Мария е едно от многото млади, амбициозни, отговорни момичета, които

Мария е едно от многото млади, амбициозни, виновни девойки, които желаят реализация и се стремят да осъществен фантазиите си. Тя е от Бургас, приключила Колежа по туризъм. Работила е няколко сезона в Бургас и в Слънчев бряг, като стажът й е като сервитьор и админ. След няколко сезона обаче по нашето Черноморие за нея единствената цел остана – реализация в чужбина. Причината е елементарна – би трябвало да заплаща квартира, желае развиване, отношение и опция да учи повече и повече. Нейната история е образован взор на човек, който има образованието и отговорността да работи качествено, само че не намира своето място тук. Разказваме за нея, тъй като пътят й е индикативен на фона на непрекъснатата рецесия на фрагменти, която туристическият отрасъл акцентира като най-болен проблем преди всеки сезон, написа burgasinfo.com. След работата по нашите курорти, Мария отпътува за Швейцария, с целия риск и отговорност на човек без нужните контакти, близки или други подкрепи. Просто потегля. За малко време съумява да завоюва доверието на първите си работодатели и записва да учи, кара курс след курс. За да може да запише и да върви на следващото си образование, с цел да се развива в туристическия отрасъл като представител на туристическа организация, стартира още веднъж работа като сервитьор. Само че не в Слънчев бряг, а в градче, на към 45 км. от Цюрих. Въпреки високия витален стандарт, там заплатата й е такава, че си покрива разноските по съвременна квартира, ежедневните потребности, както и заделя пари за обучение. Само месец по-късно става рекламно лице на заведението, фотографията и усмивката й са оповестени и в локалната преса. Въпреки голямата носталгия към България, изборът й е ясен- бъдещето й е там. Вижте какво споделя, като думите й може и да са потребни на притежатели на заведения за хранене и хотели по нашите морски ширини: „ Живея във Фрауенфелд-градче в Швейцария на 45 км от Цюрих и мой следващ кей в развиването ми. Завърших Колежа по Туризъм в град Бургас, учейки и работейки редом, в началото в областта на ресторантьорството. Следват и няколко години в административната област, този сюжет се повтаря още веднъж за мен, само че на друго място-Швейцария. Страна, която като всяка друга има своите светли и тъмни страни, само че страна, която ми предложи по-добро професионално и материално развиване на този стадий от живота ми. Защото там качествата на личността дефинират мястото и отношението в живота, а не общественият статус. Но несъмнено, всичко това се реализира с доста труд и старания. Резултатите обаче си костват. Обичам България, само че в този интервал от живота си предпочитам Швейцария, където равнопоставеността е значим тласък за развиване. Равнопоставенност на работодател-работник, равнопостованост на всеки самостоятелен човек. Защото всеки един от нас е еднообразно значим! “. Тази вечер тя беше на гарата в Бургас в очакване на рейса за София, откъдето да полети още веднъж към Швейцария. Точно при започване на летния сезон. Такива фрагменти като нея обаче не се връщат да работят тук, а просто да видят околните си за седмица. Нейното у дома към този момент е надалеч...В България се връща два пъти годишно за по 10 дни. Дава тематика за размисъл...изтърваме ли фрагменти, до момента в който се чудим по какъв начин да наемем всичко, което мърда и това ли е " девизът "?