Вече 85 г. музеят Мармотан Моне пази наследството на гениалния импресионист
"Мармотан Моне " е живописен музей в Париж. Основан е през 1934 година от Паул Мормотан, който пък завещава сбирката си на Академията на изщните изкуства.
До 1971 година на музея са завещани и подарени още картини, откакто през 1966 година синът на Клод Моне - Мишел Моне, към този момент е дарил 65 от картините на татко си. По този метод "Мармотан Моне " получава най-голямата сбирка картини на гениалния импресионист в света.
Клод Моне (Claude Monet, 1840-1926 г.), роден като Оскар Клод Моне, е френски художник, създател, лидер и бранител на стила импресионизъм. През 1856/1857 година по плажовете на Нормандия младият Моне среща своя наставник Южен Буден. Именно той научава Моне да употребява маслени бои. Освен това Моне е въведен в пленеризма от Буден и по този начин стартира да твори пейзажи.
Най-известната картена в музея е " Импресия, Изгряващо слънце " (Impression, Soleil Levant), която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е нарисувана от Клод Моне през 1872 година. Това точно е творбата, чието заглавие дава името на това направление в изобразителното изкуство, наречено Импресионизъм . Т о се заражда в края на ХІХ век от протеста на група парижки художници. Техните самостоятелни изложения им донасят популярност през 70-те и 80-те години на века, макар мощната съпротива от одобрените университетски художници.
По мотив на творбата на Клод Моне, гравьорът, художник и утвърдил се по-късно като драматург, Луи Льороа написа мощно сериозна публикация във вестник "Ле Шаривари ", озаглавена "Изложбата на импресионистите ". Художниците от групата не харесват това определение, което те дефинират като насмешка. Самите те избират да се назовават "независими ".
Импресионистичните картини се характеризират със относително дребни и тънки, само че въпреки всичко забележими удари с четката, отворена комбинация и акцентиране върху точното обрисуване на светлината в другите й положения (често се натъртва върху резултата на изтеклото време). Засягат се ежедневни тематики, придвижването участва като основен детайл на човешкото усещане и се употребяват ексцентрични гледни точки. Развитието на Импресионизма в изобразителното изкуство скоро води до възникване на аналогични стилове в музиката и литературата.
Музеят "Мармотан Моне " има произведения и от други художници импресионисти, измежду които са Берта Моризо, Едуард Мане, Едгар Дега и Анри Руар.
"Мармотан Моне " е приживял и сложни моменти в своята история. През 1985 година музеят влиза в новините откакто на 27 октомври крадци на картини вземат като заложници към 50 гости и пазачи и открадват девет картини на Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Берта Моризо и Сей-ичи Нарусе (Sei-ichi Naruse). Най-ценната измежду тях е "Импресия, Изгряващо слънце ", която дава името на художественото течение в изкуството импресионизъм и се е оценявала на най-малко 3 млн. щ.долара през 1985-а. Кураторът на музея прави оценка останалите картини на повече от 9 млн. щатски $. Други специалисти ги правят оценка на 20 млн. щатски $ и даже на скъпи, защото са прекомерно известни, с цел да бъдат продадени.
Картините са открити едвам на 5 декември 1990 година в град Порто-Векио, в южната част на остров Корсика откакто крадците се пробват да ги продадат на японски търговци на картини.
Берта Моризо (Berthe Morisot, 1841-1895 г.) е френска художничка, представителка на импресионизма. През 1874 година тя се причислява към групата на отхвърлените, които не са позволени до Парижкия салон, наред с художници като Пол Сезан, Едгар Дега, Клод Моне, Камий Писаро, Пиер-Огюст Реноар и Алфрес Сисле.
Едуард Мане (Édouard Manet, 1832-1883 г.) е единственият от импресионистите, който рисува военни подиуми. Въпреки общата концепция, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не заобикаля от проблемите на съвремието си. Сред най-известните му картини с военна устременост е "Убийството на император Максимилиан ", който французите поддържат, когато той е определен за император на Мексико. Наполеон ІІІ, под натиска на Съединените щати, приключва поддръжката си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкоз огорчава Мане, че той "облича " палачите във френска униформа.
През 1861 година Едгар Дега (Edgar Degas) се среща с Мане и другарството им продължава до гибелта на Мане, прекъсвано от чести свади. Младите създатели, чиито произведения са отхвърлени от журито на Парижкия салон (1863 г.) - Клод Моне, Реноар, Сисле, Фредерик Базил и други, се сплотяват към Мане и Дега и по-късно стават известни като импресионистите. Любими тематики за Дега са конните надпревари и танцуващи балерини.
До 1971 година на музея са завещани и подарени още картини, откакто през 1966 година синът на Клод Моне - Мишел Моне, към този момент е дарил 65 от картините на татко си. По този метод "Мармотан Моне " получава най-голямата сбирка картини на гениалния импресионист в света.
Клод Моне (Claude Monet, 1840-1926 г.), роден като Оскар Клод Моне, е френски художник, създател, лидер и бранител на стила импресионизъм. През 1856/1857 година по плажовете на Нормандия младият Моне среща своя наставник Южен Буден. Именно той научава Моне да употребява маслени бои. Освен това Моне е въведен в пленеризма от Буден и по този начин стартира да твори пейзажи.
Най-известната картена в музея е " Импресия, Изгряващо слънце " (Impression, Soleil Levant), която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е нарисувана от Клод Моне през 1872 година. Това точно е творбата, чието заглавие дава името на това направление в изобразителното изкуство, наречено Импресионизъм . Т о се заражда в края на ХІХ век от протеста на група парижки художници. Техните самостоятелни изложения им донасят популярност през 70-те и 80-те години на века, макар мощната съпротива от одобрените университетски художници.
По мотив на творбата на Клод Моне, гравьорът, художник и утвърдил се по-късно като драматург, Луи Льороа написа мощно сериозна публикация във вестник "Ле Шаривари ", озаглавена "Изложбата на импресионистите ". Художниците от групата не харесват това определение, което те дефинират като насмешка. Самите те избират да се назовават "независими ".
Импресионистичните картини се характеризират със относително дребни и тънки, само че въпреки всичко забележими удари с четката, отворена комбинация и акцентиране върху точното обрисуване на светлината в другите й положения (често се натъртва върху резултата на изтеклото време). Засягат се ежедневни тематики, придвижването участва като основен детайл на човешкото усещане и се употребяват ексцентрични гледни точки. Развитието на Импресионизма в изобразителното изкуство скоро води до възникване на аналогични стилове в музиката и литературата.
Музеят "Мармотан Моне " има произведения и от други художници импресионисти, измежду които са Берта Моризо, Едуард Мане, Едгар Дега и Анри Руар.
"Мармотан Моне " е приживял и сложни моменти в своята история. През 1985 година музеят влиза в новините откакто на 27 октомври крадци на картини вземат като заложници към 50 гости и пазачи и открадват девет картини на Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Берта Моризо и Сей-ичи Нарусе (Sei-ichi Naruse). Най-ценната измежду тях е "Импресия, Изгряващо слънце ", която дава името на художественото течение в изкуството импресионизъм и се е оценявала на най-малко 3 млн. щ.долара през 1985-а. Кураторът на музея прави оценка останалите картини на повече от 9 млн. щатски $. Други специалисти ги правят оценка на 20 млн. щатски $ и даже на скъпи, защото са прекомерно известни, с цел да бъдат продадени.
Картините са открити едвам на 5 декември 1990 година в град Порто-Векио, в южната част на остров Корсика откакто крадците се пробват да ги продадат на японски търговци на картини.
Берта Моризо (Berthe Morisot, 1841-1895 г.) е френска художничка, представителка на импресионизма. През 1874 година тя се причислява към групата на отхвърлените, които не са позволени до Парижкия салон, наред с художници като Пол Сезан, Едгар Дега, Клод Моне, Камий Писаро, Пиер-Огюст Реноар и Алфрес Сисле.
Едуард Мане (Édouard Manet, 1832-1883 г.) е единственият от импресионистите, който рисува военни подиуми. Въпреки общата концепция, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не заобикаля от проблемите на съвремието си. Сред най-известните му картини с военна устременост е "Убийството на император Максимилиан ", който французите поддържат, когато той е определен за император на Мексико. Наполеон ІІІ, под натиска на Съединените щати, приключва поддръжката си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкоз огорчава Мане, че той "облича " палачите във френска униформа.
През 1861 година Едгар Дега (Edgar Degas) се среща с Мане и другарството им продължава до гибелта на Мане, прекъсвано от чести свади. Младите създатели, чиито произведения са отхвърлени от журито на Парижкия салон (1863 г.) - Клод Моне, Реноар, Сисле, Фредерик Базил и други, се сплотяват към Мане и Дега и по-късно стават известни като импресионистите. Любими тематики за Дега са конните надпревари и танцуващи балерини.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ