Марк Ифраимов е психолог, водещ треньор и директор на АНО

Марк Ифраимов е психолог, водещ треньор и шеф на АНО „ Просветителски център. Просвещение и просвета в 21 век. “

Вече 15 години се занимава с проучването на природата на развиването на качествата, ориста на индивида и неговото предопределение.

Създава методически принадлежности, води семинари и тренинги и всякога открива за себе си нови способи и техники, които го водят до нужните резултати посредством все по-прости и по-ефективни пътища, от предходните.

Майката – това е фамилията и връзките, връзките. Бащата – това е силата, отбраната, парите. Искаш всичко това? Освободи се от всички искания към майка си и татко си и ще получиш всичко, което желаеш.

Гордостта се гради върху надменност, горделивостта – върху безличие, а нищожеството – върху жалост към себе си.

Хората толкоз желаят душевна непосредственост, че са подготвени даже на… секс.

Студеният взор е засегнатост към майката. Разочарованието от нея води до отчаяние от себе си, от което следва самотност.

Който не може да моли… той работи самичък!

Мъжът демонстрира на дамата нейната значителност единствено с безмълвното си наличие до нея.

Мъжът и дамата служат един на различен. Мъжкото служене се състои в това да демонстрира на дамата това, което тя ОЩЕ не желае да знае за себе си. Женското служене се състои в това да демонстрира на мъжа какво той ВЕЧЕ е постигнал.

Жената постоянно чака от мъжа това, което не е могъл да й даде татко й.

Мъжът мечтае да трансформира жена си в кралица, а дамата мечтае за подготвен крал.

Този, който желае да го одобряват подобен, какъвто е, просто желае сигурност.

За да стане дамата мечтана и нужна, би трябвало да спре да бъде нужна. Тогава ще стане луксозна като елмаз, който е безусловно ненужен, само че никой не желае да се раздели с него.

За да бъде мъжът сполучлив, би трябвало да развие в себе си женски качества: вътрешен глас и приемане на противоположната връзка от близките.

Жената – това са възприятията. Чувствата не можеш да ги убедиш. Можеш единствено да ги успокоиш.

Хората не ценят това, което вземат, а това, което дават. Затова, приемайки дори най-малкото нещо, разпалваме любовта им към нас.

Човекът живее в метафора. Позволявайки на различен човек да прояви в наше наличие своята метафора, мит, въображение, фикция, ние го караме да се усеща свободен и по тази причина търси нашата компания още веднъж и още веднъж.

Жената, за която парите са по-важни от любовта, е разочарована от татко си. Тя търси неговата обич. Непримирима със загубата на неговата обич, тя заменя тази загуба с пари.

За да ловуваш добре, би трябвало самият ти да станеш вкусна стръв.

Вярата е основният аршин за разграничаване на Любовта от Жалостта. Ако вярваш в триумфа на човек, значи го обичаш. Ако не – значи ти е жалост за него.

Женствена е тази жена, която е подготвена на взаимно творчество.

Да признаеш непознатата значителност ти пречи личната. А личната значителност поражда жал към себе си.

За да преминеш на последващо равнище, би трябвало да изпитваш признателност към предходния опит.

Зад перфекционизма се крие безсилието на перфекциониста.

За да станете богати, би трябвало да имате предпочитание да докажете на татко си, че не сте по-лоши от него. За да задържите парите, би трябвало да излезете от митинга против татко си и да го приемете в сърцето си.

Мъж, който трансформира жена си, търси в други дами любовта на майка си. В детството си той е видял нейното отчаяние и в този момент желае посредством други дами да я удовлетвори.

Абортът води до разлъка на родителите с нероденото им дете. Животът им споделя: „ Ако вие не можете да ме продължите, не си коства да сте заедно… “

Жена, която поради утвърждението на мъжа и желанието да му се хареса, потиска отрицателните си усеща, е обречена да стане ненужна за него. За мъжа са нужни възприятията на дамата, без значение дали са позитивни или негативни. Чувствата за мъжа са гориво, което го тласка към задачата. Важното е горивото да е същинско – живо и откровено.

Момичетата изначално са мъжествени, а момчетата – женствени. Мъжествеността на дамата се демонстрира в майчинството, а женствеността на мъжа – в подозренията по пътя към задачата. Жената би трябвало да извърши героизъм, с цел да се откаже от майчинството към мъжа си и да стартира да му се доверява напълно. Мъжът би трябвало да извърши героизъм, с цел да включи своята неустрашимост и да поеме отговорност за другите.

Женската мощ е силата на приемането. Тази, която може да одобри протичащото се без митинг, постоянно притегля хората, тъй като повече от всичко хората жадуват утвърждение и се боят от наказание. Само самодостатъчната жена с голяма вътрешна мощ е способна да одобри, да се довери и да се посвети на този, с който е.

Превод: Михаил Бучкуджиев