Мария Монтесори вярвала, че природата има мисия, която е поверена

Мария Монтесори вярвала, че природата има задача, която е поверена на децата – да ни подбудят нас, възрастните, за реализиране на висшето равнище. „ Децата ни водят към висшите равнища на развиване на човешкия дух и посредством това се вземат решение материалните проблеми ”. Колко хора имат вяра през днешния ден в това?

Съветите на Монтесори към родителите

Вече 107 години методът „ Монтесори ” внимателно поддържа връзка с дълбините и тайните на детството, с цел да опознае детето и насърчи нас – възрастните, да поддържаме изборите, които то прави. Монтесори вярвала, че децата са нейни учители. Тя сравнявала тяхната организираност с организираността на Вселената, в която всеки разполага със свое време и място.

Италианката със самоуверено сърце от провинция Анкона била отгледана от строги и образовани родители, които ценели знанието и милосърдието. Така младата Мария се сдобила с упоритостта и вярата, че всяка фантазия заслужава своя късмет и става първата жена в Италия, осмелила се да кандидатства в Медицинския факултет на Римския университет. За да стане доктор. Работота й в психиатрична клиника я среща с умствено изостанали деца, на които Мария желае да помогне. В търсене на познания и способи за образоването им, тя основава профилирано учебно заведение за небогати деца и сираци, които образова по специфичен способ, наименуван по-късно „ Златният материал на Монтесори ”. В нейното учебно заведение нямало място за награди и санкции, които да въздигат едни и унижават други. Нейните ученици не били разделяни на възрастови групи, а в противен случай – огромни и дребни деца общували пълноценно и споделяли своя опит и познания, учейки се едно от друго – с почитание и любознание. Атмосфера, свободна от рецензии, насмешки и учителска тирания.  

През 1900 година, по време на ученическа олимпиада в Рим, учениците със специфични потребности на Монтесори засрамили „ естествените ” деца във всички дисциплини. Неочакваният триумф на метода бил приветстван от високопоставените посетители на събитието, а самата Мария задала неизбежния въпрос: “Помислете какво липсва в елементарното обучение, щом умствено изостанали деца могат да демонстрират такива резултати? ” Монтесори вярвала, че същинското образование не осъжда детето, не го обезсилва, а му дава сила и пристрастеност. Тя научила, че за децата е значимо възприятието за лично достолепие и поради него – те са безпределно признателни на своите учители. Школите „ Монтесори ” са публикувани по целия свят, като тяхното наличие е най-силно в Индия и от ден на ден в Китай. В България Монтесори метода намира все по-топъл банкет, който блестящо се откроява измежду сивия и безреден декор на родната просветителна система.

Цветната градина. „ Цветна градина Монтесори ” е потънала в аристократичното уединение на дребната столична уличка „ Джовани Горини ”. Настанена в красива остаряла къща, уютна и приветлива, с същинска цветна градина и двор с доста зеленина. На прага ме посреща Монтесори педагогът Цвета Борисова – тук цветните акценти са на всички места. Любопитна съм да схвана, по какъв начин се ползва методът „ Монтесори ” в България и по какъв начин е признат от родители и деца.

Цвета Борис ова е сертифициран Монтесори възпитател от North American Montessori Center (NAMC), член на The International Association for Montessori Educators (IAME). Дипломата й на инженер по горско стопанство и работата й в тази област вършат крачка обратно, когато синът й би трябвало да тръгне на детска градина. Интересувайки се и изследвайки всевъзможни разновидности, разнообразни от държавното образование, Цвета попада на метода „ Монтесори ” и взема решение, че си коства да опита нещо ново и друго. Споделя, че изцяло се доверява на научно потвърдените изгоди от това образование, а актуалният й опит потвърджава теорията.

Преди 4 години се ражда нейната „ Цветна градина Монтесори ”, в която основните функции са поверени на децата, а учителят не е Кралят Слънце – той е просто непоказен асистент. Това е и най-съществената разлика сред Монтесори разпоредбите и стандартния способ на образование у нас, където на фокус е учителят, а децата гравитират като планети към него.

Какви са изгодите от тази забележима замяна на функциите? „ При държавното образование светлината не пада върху гениите на децата, тяхната ярка характерност. Там те би трябвало да бъдат идентични, да се изравнят и нерядко – да се обезличат като обособени персони – споделя Цвета. – При нас има дечица от 2.6 до 6 години. Ние ги насърчаваме да се развиват като независими персони, почитаме техните разлики и ползи, даваме им цялостната независимост да показват своето мнение. „ Монтесори ” методът е зависещ на правилата на позитивната дисциплинираност – правила за положително държание без закани и санкции. Последователността и търпението в използването им са формулата за триумф във възпитанието ”.

Възпитаниците на „ Цветна градина ” поддържат връзка и се образоват в конюнктура, наподобяваща домашната. Всички мебели подхождат на растежа на децата, направени са от естествени материали, масите и столчетата са мобилни и лесни за преподреждане и игри. Защото играта при „ Монтесори ” е най-силната страна на цялото образование. Представени под форма на игра, всички занимания имат за цел да предизвикат интереса и въображението на малчуганите, да ги накарат да учат посредством сетивата си, да имат осъзнати прекарвания, които да им оказват помощ в израстването и трупането на личен опит. Затова до момента в който местят масичките и столчетата по този начин, че да им бъде комфортно, децата вършат упражнение и на огромните мускули – хем занимателно, хем потребно. Програмата е наситена с разнородни занимания – писане, четене, математика, език, просвета и просвета, изкуство и музика.

Упражненията по на практика живот и сетивност оказват помощ на децата да усетят и координират личните си придвижвания и по този начин да станат самостоятелни и приспособени към живота. Затова тук купичката е от порцелан, наложително е от порцелан, а ножчето също е същинско. Когато купичката падне, тя може и да се счупи – както би станало в същинския живот. Тя тежи тъкмо толкоз, колкото тежи в реалност – няма илюзорни пластмасови дубликати, нито пък лъжовни истории за ножчета, от които, като не внимаваш, няма да се порежеш. Но първо, ще се научиш да режеш деликатно меки плодове, а след това последователно и по-твърди. За да се научиш вярно. Така прави Монтесори – учи на поредни и утвърждаващи житейски истини.

 Занимания по йога оферират извършения за баланс, съпроводени с музика – класическа, мудна. Децата се водят от ритъма, до момента в който деликатно следват начертаната на пода елипса, а след това последователно упражнението се усложнява – дребните се въоръжават с лъжица с орех или чаша с вода, с цел да продължат естетика на самобитния танц. По въпросите на дисциплината Цвета Борисова напълно споделя теорията на Монтесори. Тя я разделя на три равнища. Първото – когато детето е малко и не желае да се преценява с желанията на другите, в случай че те не съответстват с неговите. Второ равнище – то е във възраст, когато може да се подчини, само че не знае за какво го прави – тъй наречените „ сляпо послушание ”. Трето равнище – стремежът да се реализира дисциплинираност, която идва от вътрешната страна. Да се разбере, че това предписание има смисъл, че това е добре за теб и ще получиш нещо в подмяна. Процес с натурален ход и без насила. „ Това е и постигането на положение на „ нормализация ” – термин, назван от Мария Монтесори – без експанзия, с доволство и съблюдаване на разпоредбите, тъй като самите деца имат вяра в тях ”, споделя Цвета Борисова и споделя, че тогава децата сами идват при учителя, тъй като го одобряват като източник на познания.

Повечето от родителите, предпочели мъдростта на „ Монтесори ” метода, са стигнали до вратите на „ Цветна градина ” след хиляди премеждия и неприятни прекарвания със системата на държавното образование. Тук те намират самостоятелно отношение към постоянно по-чувствителните си деца, които отхвърлят да се пречупят и впишат в „ естествената ” среда. Но даже и тук, Цвета споделя, че има деца, които без значение от спокойната конюнктура и взаимоотношения, избират да седят в профил и просто да следят заниманията, без да се включват в тях. И това е разрешено, тъй като е част от образованието. Защото напълно естествено идва моментът, в който плахото дете - най-често перфекционист се престрашава да влезе в групата на останалите, а желанието и любознанието му надвиват. Без закани и санкции.

Инфо: www.jenatadnes.com