Да сглобим пъзела на войната на Русия
Марк Лейти*
Представете си, че през цялата зима вие и цялата ви страна няма да имате ток, топлота, светлина, интернет, нищо. Не просто дефицит, нито просто прекъсвания на тока по някакъв график. Не. Просто въобще няма да имате ток. Напълно и непрекъснато изключен.
Как бихте гледали на този, който ви предизвиква това? И по какъв начин бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Също по този начин си представете, че в това време, в елементи от вашата страна, които са окупирани от друга нация, децата биват систематично отвличани и откарвани в страната на окупатора, с цел да не се върнат в никакъв случай. Представете си също, че доста от възрастните също биват наложително депортирани, откарвайки ги Бог знае къде.
Как бихте гледали на този, който ви предизвиква това? И по какъв начин бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Представете си още, че страната, която е завзела властта и отвела някъде децата ви, ви споделя, че вашата народност е историческа особеност, че вие в действителност не сте българи, британци, французи, германци, португалци, литовци или каквито и да било. Всъщност, споделят ви,
че вие сте част от страната, която е лишила вашата власт, вашата топлота, вашата светлина, откраднала е вашите деца
Те са пристигнали, с цел да ви освободят от неправилната ви религия за това кои сте и да ви върнат към същинската ви орис.
Как бихте гледали на този, който ви предизвиква това? И по какъв начин бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Въпреки всичките хиляди квадратни километри земя, завзета с експанзия от Русия, допускам, че към момента не сме разбрали мащаба, злото и чистата безнравственост на това, което се случва и което Русия прави. Може би просто е мъчно да се повярва до какви дълбини е потънала Русия, че това да се случва в Европа. Но то се случва.
И по този начин, нападението на Русия против енергийната инфраструктура на Украйна е необятно отразено в медиите, само че много по-малко се приказва за последствията за нашия отговор. За да ни стане ясно: междинните температури в Украйна от декември до февруари са минус 2,77 градуса по Целзий. Русия се пробва,
посредством студа, да принуди към послушание всеки
мъж, жена и дете в свободна Украйна.
Заедно с това руснаците настойчиво не престават с насилственото депортиране на голям брой украинци целящо систематично заличаване на украинската еднаквост. Част от това се прави очевидно и пред очите ни – руснаците се хвалят, че „ осиновяват “ откраднати деца или водят деца на уж-ваканции, като по-късно не ги връщат. Други са скрити под димната завеса на „ евакуациите “. А други просто изчезват – стотици хиляди украинци, които към този момент просто „ ги няма “.
За всички тези неща се оповестява, само че поотделно, събитие по събитие, тъй че пъзелът мъчно да може да бъде съединен, че да се види гигантският мащаб на протичащото се и още повече, че това е систематична политика на необикновено зло. И въпреки всичко за това сме добре осведомени от самите причинители. Путин доста пъти сподели, че Украйна не е същинска страна и че украинците са просто дребни руснаци, нуждаещи се от управлението на Москва. Войната ни направи очевидци на отвратителни тиради на език на омразата от неговите помощници.
Нещо повече, тази целенасочена
политика за заличаване на народност
чрез унищожаване на националната просвета и депортации е непосредствено копирана от съветската история. Сталин, в Големия гнет от 30-те години на предишния век, унищожи цели общности от руски поляци, латвийци, естонци, финландци, китайци и корейци, до момента в който посредством по-ранния „ Гладомор “ (смърт посредством глад) умъртви милиони украинци. След Втората международна война в завзетите от Съветския съюз територии станахме очевидци на етническо пречистване в Полша и Балтийските страни, с цел да се отстрани опозицията, и това се разпростря до разнообразни руски етнически групи като кримските татари, чеченците и калмиците. Русия, без значение дали е империалистическа или руска, постоянно е употребила депортирането, с цел да реши проблемите си с външния и вътрешния надзор.
Това геноцид ли е? Доказването му в съда постоянно е мъчно, само че казусът е все по-силен. Съгласно Конвенцията за геноцида
всяко от следните е геноцид:
(a) Убиване на членове на групата;
(б) причиняване на съществени телесни или душевен пострадвания на членове на групата;
(c) Умишлено налагане на групата на условия на живот, предопределени да доведат до нейното физическо заличаване, напълно или частично;
(d) Налагане на ограничения, предопределени да предотвратят раждаемостта в групата;
(e) Насилствено пренасяне на деца от групата в друга група.
Систематичното и цялостно заличаване на енергийната инфраструктура на Украйна не води ли до вреди в сходство с (b) и евентуално (c), дружно с множеството систематични военни закононарушения на съветската войска?
Насилственото депортиране на деца сигурно е нарушаване на (e). За да докажеш геноцид, би трябвало да покажеш желание, а съветското управление се самоосъжда посредством личната си уста.
И по този начин, къде ни води всичко това във връзка с нашия отговор?
Преди всичко, че
идеята за договаряния с Русия е самозаблуда, даже глупава
И въпреки всичко „ гласовете на сирените “, призоваващи за договаряния, в никакъв случай не са надалеч и неизбежно са съпроводени от внушения, че намаляването на глобите против Русия и намаляването на доставките на оръжие за Украйна може да помогне.
Но какво ни споделят доказателствата? Че Русия не търси междинен път; че нейните военни цели са максималистични и непроменени; че нейните тактики са непрекъснато брутални и по своята същина са закононарушения против човечеството. Освен това нейната тактика е безусловно в сходство с нейната историческа и империалистическа политика.
Дори небрежното неуважение към живота на личните си бойци, хвърлянето им в месомелачката без образование и съоръжение, е тъкмо както неведнъж се е случвало с царете и по-късно със Сталин. Големият роман на Путин е за Запада, който е декадентен, до момента в който хипотетичната съветска „ душа “ постоянно ще победи, изпълнявайки грандиозна панславянска православна империалистическа визия. Това е безусловно в сходство с версията и на царя и на Сталин за вярата в правото на Русия да господства над своите съседи.
А в по-ново време, Путин вярваше, че може да надживее всяка реакция от гнева на Запада поради експанзията от 2014 година и беше прав. А следствието не беше договорка, а нахлуването през 2022 година
Има една остаряла сентенция: „ Измами ме един път – засрами се; излъга ме два пъти – позор за мен! “ Още повече, какъв брой срамно е да се заблуждаваме, като продължаваме да вършим същата неточност, очаквайки друг резултат?
Реалността е, че няма нито капка доказателства в поддръжка на договарянията с Русия за някакъв измамлив компромис. Нито че смекчаването на глобите или съкращаването на доставките на оръжие за Украйна ще насърчи Русия да търси договорка – по-скоро доказателствата са, че това ще ги насърчи да правят повече насилия и закононарушения, щом усетят, че решимостта на Запада се разпада.
Сега Русия е
държава-измамник и опасност за европейската сигурност
Историята, политиката, тактиката и обстоятелствата на място се подреждат и пъзелът става забележим.
Често се разискват рисковете за сигурността, в случай че Русия загуби, което в действителност не можем да предскажем, само че сигурно можем да предскажем какво ще се случи, в случай че Русия завоюва.
*Марк Лейти е специалист в региона на медиите и стратегическите връзки (StratCom) повече от четири десетилетия, първо като публицист, най-много в BBC, по-късно на разнообразни длъжности като представител и старши управител на НАТО. Неговият опит обгръща всички равнища, от политическо и стратегическо, до фронтовата линия на интервенциите. В рамките на НАТО беше водещ мотор за развиването на StratCom в границите на Алианса, именуван „ Mr StratCom “.
След пенсионирането си от НАТО през януари 2021 година той е съосновател на StratCom Academy, предоставяща образование, обучение и консултантски услуги в региона на сигурността.
Има бакалавърска (с отличие) и магистърска степен от Университета на Йорк и през 2020 година, като самопризнание за работата му в публицистиката и StratCom, университетът му присъди почетна докторска степен (DUniv).
Той е асоцииран помощник в Кралския център за стратегически връзки, почетен помощник в Института за тактика и сигурност на Университета на Ексетър, гостуващ помощник по защита и сигурност в университета Кранфийлд и старши теоретичен помощник в Центъра за армейско водачество. Резервист от английската войска, работи в региона на стратегическите връзки.
Превод: Владимир Миленски
Представете си, че през цялата зима вие и цялата ви страна няма да имате ток, топлота, светлина, интернет, нищо. Не просто дефицит, нито просто прекъсвания на тока по някакъв график. Не. Просто въобще няма да имате ток. Напълно и непрекъснато изключен.
Как бихте гледали на този, който ви предизвиква това? И по какъв начин бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Също по този начин си представете, че в това време, в елементи от вашата страна, които са окупирани от друга нация, децата биват систематично отвличани и откарвани в страната на окупатора, с цел да не се върнат в никакъв случай. Представете си също, че доста от възрастните също биват наложително депортирани, откарвайки ги Бог знае къде.
Как бихте гледали на този, който ви предизвиква това? И по какъв начин бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Представете си още, че страната, която е завзела властта и отвела някъде децата ви, ви споделя, че вашата народност е историческа особеност, че вие в действителност не сте българи, британци, французи, германци, португалци, литовци или каквито и да било. Всъщност, споделят ви,
че вие сте част от страната, която е лишила вашата власт, вашата топлота, вашата светлина, откраднала е вашите деца
Те са пристигнали, с цел да ви освободят от неправилната ви религия за това кои сте и да ви върнат към същинската ви орис.
Как бихте гледали на този, който ви предизвиква това? И по какъв начин бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Въпреки всичките хиляди квадратни километри земя, завзета с експанзия от Русия, допускам, че към момента не сме разбрали мащаба, злото и чистата безнравственост на това, което се случва и което Русия прави. Може би просто е мъчно да се повярва до какви дълбини е потънала Русия, че това да се случва в Европа. Но то се случва.
И по този начин, нападението на Русия против енергийната инфраструктура на Украйна е необятно отразено в медиите, само че много по-малко се приказва за последствията за нашия отговор. За да ни стане ясно: междинните температури в Украйна от декември до февруари са минус 2,77 градуса по Целзий. Русия се пробва,
посредством студа, да принуди към послушание всеки
мъж, жена и дете в свободна Украйна.
Заедно с това руснаците настойчиво не престават с насилственото депортиране на голям брой украинци целящо систематично заличаване на украинската еднаквост. Част от това се прави очевидно и пред очите ни – руснаците се хвалят, че „ осиновяват “ откраднати деца или водят деца на уж-ваканции, като по-късно не ги връщат. Други са скрити под димната завеса на „ евакуациите “. А други просто изчезват – стотици хиляди украинци, които към този момент просто „ ги няма “.
За всички тези неща се оповестява, само че поотделно, събитие по събитие, тъй че пъзелът мъчно да може да бъде съединен, че да се види гигантският мащаб на протичащото се и още повече, че това е систематична политика на необикновено зло. И въпреки всичко за това сме добре осведомени от самите причинители. Путин доста пъти сподели, че Украйна не е същинска страна и че украинците са просто дребни руснаци, нуждаещи се от управлението на Москва. Войната ни направи очевидци на отвратителни тиради на език на омразата от неговите помощници.
Нещо повече, тази целенасочена
политика за заличаване на народност
чрез унищожаване на националната просвета и депортации е непосредствено копирана от съветската история. Сталин, в Големия гнет от 30-те години на предишния век, унищожи цели общности от руски поляци, латвийци, естонци, финландци, китайци и корейци, до момента в който посредством по-ранния „ Гладомор “ (смърт посредством глад) умъртви милиони украинци. След Втората международна война в завзетите от Съветския съюз територии станахме очевидци на етническо пречистване в Полша и Балтийските страни, с цел да се отстрани опозицията, и това се разпростря до разнообразни руски етнически групи като кримските татари, чеченците и калмиците. Русия, без значение дали е империалистическа или руска, постоянно е употребила депортирането, с цел да реши проблемите си с външния и вътрешния надзор.
Това геноцид ли е? Доказването му в съда постоянно е мъчно, само че казусът е все по-силен. Съгласно Конвенцията за геноцида
всяко от следните е геноцид:
(a) Убиване на членове на групата;
(б) причиняване на съществени телесни или душевен пострадвания на членове на групата;
(c) Умишлено налагане на групата на условия на живот, предопределени да доведат до нейното физическо заличаване, напълно или частично;
(d) Налагане на ограничения, предопределени да предотвратят раждаемостта в групата;
(e) Насилствено пренасяне на деца от групата в друга група.
Систематичното и цялостно заличаване на енергийната инфраструктура на Украйна не води ли до вреди в сходство с (b) и евентуално (c), дружно с множеството систематични военни закононарушения на съветската войска?
Насилственото депортиране на деца сигурно е нарушаване на (e). За да докажеш геноцид, би трябвало да покажеш желание, а съветското управление се самоосъжда посредством личната си уста.
И по този начин, къде ни води всичко това във връзка с нашия отговор?
Преди всичко, че
идеята за договаряния с Русия е самозаблуда, даже глупава
И въпреки всичко „ гласовете на сирените “, призоваващи за договаряния, в никакъв случай не са надалеч и неизбежно са съпроводени от внушения, че намаляването на глобите против Русия и намаляването на доставките на оръжие за Украйна може да помогне.
Но какво ни споделят доказателствата? Че Русия не търси междинен път; че нейните военни цели са максималистични и непроменени; че нейните тактики са непрекъснато брутални и по своята същина са закононарушения против човечеството. Освен това нейната тактика е безусловно в сходство с нейната историческа и империалистическа политика.
Дори небрежното неуважение към живота на личните си бойци, хвърлянето им в месомелачката без образование и съоръжение, е тъкмо както неведнъж се е случвало с царете и по-късно със Сталин. Големият роман на Путин е за Запада, който е декадентен, до момента в който хипотетичната съветска „ душа “ постоянно ще победи, изпълнявайки грандиозна панславянска православна империалистическа визия. Това е безусловно в сходство с версията и на царя и на Сталин за вярата в правото на Русия да господства над своите съседи.
А в по-ново време, Путин вярваше, че може да надживее всяка реакция от гнева на Запада поради експанзията от 2014 година и беше прав. А следствието не беше договорка, а нахлуването през 2022 година
Има една остаряла сентенция: „ Измами ме един път – засрами се; излъга ме два пъти – позор за мен! “ Още повече, какъв брой срамно е да се заблуждаваме, като продължаваме да вършим същата неточност, очаквайки друг резултат?
Реалността е, че няма нито капка доказателства в поддръжка на договарянията с Русия за някакъв измамлив компромис. Нито че смекчаването на глобите или съкращаването на доставките на оръжие за Украйна ще насърчи Русия да търси договорка – по-скоро доказателствата са, че това ще ги насърчи да правят повече насилия и закононарушения, щом усетят, че решимостта на Запада се разпада.
Сега Русия е
държава-измамник и опасност за европейската сигурност
Историята, политиката, тактиката и обстоятелствата на място се подреждат и пъзелът става забележим.
Често се разискват рисковете за сигурността, в случай че Русия загуби, което в действителност не можем да предскажем, само че сигурно можем да предскажем какво ще се случи, в случай че Русия завоюва.
*Марк Лейти е специалист в региона на медиите и стратегическите връзки (StratCom) повече от четири десетилетия, първо като публицист, най-много в BBC, по-късно на разнообразни длъжности като представител и старши управител на НАТО. Неговият опит обгръща всички равнища, от политическо и стратегическо, до фронтовата линия на интервенциите. В рамките на НАТО беше водещ мотор за развиването на StratCom в границите на Алианса, именуван „ Mr StratCom “.
След пенсионирането си от НАТО през януари 2021 година той е съосновател на StratCom Academy, предоставяща образование, обучение и консултантски услуги в региона на сигурността.
Има бакалавърска (с отличие) и магистърска степен от Университета на Йорк и през 2020 година, като самопризнание за работата му в публицистиката и StratCom, университетът му присъди почетна докторска степен (DUniv).
Той е асоцииран помощник в Кралския център за стратегически връзки, почетен помощник в Института за тактика и сигурност на Университета на Ексетър, гостуващ помощник по защита и сигурност в университета Кранфийлд и старши теоретичен помощник в Центъра за армейско водачество. Резервист от английската войска, работи в региона на стратегическите връзки.
Превод: Владимир Миленски
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ