Двете жертви на катастрофата със Семерджиев познавали ли са се или просто смъртта ги е събрала?
Мартин Димитров зададе 16 въпроса, на които никой не търси отговорите по отношение на съдбовната злополука с присъединяване на Георги Семерджиев
Опитвам се да проследявам новините, свързани с злополуката на бул. “Черни връх” и последващите събития.
Прави ми усещане, че в забележителна част от изявленията по тематиката информацията идва единствено от Министерство на вътрешните работи, следствието и прокуратурата, а медиите просто ретранслират тази информация.
Това е лесната, комфортна и мързелива публицистика. И постоянно тя не вади истината на бял свят, тъй като е прекомерно мързелива, с цел да го направи.
Истинската, сложната, смислената и стойностната публицистика е нещо друго. Тя не е да си седиш на бюрото и да очакваш информация, тя е да търсиш информация. Тя не е задаване на предвидими въпроси, а търсене на отговори, които да съдържат истината.
Някой попита ли на Георги Семерджиев изработен ли му е медицински обзор след задържането? Защото при такава зверска злополука, даже и да няма външни белези, има риск от вътрешни разкъсвания, пострадвания и контузии.
Някой попита ли този медицински обзор дава ли неопровержими, или най-малко съществени доказателства, че Георги Семерджиев е взел участие в злополуката?
Някой свърза ли се с компанията, производител на автомобила (в случая това е “Volkswagen Group”)? За да беседва с специалист, който на база опита си да каже доколко е допустимо при по този начин разцепена кола и двамата пасажери да се разминат без драскотина? Някой свърза ли се с “NCAP” и “Euro NCAP”, с цел да приказва също с специалист и да попита същото? Или ни е боязън да не създадем безвъзмездна реклама на здравината на “Audi”, или пък да не обидим различен рекламодател?
На някоя медия хрумна ли ѝ да поръча самостоятелна експертиза? Или не ни се харчат пари?
Защо за двете девойки се приказва като за “двете момичета”!? Те познавали ли са се, или не? Или просто гибелта ги е събрала? Каква е вероятността някое от тях да е пътувало в “Audi”-то?
Защо има такава диспопорция в информацията за двете девойки? Всички видяхме изявленията със съученици, другари и състуденти на Христина. Другото момиче, Хариет, тя няма ли съученици и другари? Разбрахме, че е била проблематично дете, и че е търсена като очевидец, само че това не дава отговори.
Някой интервюира ли сътрудници на Симона Радева, които да опишат за това що за човек е била и по какъв начин е живяла? Защото, когато едни хора са по през целия ден дружно в една патрулка, те като братя и сестри стават — знаят доста един за различен. Или медиите не са в положение да подсигуряват анонимност на интервюирания?
Да, мъчно е. Лесното е да поканиш психолог в студиото на климатик и той да профилира Симона. Трудното е да опиташ да се свържеш с десетки нейни сътрудници и да убедиш част от тях да беседват с теб.
Лесното е да чакаш “истината” да пристигна по мейла като готово за издание прес-съобщение. Трудно е да достигнеш до цялата истина и да запознаеш читателите, слушателите и феновете с нея.
Работата на журналиста не е да омаловажава или възхвалява. Работата на журналиста не е да внушава.
Работата на журналиста е да се съмнява. И да намира от ден на ден информация, която да разсейва подозренията му, или да ги затвърждава.
Работата на журналиста не е да упреква. Нито пък му е работа да задава лесни въпроси от сорта на “Според Вас прокуратурата прави ли си добре работата по този случай?”. Не, не, не, приятелю — в случай че ти си вършиш работата добре и Министерство на вътрешните работи, и прокуратура, и разследване, и всички институции ше бъдат принудени да си правят работата добре. И да си я свършат. Затова му се вика “четвърта власт” и не му се вика “мисирка”.
Журналистиката е доста повече от това да поканим Павел и Венци Венц за най-откровеното им изявление, където те да показват новия си шлагер. Или да търкаляме специалисти из студиата.
Както всяка една работа, и публицистиката не е работа за всеки.
Ако някъде, в някои изявления се дават отговори на въпросите, които най-малко аз си задавам, дайте знак — може да съм пропуснал.
Хубаво е и да не забравяме, че всеки е почтен до доказване на противното. И в 100 закононарушения да си отговорен, това не те прави отговорен за 100 и първото, до момента в който не се потвърди.
Мартин Димитров /
Опитвам се да проследявам новините, свързани с злополуката на бул. “Черни връх” и последващите събития.
Прави ми усещане, че в забележителна част от изявленията по тематиката информацията идва единствено от Министерство на вътрешните работи, следствието и прокуратурата, а медиите просто ретранслират тази информация.
Това е лесната, комфортна и мързелива публицистика. И постоянно тя не вади истината на бял свят, тъй като е прекомерно мързелива, с цел да го направи.
Истинската, сложната, смислената и стойностната публицистика е нещо друго. Тя не е да си седиш на бюрото и да очакваш информация, тя е да търсиш информация. Тя не е задаване на предвидими въпроси, а търсене на отговори, които да съдържат истината.
Някой попита ли на Георги Семерджиев изработен ли му е медицински обзор след задържането? Защото при такава зверска злополука, даже и да няма външни белези, има риск от вътрешни разкъсвания, пострадвания и контузии.
Някой попита ли този медицински обзор дава ли неопровержими, или най-малко съществени доказателства, че Георги Семерджиев е взел участие в злополуката?
Някой свърза ли се с компанията, производител на автомобила (в случая това е “Volkswagen Group”)? За да беседва с специалист, който на база опита си да каже доколко е допустимо при по този начин разцепена кола и двамата пасажери да се разминат без драскотина? Някой свърза ли се с “NCAP” и “Euro NCAP”, с цел да приказва също с специалист и да попита същото? Или ни е боязън да не създадем безвъзмездна реклама на здравината на “Audi”, или пък да не обидим различен рекламодател?
На някоя медия хрумна ли ѝ да поръча самостоятелна експертиза? Или не ни се харчат пари?
Защо за двете девойки се приказва като за “двете момичета”!? Те познавали ли са се, или не? Или просто гибелта ги е събрала? Каква е вероятността някое от тях да е пътувало в “Audi”-то?
Защо има такава диспопорция в информацията за двете девойки? Всички видяхме изявленията със съученици, другари и състуденти на Христина. Другото момиче, Хариет, тя няма ли съученици и другари? Разбрахме, че е била проблематично дете, и че е търсена като очевидец, само че това не дава отговори.
Някой интервюира ли сътрудници на Симона Радева, които да опишат за това що за човек е била и по какъв начин е живяла? Защото, когато едни хора са по през целия ден дружно в една патрулка, те като братя и сестри стават — знаят доста един за различен. Или медиите не са в положение да подсигуряват анонимност на интервюирания?
Да, мъчно е. Лесното е да поканиш психолог в студиото на климатик и той да профилира Симона. Трудното е да опиташ да се свържеш с десетки нейни сътрудници и да убедиш част от тях да беседват с теб.
Лесното е да чакаш “истината” да пристигна по мейла като готово за издание прес-съобщение. Трудно е да достигнеш до цялата истина и да запознаеш читателите, слушателите и феновете с нея.
Работата на журналиста не е да омаловажава или възхвалява. Работата на журналиста не е да внушава.
Работата на журналиста е да се съмнява. И да намира от ден на ден информация, която да разсейва подозренията му, или да ги затвърждава.
Работата на журналиста не е да упреква. Нито пък му е работа да задава лесни въпроси от сорта на “Според Вас прокуратурата прави ли си добре работата по този случай?”. Не, не, не, приятелю — в случай че ти си вършиш работата добре и Министерство на вътрешните работи, и прокуратура, и разследване, и всички институции ше бъдат принудени да си правят работата добре. И да си я свършат. Затова му се вика “четвърта власт” и не му се вика “мисирка”.
Журналистиката е доста повече от това да поканим Павел и Венци Венц за най-откровеното им изявление, където те да показват новия си шлагер. Или да търкаляме специалисти из студиата.
Както всяка една работа, и публицистиката не е работа за всеки.
Ако някъде, в някои изявления се дават отговори на въпросите, които най-малко аз си задавам, дайте знак — може да съм пропуснал.
Хубаво е и да не забравяме, че всеки е почтен до доказване на противното. И в 100 закононарушения да си отговорен, това не те прави отговорен за 100 и първото, до момента в който не се потвърди.
Мартин Димитров /
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ