българския Гейминг Маратон " - можете ли да ни разкажете повече за това. Какво е, по кое време се организира, по какъв начин и къде?

- Българският Гейминг Маратон е онлайн фестивал отдаден на видео игрите. В него, от една страна имаме нашите " актьори “ - основатели на наличие (известни като стриймъри, ютюбъри, инфлуенсъри), а от друга – публиката, за която е предопределено наличието. Съдържанието, което предлагаме е главно за почитателите на видео игрите, само че има и такова, което е уместно за хора, които занапред откриват тази паралелна галактика. Събитието се случва напълно онлайн а наличието се излъчва в съответните канали на участниците – в платформите Twitch, Фейсбук, Youtube. В този смисъл, в случай че някой е почитател на видео игри или пък има любознание и ученолюбие към тематиката – Българският Гейминг Маратон е за тях.

- В тези времена на пандемия по какъв начин въздействат видеоигрите?

- Позитивно! Или най-малко това е мнението и рекомендацията на Световната Здравна Организация, която през 2019, при започване на пандемията, предложи на хората да играят онлайн видео игри за бъдат дружно и да споделят интензивно. Видео игрите са може би най-популярното занятие в така наречен стопанска система на свободното време. С смяната на поколенията, хората играят игри от ден на ден и повече. Пандемията, резонно, поради ограничението на опциите за развлечения, усили и броя на играещите и междинното време прекарано с видео игри. Хора откриха видео игрите за първи път, а някой се върнаха към тях за първи път от доста време.

- Мит ли е това, че видеоигрите тласкат децата към експанзия?

- Да, мит е! До момента няма нито едно изследване, което да удостовери мита, че видео игрите водят до експанзия.

- Не ги ли откъсва прекалено много от действителния свят?

- Това не значи, че децата следва да бъдат оставени да играят 24/7, несъмнено. Важно е, съгласно мен, в качеството си на родител и човек с опит по тематиката – родителите да имат дейна роля в медийната и развлекателната диета на децата си. Да схващат какви игри играят и за какво им харесват, да играят с тях (ако имат предпочитание, схваща се), и да наблюдават за рационален баланс.

- Как стартира вашият професионален път, какво ви сблъска с видеоигрите, че да желаете да се занимавате с това?

- Срещата ми с компютър беше обич от пръв взор, а видео игрите сграбчиха интереса ми в ранна детска възраст. Предлагаха един бездънен, богат, забавен и кондензиран свят, който желаех да разкрия. Започна като пристрастеност, а в един миг си дадох сметка, че съм по-добър от огромна част от хората с които играем дружно. Тогава се появиха и първите шампионати в България, в които постоянно бях измежду спечелилите. След това се появи интернет и международните шампионати. Така се развих като професионален играч в интервал в който това беше една зараждаща се ниша. След това гладко минах от страната на организирането на шампионата и бизнеса. Професионалния ми път се разви в областта на видео игрите и електронните спортове, медиите, фестивали и събития.

- Какво ви дадоха и какво ви взеха? (видеоигрите)

- Не чувствам някаква осезаема липса в живота си, която е там заради фокуса ми към видео игри. Научих доста неща и получих доста умения в резултат на пристрастеността и дейната игра на видео игри. Сред тях са – умеенето да вземам решения, техническа просветеност, британски език, стратегическо и аналитично мислене, опознаване на други култури.

- Игрите за всички ли са? От най-малките до най-големите и за какво?

- Видео игри има за всеки усет и за всеки времеви бюджет. Ако човек има интерес сигурно ще откри своите игри. Това, несъмнено не е наложително. Просто е прелестно и обогатяващо. Смятам, че игрите са евентуално за всеки, тъй като играта, като постепенен способ е във всеки и служи както за развлечение по този начин и за предаване на информация и познания – т.е. играейки ние учим и придобиваме умения. В този смисъл – в случай че някой има интерес – има и игра за него.

- Искат ли повече хора да се занимават с гейминг? И могат ли да си докарват постоянен приход - тъй като това е естествен въпрос за днешния човек, поради инфлацията в страната?

- Ако през 90-те години, когато бях младеж, множеството хлапета искахме да сме рок звезди, рискови спортисти и прочие, през днешния ден едно от най-изявените стремежи е професионален геймър и/или стриймър. Често хората желаят да намерят и професионална реализация в областта на гейминга като разработчици, художници, продуценти и други функции. Според мен може да се каже, че промишлеността е забавна и притегля хората да станат част от нея и като цяло предлага забавни благоприятни условия за реализация. Професионален геймър не се става елементарно, конкуренцията не е по-малка от тази при футбола или волейбола.

- Има ли пазар на труда за хората, които желаят да се занимават с гейминг в България?

- Определено. Както в български компании по този начин и отдалечено в непознати такива. Също има и доста благоприятни условия на планова база, така наречен freelance. Индустрията предлага доста благоприятни условия за реализация и развиване.
Източник: varna24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР