Марс-96: По-ярък от най-ярката звезда
“Марс-96 ” е най-амбициозният опит за подчинение на Марс до този миг. Апаратът с тегло 7 тона се състои от пет обособени елементи. Най-голeмият съставен елемент съставлява 5-тонен орбитален отсек. Към него са прикачени два спускаеми апарата и два пенетратора за забиване в повърхността на Марс с висока скорост. И до ден сегашен се има вяра, че в случай че ракетата “Протон-К ” не е била аварирала при старта, “Марс-96 ” е щял сполучливо да влезе в орбита към Червената планета (източник: RussianSpaceWeb.com).
Понеже “Марс-96 ” е доста огромен, се планува следното – за навлизането в първична паркираща орбита с височина 160 километра е нужна вярна работа на трите степени на ракета “Протон-К ”, както и в началото запалване на четвъртата степен “Блок-Д ”. Един час по-късно четвъртата степен би трябвало да се възпламени наново, само че даже и това няма да е задоволително – “Марс-96 ” по-късно би трябвало да включи моторите си и да довърши ускорението към Марс.
Какво действително се случва? Ракетата “Протон-К ” съумява да извърши първата част от полета и доставя “Марс-96 ” в паркиращата орбита. В това време съветската база до Владивосток удостоверява, че всичко все още протича обикновено. След това “Блок-Д ” би трябвало да организира второ запалване, когато автоматизираната междупланетна станция лети над Уругвай. При естествени условия руснаците биха позиционирали транспортен съд в океана, който да следи процедурите по запалване и да подаде команди към ракетата при положение, че нещо се обърка. Проблемът е, че множеството проследяващи кораби са към този момент продадени за на ниска цена желязо – останал е единствено един, който ръждясва в пристанището край Санкт Петербург (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Както можете да се досетите, се случва най-лошото – “Блок-Д ” не съумява да се възпламени по проект и руснаците остават в незнание за повредата в продължение на дълго време.
Въпреки проваленото запалване на “Блок-Д ”, компютърът на “Марс-96 ” не вижда повредата и автоматизираната станция се отделя от ракетата. Както е планувано съобразно бордовата стратегия, тя включва личните си мотори, което я вкарва в елиптична околоземна орбита с невисок перигей – т.е. в рамките на земната атмосфера, където часове по-късно ще изгори. Но към момента никой нищо не знае. След провеждането на маневрите “Марс-96 ” разпростира слънчевите си акумулатори и триумфално подава информация за положението на задачата: “Запалването на мотора е завършило, галактическата станция е в положение на космичен полет ”.
Радиосигналът е получен от проследяващата постройка в Евпатория. Инженерите изригват в радостни възгласи – всичко наподобява, че е завършило обикновено!
Но “Марс-96 ” не е в междупланетното пространство – вместо това прелита тъкмо над Евпатория. Проследяващите данни най-сетне разкриват на учените ужасяващата истина – “Марс-96 ” е прикована в околоземна орбита без опция за избавяне. Провалът на задачата е сигурен. (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html).
Междувременно американците са съществено обезпокоени – те знаят, че на борда на автоматизираната станция има плутоний. Къде може да попадне тя? Може ли при рухването да настъпи радиоактивно замърсяване? Първоначално се счита (източник), че станцията може да се разбие на територията на Чили или Боливия, само че до неделя (17 ноември) излиза наяве, че “Марс-96 ” към този момент е паднала, освен това в океана и няма опасност за живота и здравето на хората.
Истинската загуба, за жалост, е за науката. В хода на повредата са изгубени общо 12 инструмента за проучване на повърхността и атмосферата на Марс, 7 инструмента за проучване на галактическата плазма и обикновените частици, 3 инструмента за астрофизични наблюдения, навигационна TV камера и комплекс за проучване на радиацията с дозиметър (източник). Дозиметърът е български – тъй че и родната просвета губи от злополуката.
Няколко години по-късно, през 2003 година, съветска ракета “Союз ” (а не “Протон ”) съумява да изведе към Марс европейската автоматизирана станция “Марс Експрес ”, която и до момента действа в орбита към планетата. На борда на станцията не престават да работят минералогичният спектрометър, както и камерата HRSC, които произлизат от плана “Марс-96 ”. Така “Марс Експрес ” съумява да избави част от научната активност на провалената съветска експедиция (Източник).
През 2016 година, за пръв път след злощастната 1996-та година, съветска ракета “Протон ” сполучва да изпрати нова автоматизирана междупланетна станция на път към Марс. Това е взаимната сред Роскосмос и ЕКА задача “ЕкзоМарс-2016 ”, която работи до ден сегашен.
А през 2022 година, още веднъж благодарение на “Протон ”, ще бъде изпратена втората задача от програмата “ЕкзоМарс ”, която ще включва съветска спускаема платформа “Казачок ” и европейски марсоход “Роузалинд Франклин ”. Няма подозрение, че тогава също ще се тормозим дали всичко ще мине наред.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
