Мартеницата, с която днес се окичваме или завързваме около китките

Мартеницата, с която през днешния ден се окичваме или завързваме към китките си с вярата да ни донесе здраве и шанс, не е традиция единствено за нашата страна.
В Северна Македония мартениците са наричани мартинки, в Румъния и Молдова ги назовават марцишор, а гърците ги знаят като мартис.
През 2017 година мартеницата е вписана в листата на детайлите на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО след взаимна номинация на България, Македония, Румъния и Молдова. Тя обаче напълно не е единственият известен талисман за шанс на Балканите. Макар че в прилежаща Турция мартеницата не е позната, турците също имат талисман, който да им носи шанс - пазещото от зли очи Синьо око.
Празникът на "марцишор " (мартеницата), честван на 1 март в Румъния, се възприема като победа на пролетта над зимата, на положителното над злото. Амулетът от червен и бял конец е знак на прераждането на природата и носи здраве, шанс и благополучие.
Шнурът на мартеницата символизира така наречен "въже на времето " - митологичен обект, който преплита дните на двата съществени сезона - зимата и лятото. Според легендите шнурът на мартеницата е въже, дълго 365 или 366 дни, което е било изпредено от Баба Докия, до момента в който се е качвала с овцете в планината. Денят на Баба Докия се уважава, с цел да има богата годишна продукция, а животните в стопанствата да бъдат здрави и предпазени от заболявания. С връв с червен и бял конец се закичват първите овци, които идват в стадото, и първия плуг, който стартира оранта. Домашните животни в Румъния също били закичвани с мартеници, с цел да бъдат защитени от заболявания.
В Румъния наблюдават произхода на празника до времето на Римската империя, когато на 1 март се е отбелязвала Новата година и са почитали господ Марс, прочут освен като господ на войната, само че и като господ на естествените сили, на пролетта и земеделието. Белият и аленият цвят символизират борбата на живота и гибелта, и на здравето против заболяванията, като белият цвят е знак на мира, а аленият - на войната.
При археологически разкопки на територията на Румъния са открити амулети, сходни на мартеницата, датиращи отпреди към 8000 години. Те съставляват дребни речни камъчета, боядисани в бяло и алено, окачени на шнур, с цел да се носят на врата.
Фолклористът Симион Флоря (1847-1907) написа, че мартеницата е направена от златна или сребърна монета и връв от бял и червен конец, който децата носят на врата си. Младите девойки носят мартеница в продължение на 12 дни, след което я закичват в косите си, а след това - на цъфнало дърво, с цел да бъде то плодородно. Монетата символизира слънцето и носенето на такава мартеница доближава човек до него, като го подготвя да му даде мощ, красота, наслада, здраве, обич, почтеност и душевна непорочност.
Като цяло девойките и дамите в Румъния получават мартеници и ги носят през целия месец като знак за идването на пролетта. В някои региони на Молдова, и най-много в Буковина, дамите подаряват мартеница на мъжете. Обичаят е остарял: в началото дамите връзвали бял и червен конец на неженените мъже, с цел да бъдат защитени от инциденти, когато отиват на работа или на лов.
Съчетаването на червен и бял конец е традиция, която може да бъде забелязана на сватби и при раждане на дете, а в региона Олтения подобен връв се закачва на облеклата на умрелите, като двата цвята символизират продължаването на живота след гибелта.
Дните сред 1 и 9 март в Румъния са известни като "Дните на бабите " - тогава пролетта се бори със зимата и я побеждава. През тези девет дни Баба Докия, която е отишла със стадото в планината, облечена с девет кожуха, смъква всеки ден по един.
Изработването и подаряването на така наречен мартинки, както са познати мартениците в Северна Македония, също е многовековна традиция, спазвана и през днешния ден. Тази традиция обгръща традиции, които са съществували още от антични времена и бележи отбелязването на началото на пролетта.
Синьото око, или както то е наричано в Турция "Назар бонджуу ", е различен известен талисман от региона на Балканите, за който се има вяра, че пази от уроки и неприятни очи. Представлява най-често стъклено мънисто с концентрични кръгове в синьо и бяло и с черен център, наподобяващ зеница. Носенето му не е обвързвано с съответна дата в календара.
Мънистото може да се види във всевъзможни размери окачено или изобразено на всевъзможни места. С него се закичват родилки и новородени, булки и младоженци. Среща се във всеки дом, виси в коли, камиони, трактори и други Този знак на анадолската просвета се е трансформирал даже в емотикон, доста известен в обществените платформи измежду млади и остарели.
Синьото око е и най-продаваният сувенир в Турция. Туристите могат да го намерят на всички места - "да наднича " от кошници на пазарите, да виси в безброй разновидности по сергиите или изложено в книжарници, супермаркети и прочие Посетителите в страната могат да го купят за подарък на околните си във всевъзможен тип - като висулка под тип на малко или огромно мънисто, като магнит за ледник, ключодържател, колие или изобразено върху платове, чаши и покривки. Дамите могат да решат да си поръчат даже маникюр с "Назар бонджуу ".
Историята на този талисман води към датиращото три хилядолетия обратно стъкларско изкуство на Близкия изток. В Анадола се придвижва от майстори стъклари от региона на Източното Средиземноморие. Този амулет е известен и оттатък границите на Турция, в това число измежду гърците, които назовават амулета "мати " или в превод "око ".