Мария Пеева за новата си книга: `Инцидент в Мадрид` е малко бягство, в което има всичко - кръв, смях, любов |
Мария Пеева е създател, преводач, блогър. Сайтът ѝ " Мама Нинджа " е верен компас за всички социалнозначими тематики, уютно място за свежа доза комизъм и източник на ентусиазъм и хрумвания за актуалния родител. Мария Пеева е позната с присъщия си жанр на писане, в който дълбоката емоционалност, финия комизъм, обществената позиция и вродената дипломатичност са точно дозирани. Но Мария Пеева е известна най-много с нейната нестихваща обич към това да открива живота и да прави първата стъпка там, където никой различен не се осмелява. Затова не е изненадваща и появяването на третата ѝ книга в изцяло друг жанр от " Писмо до сестра ми " и " Приятелят на Дядо Коледа ". е изпълнен с пълнокръвни герои, динамични обрати, комични обстановки и поставя началото на престъпната поредица " Случаите на семейство Куман ".
Ти си един от най-нежните и лирични създатели, чиито топли и сърдечни текстове съвсем постоянно разплакват читателите. Как по този начин се роди престъпен разказ?
Благодаря! Този род ми е доста обичан и в деня, в който започнах да пиша, знаех, сигурна бях, че рано или късно ще стигна до него. Изчела съм хиляди престъпни романи и трилъри, превела съм стотици филми. Всъщност мисля, че това, с което кримката ми е една концепция по-различна от доста други, е тъкмо, че в нея има човещина и топлина. В престъпния разказ има необикновен сексапил, който няма по какъв начин да бъде пропуснат. Човек има нужда да разплита загадки и проучва, да се припознава в героите, да осъжда злодеите, усеща се притеглен и отхвърлен от злото по едно и също време и обожава този миг на кулминационната точка, когато положителното побеждава, постоянно макар всички условия. Всичко това, в една напълно читаема и непринудена форма, намираме в положителната кримка. Надявам се читателите да го открият и при мен.
Определяш романа като занимателно малко бягство от действителността. Представяше ли си тъкмо тази действителност, когато стартира да го пишеш?
О, да, за разлика от “Писмо до сестра ми ” тук знаех тъкмо по какъв начин ще се развият събитията и сюжетът ми беше в главата. В първия ни разказ с Люси Рикспуун имах възприятието, че от един миг натам героите водят собствен личен живот, самостоятелен от нас, създателите. Може би тъй като беше епистоларен разказ с двама създатели и логиката на дейностите на едната сестра малко или доста се влияеше от другата. Когато седнах да пиша “Инцидент в Мадрид ” знаех тъкмо какво желая да се случи и всички съществени моменти на повествованието ми бяха в главата. Точно тази действителност си представях, прочее тя е и действително претърпяна като атмосфера и завръзка. Ние фактически имахме подобен случай на автомагистралата по време на екскурзия в Испания преди година, а къщата, в която се развива част от действието е напълно действителна къща, която наехме, с всичките й предмети на изкуството, тайнствени килери, делви и коне. Ние бяхме там. И си припомням по какъв начин споделих на брачна половинка ми, че това е съвършен фон за престъпен разказ тогава. Ето че стана престъпен разказ. А действителността за жал, тъкмо в този миг, е толкоз злокобна, че едно малко бягство няма да ни пристигна по никакъв начин зле. Кръв, смях и обич, в книжката ми има от всичко. Беше ми занимателно да я пиша и мисля, че е занимателна и за четене.
Това е третата ти книга и тя още веднъж е с премиера през ноември, както и предходните две. Случайно ли е това съвпадане?
Всеки фен на престъпни романи ще ви каже, че в съвпаденията няма нищо инцидентно. За мен лятото е доста плодотворен интервал, тъй като съм на едно особено място, където писането доста ми върви. До огромна степен го приписвам на това. Но има и нещо друго. През ноември е рожденият ден на татко ми. Имам една преживелица от детството. Татко е първият човек, който повярва в мен в миналото. Бях в трети клас, когато той ми сподели, че по радиото оповестили конкурс за деца до 12 години. Конкурсът беше следният - пускат звукова картина, по която пишем история и я пращаме по пощата до радиото. Помня, че той дори записа звуците на касетофона (децата ми даже не знаят тази дума), с цел да ми я пуска няколко пъти, в случай че не ми пристигна ентусиазъм като я чуя един път. Не се наложи. Написах я небрежно историята, малко апокалиптична се получи, само че те и звуците бяха такива, като от нуклеарна война. А и май четох Робер Мерл по това време, та нищо чудно, че ме е избило натам. Подробности не помня от нея въобще, само че баща я прочете, ахна и прати творението ми до радиото, безусловно уверен, че ще печеля състезанието. След време оповестиха спечелилите, не бях измежду тях. А той получи отговор, че състезанието не е за възрастни създатели и по тази причина са ме декласирали. Баща ми доста се гордееше с този отговор. Той въобще се гордееше и с мен, а за книгите ми по какъв начин щеше да се радва…
За рождения ден щях да му подаря новата ми книга. Щеше несъмнено да се смее, след това да се просълзи. Щеше да я прочете на един мирис. Щеше да се мръщи на кървавите подиуми и да се чуди от кое място ми ги ражда главата, само че нямаше да ме пита. Да, в действителност няма нищо инцидентно, че към този момент трета моя книга излиза през ноември. Някъде надалеч отсам, или може би близо, най-хубавият татко на света получава специфичен подарък от щерка си за рождения си ден.
Сред героите в романа се разпознават действителните герои от твоето прелестно огромно семейство. Как реагираха те, когато се откриваха в текста?
Всъщност много се забавляваха. Много от разговорите сред героите са безусловно достоверни от наши действителни диалози. А брачният партньор ми един път ме подразни за нещо дребно, тъкмо преди да замине за София, аз останах в селската ни къща да довърша книгата на мира и се разделихме малко ядосани. При което той ми се обади по телефона от колата. “Мерче, в този момент се възнамерявам какъв брой голям риск поех, че си потеглих и те оставих ядосана. Ами ти в този момент ще вземеш да ми убиеш героя и край! ” Много се смях и незабавно му простих, само че в този момент като му се ядосам за нещо, това ми е опасността. “Внимавай, тъй като постоянно мога да те гръмна. ”
Динамичните и напрегнати моменти се редуват с тънък комизъм - твоят непокътнат знак. И в живота ли хуморът е този, който те избавя?
Да, популярност Богу, че имаме възприятие за комизъм и двамата. И каквото и да става, даже в тежки обстановки, смехът и любовта ни избавят. А животът ни е сблъсквал с много трудности и компликации. И въпреки онлайн да не сме се срещали с нарушители и терористи, претърпели сме някои неща, даже по-страшни от тях. И сме се справяли, и нека се оправяме и отсега нататък.
Извън хумора обаче засягаш една доста сериозна тематика в романа – експанзията на пътя.
Агресията на пътя стои в завръзката на романа и води до гибелта на няколко души. Макар и не тъкмо по този метод като в романа, и в живота експанзията на пътя всеки ден взима животи. Иска ми се да не забравяме това всякога, когато се впуснем в лекомислени дребни завършения зад кормилото.
„ Инцидент в Мадрид “ дава начало на поредицата „ Случаите на семейство Куман “. Какво следва на семейство Куман?
Когато пратих на издателите ми първата книга, признавам си, имах подозрения дали е добра, дали ще се хареса, дали биха вложили в нея. Първият ми разказ имаше огромен триумф, както и детската брошура, само че това е нещо напълно друго. И тъй като съм прям човек и държа и да получавам искреност насреща, безусловно им написах “Моля, в случай че не става за нищо, просто ми го кажете непосредствено, нямам никакви упования. ” Те по този начин и не ми споделиха дали става, само че още на идващия ден ми писаха: “Мария, мислиш ли, че от това може да стане поредност? ” Главата ми е цялостна с хрумвания и мемоари, които подскачат като кокошчици, избягали на двора. Да забележим какво ще измътят идващия път, и къде. Може би семейство Куман ще са под карантина? Или ще се поразходят до Доминикана? Или ще си купят къща в Гърция?
А на семейство Пееви?
Тяхната орис май не е доста по-различна.:)
Ти си един от най-нежните и лирични създатели, чиито топли и сърдечни текстове съвсем постоянно разплакват читателите. Как по този начин се роди престъпен разказ?
Благодаря! Този род ми е доста обичан и в деня, в който започнах да пиша, знаех, сигурна бях, че рано или късно ще стигна до него. Изчела съм хиляди престъпни романи и трилъри, превела съм стотици филми. Всъщност мисля, че това, с което кримката ми е една концепция по-различна от доста други, е тъкмо, че в нея има човещина и топлина. В престъпния разказ има необикновен сексапил, който няма по какъв начин да бъде пропуснат. Човек има нужда да разплита загадки и проучва, да се припознава в героите, да осъжда злодеите, усеща се притеглен и отхвърлен от злото по едно и също време и обожава този миг на кулминационната точка, когато положителното побеждава, постоянно макар всички условия. Всичко това, в една напълно читаема и непринудена форма, намираме в положителната кримка. Надявам се читателите да го открият и при мен.
Определяш романа като занимателно малко бягство от действителността. Представяше ли си тъкмо тази действителност, когато стартира да го пишеш?
О, да, за разлика от “Писмо до сестра ми ” тук знаех тъкмо по какъв начин ще се развият събитията и сюжетът ми беше в главата. В първия ни разказ с Люси Рикспуун имах възприятието, че от един миг натам героите водят собствен личен живот, самостоятелен от нас, създателите. Може би тъй като беше епистоларен разказ с двама създатели и логиката на дейностите на едната сестра малко или доста се влияеше от другата. Когато седнах да пиша “Инцидент в Мадрид ” знаех тъкмо какво желая да се случи и всички съществени моменти на повествованието ми бяха в главата. Точно тази действителност си представях, прочее тя е и действително претърпяна като атмосфера и завръзка. Ние фактически имахме подобен случай на автомагистралата по време на екскурзия в Испания преди година, а къщата, в която се развива част от действието е напълно действителна къща, която наехме, с всичките й предмети на изкуството, тайнствени килери, делви и коне. Ние бяхме там. И си припомням по какъв начин споделих на брачна половинка ми, че това е съвършен фон за престъпен разказ тогава. Ето че стана престъпен разказ. А действителността за жал, тъкмо в този миг, е толкоз злокобна, че едно малко бягство няма да ни пристигна по никакъв начин зле. Кръв, смях и обич, в книжката ми има от всичко. Беше ми занимателно да я пиша и мисля, че е занимателна и за четене.
Това е третата ти книга и тя още веднъж е с премиера през ноември, както и предходните две. Случайно ли е това съвпадане?
Всеки фен на престъпни романи ще ви каже, че в съвпаденията няма нищо инцидентно. За мен лятото е доста плодотворен интервал, тъй като съм на едно особено място, където писането доста ми върви. До огромна степен го приписвам на това. Но има и нещо друго. През ноември е рожденият ден на татко ми. Имам една преживелица от детството. Татко е първият човек, който повярва в мен в миналото. Бях в трети клас, когато той ми сподели, че по радиото оповестили конкурс за деца до 12 години. Конкурсът беше следният - пускат звукова картина, по която пишем история и я пращаме по пощата до радиото. Помня, че той дори записа звуците на касетофона (децата ми даже не знаят тази дума), с цел да ми я пуска няколко пъти, в случай че не ми пристигна ентусиазъм като я чуя един път. Не се наложи. Написах я небрежно историята, малко апокалиптична се получи, само че те и звуците бяха такива, като от нуклеарна война. А и май четох Робер Мерл по това време, та нищо чудно, че ме е избило натам. Подробности не помня от нея въобще, само че баща я прочете, ахна и прати творението ми до радиото, безусловно уверен, че ще печеля състезанието. След време оповестиха спечелилите, не бях измежду тях. А той получи отговор, че състезанието не е за възрастни създатели и по тази причина са ме декласирали. Баща ми доста се гордееше с този отговор. Той въобще се гордееше и с мен, а за книгите ми по какъв начин щеше да се радва…
За рождения ден щях да му подаря новата ми книга. Щеше несъмнено да се смее, след това да се просълзи. Щеше да я прочете на един мирис. Щеше да се мръщи на кървавите подиуми и да се чуди от кое място ми ги ражда главата, само че нямаше да ме пита. Да, в действителност няма нищо инцидентно, че към този момент трета моя книга излиза през ноември. Някъде надалеч отсам, или може би близо, най-хубавият татко на света получава специфичен подарък от щерка си за рождения си ден.
Сред героите в романа се разпознават действителните герои от твоето прелестно огромно семейство. Как реагираха те, когато се откриваха в текста?
Всъщност много се забавляваха. Много от разговорите сред героите са безусловно достоверни от наши действителни диалози. А брачният партньор ми един път ме подразни за нещо дребно, тъкмо преди да замине за София, аз останах в селската ни къща да довърша книгата на мира и се разделихме малко ядосани. При което той ми се обади по телефона от колата. “Мерче, в този момент се възнамерявам какъв брой голям риск поех, че си потеглих и те оставих ядосана. Ами ти в този момент ще вземеш да ми убиеш героя и край! ” Много се смях и незабавно му простих, само че в този момент като му се ядосам за нещо, това ми е опасността. “Внимавай, тъй като постоянно мога да те гръмна. ”
Динамичните и напрегнати моменти се редуват с тънък комизъм - твоят непокътнат знак. И в живота ли хуморът е този, който те избавя?
Да, популярност Богу, че имаме възприятие за комизъм и двамата. И каквото и да става, даже в тежки обстановки, смехът и любовта ни избавят. А животът ни е сблъсквал с много трудности и компликации. И въпреки онлайн да не сме се срещали с нарушители и терористи, претърпели сме някои неща, даже по-страшни от тях. И сме се справяли, и нека се оправяме и отсега нататък.
Извън хумора обаче засягаш една доста сериозна тематика в романа – експанзията на пътя.
Агресията на пътя стои в завръзката на романа и води до гибелта на няколко души. Макар и не тъкмо по този метод като в романа, и в живота експанзията на пътя всеки ден взима животи. Иска ми се да не забравяме това всякога, когато се впуснем в лекомислени дребни завършения зад кормилото.
„ Инцидент в Мадрид “ дава начало на поредицата „ Случаите на семейство Куман “. Какво следва на семейство Куман?
Когато пратих на издателите ми първата книга, признавам си, имах подозрения дали е добра, дали ще се хареса, дали биха вложили в нея. Първият ми разказ имаше огромен триумф, както и детската брошура, само че това е нещо напълно друго. И тъй като съм прям човек и държа и да получавам искреност насреща, безусловно им написах “Моля, в случай че не става за нищо, просто ми го кажете непосредствено, нямам никакви упования. ” Те по този начин и не ми споделиха дали става, само че още на идващия ден ми писаха: “Мария, мислиш ли, че от това може да стане поредност? ” Главата ми е цялостна с хрумвания и мемоари, които подскачат като кокошчици, избягали на двора. Да забележим какво ще измътят идващия път, и къде. Може би семейство Куман ще са под карантина? Или ще се поразходят до Доминикана? Или ще си купят къща в Гърция?
А на семейство Пееви?
Тяхната орис май не е доста по-различна.:)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ