Марк Ленард: ЕС се променя и след 10 години ще е доста по-различен
Марк Ленард, шеф на платформата Европейски съвет за външна политика (ЕСВП), бе в София преди няколко дни за дебата " Изборите на Европа: Как Европейски Съюз да се отнася към съперничеството САЩ-Китай " в подтекста на политически процеси в Китай, неотдавнашните визити на европейск илидери в Пекин и упованията за президентските избори в Съединени американски щати идващия ноември. " Дневник " употребява опцията, с цел да беседва с Ленард за усещанията му от политическата рецесия в България и по какъв начин вижда бъдещето на Европейскя съюз.
Г-н Ленард, за какво сте в София - от любознание или от угриженост?
- Любопитен съм. Защото от дълго време имаме офис в България и е забавна гледната ви точка, имате друга вероятност към протичащото се. Близо сте до Турция и Русия и светът тук наподобява друго от това по какъв начин гледат на него в Северна, Южна или Централна Европа.
Също желаеме да научим повече за политическата обстановка. Но и да разберем по-добре по какъв начин българите мислят за бъдещето на света и по какъв начин България се вписва в тези фундаментални промени.
Говорим за напълно друга Европа след миналогодишната съветска инвазия в Украйна. Как ви наподобява Европа през днешния ден - като " банкоматът на НАТО " (както настояват руснаците), като стратегически състезател или нещо по средата?
- Наблюдаваме много огромна екзистенциална рецесия за Eвропейския съюз и европейците след вярата от 1989 година, че ще има еволюционен развой на промяна - освен на европейския континент, само че и в света. Че от ден на ден икономическото взаимоотношение и законността ще заменят военния баланс на силите. Че построяването на икономическа взаимна взаимозависимост сред страните ще трансформира някогашните врагове в другари. Че посредством съдействие ще можем да позволяваме въпросите на сигурността в Европа.
Всичко това е сложено под въпрос от съветската инвазия на 22 февруари предходната година. Европа още веднъж стартира да се въоръжава. Страни, които икономическ ибяха мощно подвластни от Русия видяха, че това не стопира Москва от преобразяване в опасност за тях, да ги изнудва, да употребява тази взаимна взаимозависимост като инструмент против тях. Оказа се, че вместо да промени Русия, това се трансформира в едва място.
Мисля, че осъзнахме, че не можем да имаме сигурност посредством съдействие и сигурността би трябвало да се построи против Русия, а не дружно с нея.
И не на последно място към този момент е рисково да има несигурност на границите в Европа. Затова Финландия и Швеция желаят да са вътре, а не отвън, НАТО. Отново се заприказва за разширението на Европейски Съюз, тъй като малко на брой към този момент имат вяра, че страни като Украйна и Молдова и могат да бъдат поддържани като безпристрастен буфер сред Европа и Русия. Затова би трябвало да признаем тяхното предпочитание да бъдат част от европейското семейство и че то е част от основите на идентичността им.
Това е алтернатива, защото Украйна даже не управлява територията и границите си и измежду огромна война...
... същото важи и за Молдова и за Грузия.
- Да, те не могат да бъдат част от Европейски Съюз сега. И в това време не може д ги оставим извън. Защото те са чат от нашата сигурност, тяхната сигурност е и наша. Това са огромни промени.
Освен това има смяна в салдото на силите в Европа... може би не на силите, а на диалога в Европа. Този геополитически диалог се задава в забележителна степен от северните страни, балтийските страни, централноевропейските. А Франция и Германия в една или друга степен са на назад във времето. Става забавно, че се появяват нови политически сили в Европа като Джорджа Мелони в Италия, които може да повлияят на процеса.
Така че мисля, че стана мъчно в Европа, когато приказваме за сигурността, за напредването към " военна стопанска система ", по какъв начин мислим за границите и какъв е дебатът, който водим.
Какво мислите за концепцията на Франция за страни като Украйна и Западните Балкани да има Европейска политическа общественост, нещо, което не е тъкмо " чакалня " за участие в Европейски Съюз? Има ли въобще бъдеще тази самодейност?
Смятам, че това е значима самодейност. Защото в случай че ще отнеме мното време Украйна, Западните Балкани и Молдова да станат членове на Европейски Съюз. Междувременно има непосредствена нужда да приказваме дружно за европейската сигурност и не трябва да забравяме, че Англия към този момент не в съюза, а нямаме добър механизъм да беседваме и с Лондон.
Затова евентуално ЕПО може да бъде конгрес за полемики за бъдещата европейска сигурност без Европа и да изясним по какъв начин страните могат да си сътрудничат за възобновяване на европйския ред за сигурност, без значение какво ще се случи. Говоря за сигурност в доста необятен смисъл - от енергетика до стопанска система, кибер- и защита.
Защо процесът за присъединение на Западните Балкани, Украйна и Молдова ще бъде дълъг - тъй като претендентите се бавят или тъй като страните членки на Европейски Съюз не са подготвени да ги одобряват?
- И двете. Понеже страните, които изброявате, са доста надалеч от привеждането на своите закони към европейското законодателство. Ще им трябват доста години и може и в никакъв случай да не се случи при някои претенденти.
Много малко евентуално е да бъдат позволени в Европейски Съюз в настоящия му тип. Защото ще имаме 40 страни членки и хората са загрижени по какъв начин ще действа всичко това при 40 еврокомисари, при 40 гласа с право на несъгласие на масата за договаряния, какво ще се случи със структурните и земеделските фондове, свободното придвижване на хора, артикули и капитали...
Така че все по-често ще се чуват въпроси за способността на Европейски Съюз за всмуква нови членове. И допускам, че евентуално ще би трябвало да се промени самата концепция за Европейския съюз, в случай че той ще би трябвало да продължи да се уголемява.
Да не забравяме, че и Турция е претендент за участие в Европейски Съюз, въпреки договарянията да са замразени при ръководството на Реджеп Тайип Ердоган. Но около изборите на 14 май и вероятността при победа на опозицията този развой да бъде размразен, още веднъж се чува концепцията за пренасочването му към някаква нова стратегическа рамка на връзки с Европейски Съюз, не на бъдещо участие.
- Ако има смяна в ръководството на Турция и новото държавно управление желае да възобнови тези договаряния, Европейски Съюз ще се изправи пред огромна алтернатива. Едни страни желаят процесът да се възобнови, други са скептично настроени след толкоз въпроси през последните години за мощна концентрация на властта и положението на гражданското общество в Турция. Хората [в Европа] ще бъдат доста, доста внимателни.
Може даже да се стигне до парадоксална обстановка скептици на разширението на Европейски Съюз да желаят Турция да бъде измежду претендентите за участие, тъй като по този начин още повече ще забавят процеса за всички претенденти.
Имате ли чувство, че вътрешно Европейски Съюз е в патова обстановка сега, която го затруднява и ненапълно сковава?
Вече загатнах, че случилото се вкара съюза в екзистенциална рецесия - за отношението му към сигурността, икономическата му еднаквост... Мисля, че сме в положение на потрес Европейски Съюз се оказа доста по-обединен, в сравнение с мнозина чакаха. Пред съветската опасност съюзът реагира бързо и е забавна интеграцията сега при този отговор.
Преминаваме през превръщане на Европа, след 10 години тя ще е много по-различна от това, което имаме през днешния ден. Има доста разнообразни сюжети за тази смяна. Има фактори без явен отговор - какво ще стане с войната. Във вътрешен проект - по какъв начин ще повлияят избори като тези в Полша, тъй като в случай че се сменят ръководещите във Варшава и се оформят нови връзки Полша-Германия, това може в забележителна степен да промени играта, вътрешната динамичност в Европейски Съюз.
А къде е България в тази картина?
Подобно на множеството страни в Европейски Съюз и вашата страна в последно време се занимава повече вътрешните си въпроси. България не е в неповторима обстановка, вижте какво става във Франция, вижте вътрешните битки в немската ръководеща коалиция... Просто сте в дълъг лист на страни с много поляризирана и комплицирана вътрешна политика.
Но подобен жанр политически промени оказват помощ и страните да бъдат изобретателни по какъв начин да излязат от обстановката. Италия е забавен образец - страна, която може да смени позицията си по много непредвидим метод. Джорджа Мелони търси съдружници отвън обичайните. Едновременно е на евроатлантическа позиция и търси доближаване с ръководещите в Полша, с цел да промен мястото на Италия в Европейски Съюз.
Други страни също са много предприемчиви в обмислянето къде биха могли да се разположат. България също може да опита да откри своето място в бъдещето на Европа, в оформянето на това бъдеще. Има голям брой въпроси в дневния ред, които биха могли да са от огромен интерес за България като връзките с Турция, разширението - изключително на Балканите - помощта за Украйна, където изиграхте значима роля за снабдяването на украинската войска.
Има пространство за всяка страна в този временен миг. Щом имате устойчиво държавно управление, то ще разполага с разнообразни разновидности по какъв начин да нарежда България.
От години има оценки, че България се показва под опциите си, в това число в региона, че би трябвало да води Западните Балкани към Европа. А не допускате ли, че тези упования са повишени, че страната толкоз си може?
- Подобно на други страни, в България вътрешните проблеми имат приоритет над външната политика. Класически образец е, че по отношение на Балканите вътрешната българска политика докара до основаването на проблеми за опциите пред Северна Македония в напредването ѝ към Европейски Съюз. Но вътрешнополитически промени доведоха и до това България да играе по-активна роля по въпроса.
Смятам, че откакто България позволи вътрешните си въпроси, ще може да играе по-голяма интернационална роля. Докато една страна е поляризирана от вътрешни борби, мъчно е да се бори на интернационалната сцена. След стабилизиране на вътрешната политическа обстановка е по-лесно да се чуе гласът на България в чужбина и да постигате резултати.
Г-н Ленард, за какво сте в София - от любознание или от угриженост?
- Любопитен съм. Защото от дълго време имаме офис в България и е забавна гледната ви точка, имате друга вероятност към протичащото се. Близо сте до Турция и Русия и светът тук наподобява друго от това по какъв начин гледат на него в Северна, Южна или Централна Европа.
Също желаеме да научим повече за политическата обстановка. Но и да разберем по-добре по какъв начин българите мислят за бъдещето на света и по какъв начин България се вписва в тези фундаментални промени.
Говорим за напълно друга Европа след миналогодишната съветска инвазия в Украйна. Как ви наподобява Европа през днешния ден - като " банкоматът на НАТО " (както настояват руснаците), като стратегически състезател или нещо по средата?
- Наблюдаваме много огромна екзистенциална рецесия за Eвропейския съюз и европейците след вярата от 1989 година, че ще има еволюционен развой на промяна - освен на европейския континент, само че и в света. Че от ден на ден икономическото взаимоотношение и законността ще заменят военния баланс на силите. Че построяването на икономическа взаимна взаимозависимост сред страните ще трансформира някогашните врагове в другари. Че посредством съдействие ще можем да позволяваме въпросите на сигурността в Европа.
Всичко това е сложено под въпрос от съветската инвазия на 22 февруари предходната година. Европа още веднъж стартира да се въоръжава. Страни, които икономическ ибяха мощно подвластни от Русия видяха, че това не стопира Москва от преобразяване в опасност за тях, да ги изнудва, да употребява тази взаимна взаимозависимост като инструмент против тях. Оказа се, че вместо да промени Русия, това се трансформира в едва място.
Мисля, че осъзнахме, че не можем да имаме сигурност посредством съдействие и сигурността би трябвало да се построи против Русия, а не дружно с нея.
И не на последно място към този момент е рисково да има несигурност на границите в Европа. Затова Финландия и Швеция желаят да са вътре, а не отвън, НАТО. Отново се заприказва за разширението на Европейски Съюз, тъй като малко на брой към този момент имат вяра, че страни като Украйна и Молдова и могат да бъдат поддържани като безпристрастен буфер сред Европа и Русия. Затова би трябвало да признаем тяхното предпочитание да бъдат част от европейското семейство и че то е част от основите на идентичността им.
Това е алтернатива, защото Украйна даже не управлява територията и границите си и измежду огромна война...
... същото важи и за Молдова и за Грузия.
- Да, те не могат да бъдат част от Европейски Съюз сега. И в това време не може д ги оставим извън. Защото те са чат от нашата сигурност, тяхната сигурност е и наша. Това са огромни промени.
Освен това има смяна в салдото на силите в Европа... може би не на силите, а на диалога в Европа. Този геополитически диалог се задава в забележителна степен от северните страни, балтийските страни, централноевропейските. А Франция и Германия в една или друга степен са на назад във времето. Става забавно, че се появяват нови политически сили в Европа като Джорджа Мелони в Италия, които може да повлияят на процеса.
Така че мисля, че стана мъчно в Европа, когато приказваме за сигурността, за напредването към " военна стопанска система ", по какъв начин мислим за границите и какъв е дебатът, който водим.
Какво мислите за концепцията на Франция за страни като Украйна и Западните Балкани да има Европейска политическа общественост, нещо, което не е тъкмо " чакалня " за участие в Европейски Съюз? Има ли въобще бъдеще тази самодейност?
Смятам, че това е значима самодейност. Защото в случай че ще отнеме мното време Украйна, Западните Балкани и Молдова да станат членове на Европейски Съюз. Междувременно има непосредствена нужда да приказваме дружно за европейската сигурност и не трябва да забравяме, че Англия към този момент не в съюза, а нямаме добър механизъм да беседваме и с Лондон.
Затова евентуално ЕПО може да бъде конгрес за полемики за бъдещата европейска сигурност без Европа и да изясним по какъв начин страните могат да си сътрудничат за възобновяване на европйския ред за сигурност, без значение какво ще се случи. Говоря за сигурност в доста необятен смисъл - от енергетика до стопанска система, кибер- и защита.
Защо процесът за присъединение на Западните Балкани, Украйна и Молдова ще бъде дълъг - тъй като претендентите се бавят или тъй като страните членки на Европейски Съюз не са подготвени да ги одобряват?
- И двете. Понеже страните, които изброявате, са доста надалеч от привеждането на своите закони към европейското законодателство. Ще им трябват доста години и може и в никакъв случай да не се случи при някои претенденти.
Много малко евентуално е да бъдат позволени в Европейски Съюз в настоящия му тип. Защото ще имаме 40 страни членки и хората са загрижени по какъв начин ще действа всичко това при 40 еврокомисари, при 40 гласа с право на несъгласие на масата за договаряния, какво ще се случи със структурните и земеделските фондове, свободното придвижване на хора, артикули и капитали...
Така че все по-често ще се чуват въпроси за способността на Европейски Съюз за всмуква нови членове. И допускам, че евентуално ще би трябвало да се промени самата концепция за Европейския съюз, в случай че той ще би трябвало да продължи да се уголемява.
Да не забравяме, че и Турция е претендент за участие в Европейски Съюз, въпреки договарянията да са замразени при ръководството на Реджеп Тайип Ердоган. Но около изборите на 14 май и вероятността при победа на опозицията този развой да бъде размразен, още веднъж се чува концепцията за пренасочването му към някаква нова стратегическа рамка на връзки с Европейски Съюз, не на бъдещо участие.
- Ако има смяна в ръководството на Турция и новото държавно управление желае да възобнови тези договаряния, Европейски Съюз ще се изправи пред огромна алтернатива. Едни страни желаят процесът да се възобнови, други са скептично настроени след толкоз въпроси през последните години за мощна концентрация на властта и положението на гражданското общество в Турция. Хората [в Европа] ще бъдат доста, доста внимателни.
Може даже да се стигне до парадоксална обстановка скептици на разширението на Европейски Съюз да желаят Турция да бъде измежду претендентите за участие, тъй като по този начин още повече ще забавят процеса за всички претенденти.
Имате ли чувство, че вътрешно Европейски Съюз е в патова обстановка сега, която го затруднява и ненапълно сковава?
Вече загатнах, че случилото се вкара съюза в екзистенциална рецесия - за отношението му към сигурността, икономическата му еднаквост... Мисля, че сме в положение на потрес Европейски Съюз се оказа доста по-обединен, в сравнение с мнозина чакаха. Пред съветската опасност съюзът реагира бързо и е забавна интеграцията сега при този отговор.
Преминаваме през превръщане на Европа, след 10 години тя ще е много по-различна от това, което имаме през днешния ден. Има доста разнообразни сюжети за тази смяна. Има фактори без явен отговор - какво ще стане с войната. Във вътрешен проект - по какъв начин ще повлияят избори като тези в Полша, тъй като в случай че се сменят ръководещите във Варшава и се оформят нови връзки Полша-Германия, това може в забележителна степен да промени играта, вътрешната динамичност в Европейски Съюз.
А къде е България в тази картина?
Подобно на множеството страни в Европейски Съюз и вашата страна в последно време се занимава повече вътрешните си въпроси. България не е в неповторима обстановка, вижте какво става във Франция, вижте вътрешните битки в немската ръководеща коалиция... Просто сте в дълъг лист на страни с много поляризирана и комплицирана вътрешна политика.
Но подобен жанр политически промени оказват помощ и страните да бъдат изобретателни по какъв начин да излязат от обстановката. Италия е забавен образец - страна, която може да смени позицията си по много непредвидим метод. Джорджа Мелони търси съдружници отвън обичайните. Едновременно е на евроатлантическа позиция и търси доближаване с ръководещите в Полша, с цел да промен мястото на Италия в Европейски Съюз.
Други страни също са много предприемчиви в обмислянето къде биха могли да се разположат. България също може да опита да откри своето място в бъдещето на Европа, в оформянето на това бъдеще. Има голям брой въпроси в дневния ред, които биха могли да са от огромен интерес за България като връзките с Турция, разширението - изключително на Балканите - помощта за Украйна, където изиграхте значима роля за снабдяването на украинската войска.
Има пространство за всяка страна в този временен миг. Щом имате устойчиво държавно управление, то ще разполага с разнообразни разновидности по какъв начин да нарежда България.
От години има оценки, че България се показва под опциите си, в това число в региона, че би трябвало да води Западните Балкани към Европа. А не допускате ли, че тези упования са повишени, че страната толкоз си може?
- Подобно на други страни, в България вътрешните проблеми имат приоритет над външната политика. Класически образец е, че по отношение на Балканите вътрешната българска политика докара до основаването на проблеми за опциите пред Северна Македония в напредването ѝ към Европейски Съюз. Но вътрешнополитически промени доведоха и до това България да играе по-активна роля по въпроса.
Смятам, че откакто България позволи вътрешните си въпроси, ще може да играе по-голяма интернационална роля. Докато една страна е поляризирана от вътрешни борби, мъчно е да се бори на интернационалната сцена. След стабилизиране на вътрешната политическа обстановка е по-лесно да се чуе гласът на България в чужбина и да постигате резултати.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ