Март 1985 г., Кордоба. Съветски физик в лек дъждобран напуска

Март 1985 година, Кордоба. Съветски физик в лек дъждобран напуща хотела и изчезва в испанските улици. В хотелската стая са оставени персонални движимости, огромна сума пари и незавършени калкулации. Какво се случи с индивида, който математически е разгадал сюжета за заличаването на човечеството?

Обикновен академик Владимир Александров е роден през 1938 година в село с революционно име – „ Памет за Парижката комуна ” в региона на град Горки

 

Обикновена руска биография: учебно заведение, Московски институт по физика и технологии, докторска дисертация на тематика „ поток от излъчваане на газове в осесиметрични дюзи “. Нищо не предвещава, че този непретенциозен физик ще стане създател на най-страшните калкулации в историята на човечеството.

След като приключва института, той попада в Изчислителния център на Академията на науките при Никита Николаевич Моисеев – именит академик, основал математически модели на взаимоотношението на индивида и биосферата. Александров управлява една от лабораториите, занимаващи се с моделиране на процесите в системата „ океан-атмосфера “.

Задачата изглеждала чисто академична – да се предскаже изменението на климата благодарение на компютърни логаритми. По това време никой не е мислел за нуклеарна зима.

Опасна задача

 

Проблемът породи, когато става дума за инспекция на изчисленията. В Съюз на съветските социалистически републики в края на 70-те години на предишния век не е имало супер компютър, кадърен да обработва сходни калкулации. И тогава се случи нещо необикновено за епохата на Студената война – американците оферират помощ на руския академик. Професор Бърли от американската климатична стратегия отпуска средства, с цел да може Александров да работи със суперкомпютър в Центъра за проучване на климата в Боулдър. Осем месеца престояване в Америка се превъръщат в повратна точка – руският физик ревизира логаритмите си, откакто получава достъп до компютърната технология. Но главният пробив занапред следва и той ще бъде изработен в Москва.

„ Руската агитация “ се оказва, че не е агитация

 

През 1983 година американският астроном Карл Сейгън разгласява хипотезата си за „ нуклеарна зима “ – пагубните климатични последствия от нуклеарна война. Моисеев помоли Александров да тества теорията на Сейгън, употребявайки руски изчислителни системи. Резултатите са толкоз ужасяващи, че американската страна в началото ги възприе като поредна съветска агитация.

След като обаче учени в Съединените щати са повторили изчисленията на компютрите си, те е трябвало да признаят: руските физици били изцяло прави. Това не е бил просто успех – това било…кошмар!

Формула на Апокалипсиса

 

Изчисленията на Александров не били просто формули. Това е математически тестван сюжет на апокалипсиса.

Той твърди следното: Само една трета от тогавашните нуклеарни арсенали (мизерните 100 мегатона) е задоволителна, с цел да стартира необратим развой. Огнените стихии, които ще бушуват над градовете, няма просто да ги изгорят до основи – те ще засмучат милиони тонове асфалт, пластмаса, бетон, животни и хора, трансформирайки всичко това в 200 милиона тона лепкави сажди.

Тези сажди ще се повдигнат в стратосферата и като саван ще покрият планетата. Слънцето ще изчезне. Между 30-ия и 60-ия паралел – от Кайро до Осло, от Ню Орлиънс до Анкъридж – ще настъпи непрогледна нощ, която ще продължи повече от месец. Температурата на планетата ще падне с 10 градуса. Дори Саудитска Арабия ще бъде ударена от снегове, а тропическите гори ще се трансфорат в ледена пустиня. Но най-лошото е, че това ще бъде единствено началото. Прекратяването на фотосинтезата ще убие растенията. След тях животните и хората ще умрат от апетит. Океанът, токсичен от артикули на горенето, ще престане да бъде люлка на живота. Според неговите калкулации, ще са нужни 150 години, с цел да се очисти атмосферата. Човечеството, претърпяло първите удари, просто ще почине от апетит и мраз.

„ Биосферата на Земята ще се промени толкоз доста, че ще изключи опцията за човешки живот “ – това беше неговата присъда.

Световен успех

 

През октомври 1983 година Александров показва своите калкулации във Вашингтон на конференция, отдадена на последствията от нуклеарна война. Това е успех на руската просвета – за първи път в света е направено пресмятане на следствията от нуклеарната война за цяла година авансово. Американците можеха да предскажат единствено за месец.

Академик декор Рихт признава след речта на Александров:

„ Виждал съм всичко, претърпял съм войната, само че в никакъв случай не съм бил толкоз изплашен. “

Но същинската бомба в неговите калкулации не е била климатична, а политическа. И точно, най-вероятно тя му е коствала живота.

Човекът, който знаеше прекалено много

 

До средата на 80-те години на предишния век Александров се трансформира в звезда на интернационалните конференции. Очарователен и владеещ езици, той пътува по света и споделя ясно и искрено за своите калкулации. Именно неговите речи подтикват Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати да подпишат договорите за ограничение на нуклеарните оръжия.

Преди Александров и двете суперсили живеят в рискова, само че разбираема заблуда:

Че можеш да спечелиш нуклеарна война. Можеш да нанесеш „ стеснен удар “, да „ спечелиш “ конкуренцията във въоръжаването, да се защитиш с програмата „ звездни войни “. Трилионни военни бюджети, кариери на генерали и цели геополитически тактики са построени върху тази заблуда.

Александров не просто оспорва тези илюзии с формулите си. Той ги унищожава. Той математически потвърждава, че в нуклеарна война:

1. Няма да има спечелили. Изобщо. Дори в случай че врагът не отговори, страната агресор ще се самоубие с „ нуклеарна зима ” на личната си територия.

2. Надпреварата във въоръжаването е безсмислена. Няма значение дали имаш 10 хиляди, или 100 хилади ракети. Резултатът е еднакъв – световно самоизтребление.

Той не просто спореше с генералите в Пентагона, а трансформира нуклеарните оръжия от главен мотив на силата в билет за групово самоубийство.

Имаше обаче и различен подробност, който правеше руския академик изключително рисков. Благодарение на другарството си с американския си сътрудник Майкъл Макракън, Александров получи достъп до суперкомпютрите на затворената лаборатория Ливърмор – един от двата американски центъра, където се създават нуклеарни оръжия.

Владимир беше единственият руски академик, който видя американски принадлежности, модели и вероятно бе осъзнал уязвимостите на техните системи. В ерата на шпионската фикс идея това го трансформира в ходеща стратегическа опасност.

Последната лекция

 

През март 1985 година Александров идва в Кордоба (Испания) с различен отчет. Колегите му виждат – той се е трансформирал. Обичайната непрестореност я няма, той стопира да се майтапи, нещо го тормози.

На 31 март изнася лекция за следствията от нуклеарна война. Както нормално, приказва умерено, тъкмо, без страсти – единствено с числа и обстоятелства. Публиката е шокирана.

На идващия ден е трябвало да лети за Москва. На сутринта излиза от хотела пешком – и изчезва. Всички персонални движимости и огромна сума пари са оставени в стаята. Година по-късно испанската полиция оповестява, че не е минал границите на страната.

След изгубването на ръководителя си, лабораторията на Александров се разпада. Последният му план е пресмятане, касаещо американците. Резултатите са пагубни. Територията на Съединените щати ще бъде покрита с радиация в доза, надвишаваща Чернобил 20 пъти.

Днес името на Владимир Александров е съвсем забравено. Човекът, който е пресметнал по какъв начин ще се случи нуклеарният завършек на света, е липсващ. Остават единствено формулите, които той остави след себе си.

И те към момента крещят:

В нуклеарна война няма да има спечелили!!!

 

 

Още вести четете в: Живот, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News