Можем ли наистина да живеем на Марс?
Марс е студена, алена и мъртва планета. Въпреки това в миналото е била като Земята – покрита с течащи реки и езера. Дори денят й е 24 часа… и 37 минути. В последно време се приказва все по-често за пилотирани задачи до Червената планета, които ще бъдат осъществени до 30-те години на XXI век. Дали в действителност можем сполучливо да я колонизираме, пита ASAPScience?
Добрите вести са, че там е цялостно с вода. Учените са пресметнали, че има повече от 5 млн. кубични километра замръзнала вода в северния и южния полюс на Марс. Ако разтопим всичко това, ще получим океан с дълбочина 35 метра, който ще покрие цялата планета. Тази вода може да позволи втория проблем – какво ще дишаме. Атмосферата на Марс е доста тънка и построена съвсем напълно от въглероден диоксид, а не от кислорода, към който сме се приспособили. Колонизаторите обаче биха могли да употребяват електричество, с цел да разделят H20 на водород и О2. Впоследствие в случай че вземем кислорода и стартираме да го наливаме в добре компресирани структури и казусът е позволен.
Храната обаче е още една спънка. Процесът по докарване на животни до Марс е придружен с много затруднения. Поради тази причина колонизаторите ще би трябвало да стартират живота си като вегетарианци. Растенията пък се нуждаят от светлина, а Червената планета е на към 1.5 пъти по-голямо разстояние от Слънцето по отношение на Земята. Това значи, че ще бъдат огрявани на половина по-малко. Учените обаче към този момент са опитали с това. Дори има симулатор на марсианска колония в Девън Айлънд в Северна Канада. Там слънчевата радиация е сравнима с тази на Марс. Потвърдено е, че светлината ще бъде задоволителна, с цел да поддържа растения на Червената планета. Нещо повече – домати, моркови и други сходни могат да израстват умерено във разновидност на марсианската почва. Разбира се, развъждането на задоволително храна може да генерира и спомагателен О2 и надлежно – да има рискове от пожар. За да се избегне това, кислородът ще би трябвало да бъде разреждан с нерактивен газ, като азот (какъвто на Марс се среща рядко). А в случай че решим да го транспортираме от Земята до такава степен, единствено ще увеличим цената на самото странствуване.
Рано или късно, някоя машина на Червената планета ще се скапе и ще се нуждае от корекция или замяна. Най-краткото разстояние от Земята до Марс е 55 млн. километра - това обаче е в моменти, в който двете планети се намират на противоположните страни на Слънцето. Съответно от практична позиция галактическите апарати могат да бъдат изпращани до такава степен един път на 26 месеца. Взимайки за образец Международната галактическа станция и живота там, колонията на Марс ще би трябвало да бъде снабдявана с спомагателни първични материали един път на 90 дни. Това прави 26-те месеца прекомерно дълъг интервал без ресурси. Като прибавим към всичко това и обстоятелството, че изстрелването на екипировка в Космоса коства към 10 хиляди $ на 1 паунд (0.45 кг), става известно, че доставката на аварийни елементи се трансформира в голямо предизвикателство.
Не на последно място - съществуват рискове за здравето на хората. Марс е по-малка от Земята и гравитацията й е едвам 1/3 от това, с което сме привикнали. Да, колонизаторите ще могат да скачат по-нависоко и да основават структури от по-леки материали. Това обаче ще се отрази зле на телата ни. Ние разчитаме на непрекъснатия напън на гравитацията, с цел да заздравяваме костите и мускулите си. Всъщност, астронавтите ще би трябвало да минават през постоянни извършения в Космоса, с цел да са във форма.
Космическата радиация е още по-голям проблем. Слънцето изхвърля милиарди високоенергийни частици, които могат да увредят ДНК-то ни и да провокират рак. За благополучие Земята има мощно магнитно поле, което отразява 99.9 % от тези частици. Марс обаче не разполага с такова. Това значи, че колонизаторите няма да бъдат предпазени по време на пътешествието си. При най-късото допустимо пътешестване до Марс това ще усили шанса на съответен човек да развие рак с повече от 3 %.
От теоретична позиция нито един от тези проблеми не е неизпълним. Може би могат да бъдат основани супермагнити, които да отблъскват радиацията. По-добри мотори пък несъмнено ще понижат времето за пътешестване до Марс. Възможно е даже да създадем 3D принтери от последващо потомство, които да създават аварийни елементи непосредствено на Червената планета благодарение на локални материали. Всичко това обаче ще изисква технологиите да се развият доста повече от настоящето си положение. Разбира се, допустимо е хората, които един ден ще основат всичко това, към този момент да са се родили. Може би даже това сте вие...
Бихте ли станали марсианци?
