Църквата почита на 17 юли св. вмчца Марина
Марина с религия изтърпяла всички мъчения и радостна предала Богу дух
Девойката Марина била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по Своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при Себе си. В това време римското държавно управление грубо преследвало християните. От един християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Исуса Христа и сърцето й се изпълнило с обич към Него. Марина не се бояла намерено да изповядва името на Господа. Пръв неин гонител станал самият й татко. Когато разбрал, че щерка му има вяра в Христа, почнал да се отнася с нея грубо.
Марина подкарала 16-ата си година. Веднъж в покрайнините на града тя срещнала Олимврий, шефа на източните страни. Необикновената й хубост го поразила и той изискал да я вземе за жена. Разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина дала отговор на всичко, не скрила и това, че има вяра в Бога на християните и желае да се посвети на служение Нему. Управителят заповядал на бойците да я заловен и да я водят след него в града. Надявал се да я склони да се отхвърли от християнската религия.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят не съумял да промени волята й и заповядал да я подложат на мъчения. Едва жива, я затворили в тюрма. Там тя видяла над себе си блестящ кръст. Чула думите: " Радвай се, Марино, тъй като ти победи злобата на врага! Радвай се, тъй като скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар! " Сърцето й се изпълнило с неизказана наслада. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите.
Когато на другия ден още веднъж я извели на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на магесничество изцерението й; а шефът още веднъж я убеждавал да се поклони на боговете, които съгласно него й дарували излекуване. Тя още веднъж отказала. Започнали ужасни изтезания и най-сетне шефът я осъдил на гибел.
Девойката Марина била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по Своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при Себе си. В това време римското държавно управление грубо преследвало християните. От един християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Исуса Христа и сърцето й се изпълнило с обич към Него. Марина не се бояла намерено да изповядва името на Господа. Пръв неин гонител станал самият й татко. Когато разбрал, че щерка му има вяра в Христа, почнал да се отнася с нея грубо.
Марина подкарала 16-ата си година. Веднъж в покрайнините на града тя срещнала Олимврий, шефа на източните страни. Необикновената й хубост го поразила и той изискал да я вземе за жена. Разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина дала отговор на всичко, не скрила и това, че има вяра в Бога на християните и желае да се посвети на служение Нему. Управителят заповядал на бойците да я заловен и да я водят след него в града. Надявал се да я склони да се отхвърли от християнската религия.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят не съумял да промени волята й и заповядал да я подложат на мъчения. Едва жива, я затворили в тюрма. Там тя видяла над себе си блестящ кръст. Чула думите: " Радвай се, Марино, тъй като ти победи злобата на врага! Радвай се, тъй като скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар! " Сърцето й се изпълнило с неизказана наслада. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите.
Когато на другия ден още веднъж я извели на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на магесничество изцерението й; а шефът още веднъж я убеждавал да се поклони на боговете, които съгласно него й дарували излекуване. Тя още веднъж отказала. Започнали ужасни изтезания и най-сетне шефът я осъдил на гибел.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ