5 Неделя след Петдесетница на св. Отци от 6-те Вселенски събори. Св. вмчца Марина.
Марина е живяла през III век и е била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина приема християнството на дванадесет години и взема решение да посвети своята непорочност на Бог. Тъй като намерено изповядва вярата, татко ѝ стартира да се отнася грубо с нея. Когато навършила шестнадесет години, срещнала шефа на Диоцез Ориент Олибрий. Пленен от хубостта ѝ, той я харесва за своя жена. Тя не скрила от него, че изповядва христовата религия, а той заповядал да я арестуват и на идващия ден я изправил на съд.
Марина не се съблазнила от обещанията за разточителен живот и не се прекършила от мъченията, на които я подложили, с цел да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована още веднъж към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ заречен, че скоро ще се показа в чертога на своя небесен младоженец. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да почине.
На идващия ден, когато още веднъж била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си тип. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.
Марина удостоверила непоколебимостта на вярата си в Христос. Тя била подложена още веднъж на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, само че Марина непрестанно молила Бога да я подари със свето кръщение. Това предиздвикало Олибрий да подреди да я удавят. Марина била добре завързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути и оковите ѝ по знамение паднали, а тя се изправила във водата и запяла хвалебствени песни към Бог. Управителят Олибрий заповядал да я изведат отвън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан - през 289 година.
В житиетата на Света Марина след това се появява и епизод, който споделя, че по време на мъченията в тъмницата ѝ се появил дяволът, приел формата на голям змей, обгърнат със змии, който заплашил да я раздра и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават даже още по-драматични - дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии дяволът се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Според трета версия дяволът, един път надвит като змей, се появява още веднъж като муден окосмен мъж, който заплашва Марина, само че тя го прогонва с кръстен знак.
В по-късни версии на житието на светицата се споделя, че тя от дребна останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от покрайнината на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, употребявани от Православната черква, загатват че дванадесетгодишната Марина приема християнската религия от скитащ бедняк - християнин.
Марина не се съблазнила от обещанията за разточителен живот и не се прекършила от мъченията, на които я подложили, с цел да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована още веднъж към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ заречен, че скоро ще се показа в чертога на своя небесен младоженец. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да почине.
На идващия ден, когато още веднъж била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си тип. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.
Марина удостоверила непоколебимостта на вярата си в Христос. Тя била подложена още веднъж на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, само че Марина непрестанно молила Бога да я подари със свето кръщение. Това предиздвикало Олибрий да подреди да я удавят. Марина била добре завързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути и оковите ѝ по знамение паднали, а тя се изправила във водата и запяла хвалебствени песни към Бог. Управителят Олибрий заповядал да я изведат отвън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан - през 289 година.
В житиетата на Света Марина след това се появява и епизод, който споделя, че по време на мъченията в тъмницата ѝ се появил дяволът, приел формата на голям змей, обгърнат със змии, който заплашил да я раздра и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават даже още по-драматични - дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии дяволът се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Според трета версия дяволът, един път надвит като змей, се появява още веднъж като муден окосмен мъж, който заплашва Марина, само че тя го прогонва с кръстен знак.
В по-късни версии на житието на светицата се споделя, че тя от дребна останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от покрайнината на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, употребявани от Православната черква, загатват че дванадесетгодишната Марина приема християнската религия от скитащ бедняк - християнин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ