Мария Пеева – позната още като мама Нинджа, създател на

Мария Пеева – позната още като мама Нинджа, основател на едноименния блог. Тя е дълготраен кино преводач, а към сегашния миг е и създател на няколко книги. Освен че може да се похвали с кариера, има и огромно семейство. Сред шестима мъже умерено може да се назова кралица, само че скромността й не го разрешава. С първия мъж градят семейство от към този момент 30 години, раздават обич на четирима синове, а най-специален е шестият мъж в живота й – първият й внук.

Как се оправя едно семейство с 4 деца в България?

Ние имаме шанс, че специалностите ни са хубави и добре платени, тъй като това е проблем, който стопира доста фамилии да нямат повече от 1-2 деца. Българите обичат деца и мисля, че с наслада биха имали повече от едно. Иначе чисто логистично отново сме късметлии, тъй като децата са с разлика. Големият ми наследник е на 28 години, а най-малкият е на 9 години. Големият ми наследник към този момент не живее с нас, има си негово семейство, вторият в този момент ще е студент и ще отпътува. Тази година ще честваме 30 години брак и децата ни са разхвърляни във времето. По-свободната специалност ми е разрешила да обърна повече внимание на децата, да съм у дома, когато да били заболели. Съпругът ми има личен бизнес и сме били гъвкави с времето, с цел да отглеждаме по-лесно децата.

В обществените мрежи се подвизавате като мама Нинджа, по какъв начин пристигна този псевдоним?

Големият ми наследник е програмист и в самото начало, когато още не беше приключил, искаше да прави уеб сайтове и аз му бях първия план, той направи блога ми. А името мама Нинджа го измисли третият ми наследник, който е по изкуствата – свири, рисува и като беше дребен рисуваше комикси. Беше ни присъединил цялото семейство, а мен ме беше нарисувал като нинджа. Аз бях доста разочарована. Искаше ми се да ме нарисува като Жената знамение. Попитах го тогава за какво като нинджа, а той сподели, че съм доста бърза и тиха и постоянно го пипвам като прави пакост. Беше фамилна смешка, че съм мама Нинджа и като избирахме име на блога, огромният ми наследник се сети за мама Нинджа. Този псевдоним притегли внимание и се хареса, тъй като като се замислим действително всяка майка е нинджа – непрекъснато спасяваме положения, някакви подвизи вършим и мисля, че майките се припознаваме в този псевдоним.
Личен списък
Вaшето семейство вписва ли се в определението „ обичайно българско семейство “?

Да, много се вписва. Дори сме скучно семейство, тъй като имаме дълъг брак и сме общоприет модел – мъжът работи, дамата и тя, само че и у дома е повече, имаме 4 момчета и кучета, котки. Имаме тези полезностите от хубавата позиция на полезностите и на традицията. Сега в случай че традицията се възприема като модел, в който бащата тропа по масата и всички го слушат – не сме, само че другояче бих споделила, че сме обичайни.

Майката ли е тази, която тропа по масата и всички я слушат?

Не е майката тази, която тропа. Когато най-големият ми наследник беше дребен, в учебно заведение бяха обсъждали кой е главата на фамилията и той е споделил, че татко му е главата на фамилията. Вкъщи споделя това с горделивост и аз възмутено го запитвам: „ смяташ ли, че у дома става единствено това, което баща ти каже “. При което той дава отговор: „ Да, баща постоянно споделя това, което ти на него кажеш “. Свекърва ми споделя една известна мъдрост – мъжът е главата на фамилията, само че главата се обръща натам, накъдето шията реши. Едно цяло е фамилията, няма потребност някой да тропа по масата. Всичко се разисква.

С Вас си приказваме на фона на две събития, свързани със фамилията - " София прайд " и Поход за семейство. Какво мислите за тях?

С огромно любознание отидох на прайд преди няколко години. Гледайки фотоси съм си представяла, че това е място, на което хората са разголени, демонстриращи половост. Представях си го малко като фестивала в Бразилия в хомосексуален подтекст. Отидох на прайда, с цел да подкрепим брата на снаха ми, който е хомосексуален и не го крие. Отидохме, с цел да покажем, че не ни тормози какъв е той. Това, което гледах на фотосите, не беше същото, на което присъствах. Беше шествие с хубава музика, с положителен дух. Имаше цели фамилии, такива като нас, пристигнали да поддържат. Не видях фрапантни хора, които нещо да показват. Аз съм минала през интервала, в който не съм разбирала защо става дума и каква е задачата на прайда. Целта не е някой да застане и да каже аз съм хомосексуален. Хората споделят на фамилиите си, не го крият. Както аз не ходя с надпис на челото „ аз съм хетеросексуална, аз съм жена “. Всеки човек си има качества, специалност, семейство и няма потребност да показва каквото и да е. Там отиваш не, с цел да демонстрираш кой си, а тъй като има някакви права, които искаш да получиш или отстоиш. Хората, които имат подозрения и не знаят какво съставлява събитието, просто да отидат и да видят.

За другото събитие не знаех, чух го от реклама. Гласът от рекламата натъртваше няколко пъти – обичайното семейство с татко – мъж и майка – жена. Аз познавам фамилии всевъзможни – баба, дядо и внуче, майката и бащата са умряли. Познавам майка, която е заченала ин витро и има три деца и си се оправя дамата, тя си знае по какъв начин, само че не се вписва в обичайното семейство. А разведените родители – майка, която си гледа децата сама и бащата не заплаща прехрана или татко самичък... Семейства има всевъзможни и такова шествие, съгласно мен, няма за цел да възпее обичайното семейство, а задачата му е да накара останалите фамилии да се почувстват зле. Това е унизително за всяко друго семейство, което не дава отговор на модела с татко – мъж и майка – жена. Това е политическо шествие. Целта му не е да се утвърдят някакви полезности, задачата му е едно малцинство от хора да се почувства зле, а останалите да бъдат настроени против тях. Такива прояви не са стабилизиращи и градивни за обществото. Ние сме дребна страна и би трябвало да се ценим и поддържаме. Има действителни проблеми, с които фамилиите ни се сблъскват всеки ден и те би трябвало да се вземат решение, а не да се настройват хората против малцинства.

Аз виждам братът на снаха ми – той приключи с отличие гимназия, одобриха го в Съединени американски щати, където също приключи с отличие, носеше знамето на университета. Изключително мъдро дете. Сега е признат магистратура. Той желае да превежда българска литература на британски. Човек като него ще способства за популяризирането на българската просвета по света. А дали това момче ще се върне да живее в България? Дали нашите деца, които са разнообразни и не се вписват в обичайния модел, които тук не могат да имат естествен живот и да се усещат в сигурност, дали ще се върнат у нас и дали няма да ги изгоним като ги прогоним със личната си злоба към хората, които са по някакъв метод разнообразни. Тъжно ми е от нашето отношение към малцинствата.

За обществото като че ли не са чак подобен огромен проблем хората с друга половост, не е и проблем, че се изоставят деца, че порастват в мизерни условия в домове, че се продават деца в чужбина, че на всички места срещаме деца, които просят, само че за сметка на това е голям проблем, че хора с друга половост имат или желаят да отглеждат деца. Защо се получава по този начин?

Явно хората не познават хомосексуален човек. Когато говорите с някого, не си мислите за неговата половост, а визията за индивида се гради върху напълно други критерии. Децата, когато възприемат родителите си, последното, за което мислят, е каква половост има те. На децата въобще не им минава през акъла за това. За детето не е значимо с каква половост е родителят му, а дали е почтен, дали ще го възпита добре, дали ще го обича, дали ще се грижи за него, дали ще го възпита на полезности – да си съзнателен, добър и честен човек. Сексуалността ние не може да я определим, все едно да решим дали детето ще е със сини очи или кафяви. Това е нещо, с което се раждаш.

Хората си показват, че родители с друга полова ориентировка, безусловно ще възпитат детето си да е като тях, надали не ще се затрие човечеството, тъй като хората ще спрат да раждат деца. Хомосексуалността съществува откогато я има природата и не се е затрило човечеството, а в противен случай става по-голямо. Това, че двама хомосексуални родители възпитават едно дете не значи, че и то ще бъде такова. Както се случва в хетеросексуални фамилии да се роди хомосексуално дете. Когато двама души се обичат, желаят да имат дете и това е натурален блян да оставиш, да възпиташ и да остане нещо положително след теб, когато към този момент те няма на този свят – това важи както за обичайните двойки, по този начин и за хомосексуалните. Това би трябвало да бъде разрешено, за мен закон, който не им дава тази опция, е дискриминиращ.

Промениха ли се фамилните полезности през днешния ден, сравнявайки ги с тези, когато Вие сте били дете?

Аз съм имала шанс, тъй като не съм възпитавана в семейство, което да ненавижда или дискриминира каквито и да е било хора – като стартираме от етноси и стигнем до полова ориентировка. Моите родители са с разнообразни религии и имаше атмосфера на толерантност у дома. За мен няма смяна в полезностите.

На прайда, на който бях, имаше един афиш, на който пишеше: „ Внимавай кого мразиш – може да е някой, който обичаш “. Всички родители би трябвало да си дават сметка, че няма никаква гаранция, че тъкмо тяхното дете може да е хомосексуално. Ако от мъничко му се повтаря какъв брой е ужасно това, грозно и извратено, това дете ще пораства с мисълта, че то е второ качество човек, че е извратено, ненормално. Бях чела, че най-голям % на младежи, които се самоубиват, са тези, които са с друга полова ориентировка. Много ми се желае хората да помислят върху тази позиция. Никога няма гаранция, че няма да се случи на твоето дете или внуче.
Личен списък
Ако в този момент някое от Вашите деца Ви каже, че е гей, по какъв начин ще реагирате?

Аз желая децата ми да са щастливи, да са образовани, да са добре осъществени, да имат семейство, другари, да има хора, които ги обичат. Това е значимото. Какво би трябвало да направи една майка, в случай че детето й каже, че е гей – да го изгони, да спре да приказва с него... това ли желаеме за децата си. Децата ми да са такива, каквито природата им е определила. За мен е значимо те да си изживеят живота по заслужен и честен метод и да са щастливи и да си гонят задачите и да ги реализират.

Защо у нас многодетните фамилии към този момент са изключение?

На първо място е финансовата позиция. Много хора желаят деца и имат обич да им дадат и грижа, само че като си направи човек една елементарна сметка. Аз нямам доверие в този модел, че би трябвало да купиш да детето си кола и апартамент, само че обучение би трябвало да му дадеш и то е значимо, тъй като ще му даде опция единствено да си купи кола и апартамент.

Това, което претърпява всяко българско семейство – при всяко боледуване на детето, при всеки един проблем не се чувстваш обгрижен от страната, не можеш да разчиташ на страната, че тя ще ти помогне в грижата за детето. Това е проблем. Ако българинът има опция да работи и да е добре обезщетен, в случай че има обучение, положително опазване на здравето, мисля, че повече деца ще се раждат. На мен ми се желае да сме страна, в която децата да се отглеждат елементарно, да са щастливи, да порастват в хубава среда и по-късно да си останат тук и тук да основат фамилии. Надявам се, че може да го създадем, не съм се предала.

Какво би трябвало да направи правителствтото, с цел да може родителите да отглеждат умерено децата си?

Трябват доста съществени промени в опазването на здравето, образованието и да има една сигурна среда. В образованието видяхме последните дни неуредиците, които излязоха. Напоследък сменяме доста постоянно държавни управления и всяко идва и стартира всичко изначало. И по-скоро не какво би трябвало да направи държавното управление, а какво би трябвало да направи политическата класа в България. Трябва да се стигне до консенсус за добра посока в тези сфери и към този момент без значение коя политическа мощ е на управляващи, какъв е Народното събрание, тази посока да се следва. Трябва да има обща политическа воля. Ако има общество, което да упорства тази воля да се следва, нещата ще се оправят. Нищо не е изгубено, може да се върви напред. Аз имам вяра, че ще надделее здравият разсъдък на българина.

Какво бихте споделили на фамилии единствено с едно дете, които нямат здравословни и финансови спънки, с цел да имат повече наследници?

Ох, аз не обичам да давам препоръки в тази посока, не обичам да споделям създавайте деца. Това е нещо, което всяко семейство би трябвало да си реши. Детето е самостоятелна персона, не е цвете в саксия, което единствено би трябвало да поливаш. Каквито и компликации да има, откакто едно дете се е родило, те се преодоляват. Нека просто хората да си погледнат в сърцето, в случай че там има любов за предоставяне, да раждат. Ако са изморени, подтиснати – виждате в какъв свят в последно време живеем. Ако нямат сили за дете, в случай че нямат любов да дадат, просто би трябвало да изчакат момента да си пристигна.

Една другарка ми сподели един път: „ Мария, правиш нещата да наподобяват елементарно и след това хората се подвеждат “. Но не е елементарно. Много работа е, огромен отговорност, постоянно човек се случва да остави на назад във времето себе си, с цел да даде приоритет на децата. Всяко дете е персона и има друг интерес. Не е елементарно, само че си коства. Всичките грижи, време, пари, се връщат многократно посредством страст, любов. Всяко дете ми е разкрило напълно нов свят, който за мен е щяло да бъде чужд, в случай че не го бях родила. Струва си, само че би трябвало да е с мисъл и предпочитание, а не под принудата на обществото.

Има дами, които се опасяват, че като станат майки ще се разделят с кариерата. Децата пречат ли на на професионалното развиване на дамата?

Мъжете към този момент много се включват в семейството, в развъждането на децата. Когато грижата е споделена е доста по-различно. Жената може да си възнамерява кариерата и да си прави делата и да съумява в своето си занятие. Едно време таткото единствено „ помагаше “, само че настройката на актуалния мъж и татко се трансформира. Когато бащата и майката си разпределят поравно отговорностите в фамилията, това дава опция и на дамата да прави кариера.

Какво следва за мама?

Приключвам новата ми детска брошура. Предишната беше за един котарак и в този момент ще има продължение. Пиша и престъпен разказ. Той ще е част от поредност, в този момент приготвям третия. Остава време за работа. Майките сме по-ощетени кариерно, само че се старая да намирам време и за моите фантазии и за моята специалност без да ми пречат грижите за децата.

Животът с 4 деца е...

Богат на страсти, завършения, наслади, терзания, само че сигурно е прелестен и благополучен.