Спор за санкциите: Депутат пита – „Патриархът да не е тръгнал да стреля с калашник?“
Руският патриарх не е правил военни дейности, нито е взел участие в произвеждане на оръжия или дронове, с цел да бъде включван в санкционни описи. Това съобщи в предаването „ Тази събота “ проф. Румен Миланов, депутат от „ Прогресивна България “.
Дебат към европейските наказания и позицията на България
В четвъртък, преди постоянното съвещание на Европейския съвет в Брюксел, министър председателят Румен Радев уточни, че България ще упорства съветският патриарх Кирил да бъде изваден от подготвяния 21-ви пакет наказания против Русия. Тази позиция провокира остра реакция и рецензии от разнообразни политически обединения в Народното събрание.
„ Казват, че България не е лоялна към Европа. Но по-важно е да е лоялна към България. Този случай демонстрира, че имаме позиция по избрани въпроси, които подхождат в последна сметка на нашите ползи “, акцентира проф. Миланов.
Спор за смисъла и обсега на глобите
По думите му фигурата на съветския патриарх би трябвало да се преглежда в по-широк подтекст, обвързван с православието и духовната роля, която той извършва.
„ Каква е задачата на глобите? Това е стопански механизъм, с който да се принуди Русия да спре войната и да отиде на договаряния “, изясни той и сложи въпроса по какъв начин тъкмо се вписва в този механизъм санкционирането на съветския патриарх.
„ Той да не е тръгнал да стреля с калашник? Да не прави дронове? Той е нравствен, набожен началник на съветския народ. Не би било редно да посягаме на религиозните връзки и най-много на православието “, счита депутатът.
Религия, политика и границите на дейностите
Проф. Миланов разяснява, че сред Запада и православния свят съществуват дългогодишни напрежения, които в този момент съгласно него се придвижват и в санкционната политика.
„ Руският патриарх освещава дронове и ракети, само че и нашият патриарх освещава флагове. Всичко е въпрос на война и войска. Освещаването деяние ли е или процедура? Санкции се постановат за дейности. За дейности се съди, не за позиция и мнение “, акцентира той.
Политически реакции и рецензии към позицията на Радев
Според него изказванията, че България се дистанцира от европейските си сътрудници, са пресилени.
„ Къде са икономическите последствия? Ние сме тръгнали да построяваме модерна страна, а работим с думи на Х и Y, които одобряваме за меродавни “, разяснява той.
Исторически паралели и оценки за спора
Проф. Миланов направи и паралели сред актуалните събития и разнообразни исторически спорове, които съгласно него имат алегорично значение.
„ Според другите страни тази война е свещена, както за нас има сходни исторически моменти. За Русия несъмнено е свещена. За Украйна също “.
„ 1885 година е най-голямата свещена война у нас. Тогава вършим Съединението и разгромяваме сръбската войска “, добави той.
Срещи, политически статут и бъдещи функции на България
Миланов напомни и среща от 2018 година сред Румен Радев и патриарх Кирил, след която тогавашният президент декларира, че съветският нравствен лидер е напуснал страната като политическа фигура.
„ Какво като си потегля като политик? Това съображение ли е за наказания? “, попита проф. Миланов, наблягайки, че съгласно него патриархът е на първо място духовно лице.
Геополитика и допустима посредническа роля
Той засегна и опасенията, че българската позиция може да докара до изолираност в границите на Европейския съюз.
„ Не водим друга политика по отношение на Русия. Говорим за позицията ни като православна страна към православието. Интересно ще е каква е позицията на Гърция и Кипър “.
В умозаключение проф. Миланов изрази мнение, че България би могла да играе роля на медиатор за мир сред Русия и Украйна, с помощта на участието си в НАТО и Европейски Съюз.
„ България напълно умерено може да бъде медиатор за мир сред Русия и Украйна. Тя е член на НАТО и Европейски Съюз. Съвсем обикновено е да има такава позиция “, счита проф. Миланов.
Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
