Откриха скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Марс преди малко разкри нова загадка - по върховете на гигантските му вулкани е открит скреж, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на обява в сп. " Нейчър джиосайънс ", предава Българска телеграфна агенция.
Неочакваната находка ще докара до по-доброто схващане на водния цикъл на Червената планета, което е от значително значение за бъдещи проучвания.
Откритието е направено инцидентно от намиращата се в орбита към Марс сонда Trace Gas Orbiter (TGO) на Европейската галактическа организация (ЕКА).
Скрежът е видян по върхове на угасналите вулкани на Тарсис - обширна издигната област с диаметър към 5000 километра покрай екватора на Марс. Сред тях е Олимп Монс (Olympus Mons) - най-големият вулкан и планина в Слънчевата система. Височината му е 22 километра - близо три пъти по-голяма от тази на Еверест.
Откритието е изненадващо, защото никой не е очаквал към екватора на Марс да има скреж, отбелязва Адомас Валантинас, академик от университета " Браун " в Съединени американски щати и водещ създател на проучването.
На това място мощната слънчева светлина и доста ниското атмосферно налягане поддържат много високи температури както по върховете, по този начин и на повърхността, изяснява откривателят.
В региона на Тарсис температурите могат да паднат доста ниско - до минус 130 градуса през нощта. Те обаче не зависят от надморската височина, " за разлика от това, което се случва на Земята, където чакаме да забележим заскрежени върхове ", споделя още Валантинас.
Освен това атмосферата на марсианския екватор е изключително бедна на вода, което затруднява кондензацията.
Други сонди са следили заледяване, само че в по-влажни райони, изключително в северните равнини, изяснява Фредерик Шмид, професор в университета " Париж-Сакле " и един от съавторите на проучването.
Сондата TGO, която е в орбита към Марс от 2018 година, има преимуществото да може да следи повърхността му когато и да е на денонощието. Това й е разрешило да направи фотоси на заскрежените върхове с появяването на първите слънчеви лъчи, добавя планетологът и експерт по леда в Слънчевата система.
Ученият споделя още, че за откритието е било належащо " натъртено око ", защото пластът скреж е доста тъничък - с дебелината на косъм.
Количеството обаче на замръзналия лед по върховете на четири вулкана съставлява 150 000 тона вода, циркулираща сред повърхността и атмосферата всеки ден - еквивалент на 60 олимпийски плувни басейна, отбелязва от ЕКА.
Какво е вероятното пояснение? Авторите на проучването позволяват съществуването на микроклимат навътре в калдерите на вулканите - техните големи кръгли кратери.
Ветровете духат нагоре по планинските скатове, като придвижват релативно мокър въздух покрай повърхността на по-голяма височина, където той се кондензира и се отсрочва под формата на скреж, изясняват учените.
Моделирането на процеса на формиране на слана ще докара до по-доброто схващане на на водния цикъл на Марс - една от най-добре защитаваните секрети на Червената планета, чието разгадаване е значима стъпка за бъдещи човешки и роботизирани проучвания.
Възможността за картографиране на водата на марсианската повърхнина - понастоящем съществуваща единствено под формата на пара или лед, в последна сметка е от значително значение и за търсенето на следи от живот, чиято поява би била допустима с помощта на съществуването на вода в течно положение преди 3 до 3,5 милиарда години, отбелязва Агенция Франс Прес.
Неочакваната находка ще докара до по-доброто схващане на водния цикъл на Червената планета, което е от значително значение за бъдещи проучвания.
Откритието е направено инцидентно от намиращата се в орбита към Марс сонда Trace Gas Orbiter (TGO) на Европейската галактическа организация (ЕКА).
Скрежът е видян по върхове на угасналите вулкани на Тарсис - обширна издигната област с диаметър към 5000 километра покрай екватора на Марс. Сред тях е Олимп Монс (Olympus Mons) - най-големият вулкан и планина в Слънчевата система. Височината му е 22 километра - близо три пъти по-голяма от тази на Еверест.
Откритието е изненадващо, защото никой не е очаквал към екватора на Марс да има скреж, отбелязва Адомас Валантинас, академик от университета " Браун " в Съединени американски щати и водещ създател на проучването.
На това място мощната слънчева светлина и доста ниското атмосферно налягане поддържат много високи температури както по върховете, по този начин и на повърхността, изяснява откривателят.
В региона на Тарсис температурите могат да паднат доста ниско - до минус 130 градуса през нощта. Те обаче не зависят от надморската височина, " за разлика от това, което се случва на Земята, където чакаме да забележим заскрежени върхове ", споделя още Валантинас.
Освен това атмосферата на марсианския екватор е изключително бедна на вода, което затруднява кондензацията.
Други сонди са следили заледяване, само че в по-влажни райони, изключително в северните равнини, изяснява Фредерик Шмид, професор в университета " Париж-Сакле " и един от съавторите на проучването.
Сондата TGO, която е в орбита към Марс от 2018 година, има преимуществото да може да следи повърхността му когато и да е на денонощието. Това й е разрешило да направи фотоси на заскрежените върхове с появяването на първите слънчеви лъчи, добавя планетологът и експерт по леда в Слънчевата система.
Ученият споделя още, че за откритието е било належащо " натъртено око ", защото пластът скреж е доста тъничък - с дебелината на косъм.
Количеството обаче на замръзналия лед по върховете на четири вулкана съставлява 150 000 тона вода, циркулираща сред повърхността и атмосферата всеки ден - еквивалент на 60 олимпийски плувни басейна, отбелязва от ЕКА.
Какво е вероятното пояснение? Авторите на проучването позволяват съществуването на микроклимат навътре в калдерите на вулканите - техните големи кръгли кратери.
Ветровете духат нагоре по планинските скатове, като придвижват релативно мокър въздух покрай повърхността на по-голяма височина, където той се кондензира и се отсрочва под формата на скреж, изясняват учените.
Моделирането на процеса на формиране на слана ще докара до по-доброто схващане на на водния цикъл на Марс - една от най-добре защитаваните секрети на Червената планета, чието разгадаване е значима стъпка за бъдещи човешки и роботизирани проучвания.
Възможността за картографиране на водата на марсианската повърхнина - понастоящем съществуваща единствено под формата на пара или лед, в последна сметка е от значително значение и за търсенето на следи от живот, чиято поява би била допустима с помощта на съществуването на вода в течно положение преди 3 до 3,5 милиарда години, отбелязва Агенция Франс Прес.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ