Марин Софрониев Калугеров е висок и тънък човек. С руса

Марин Софрониев Калугеров е висок и тъничък човек. С руса коса и сиви очи. Продълговато лици и светла брада. Още като млад преподавател обичал да се облича по модата. Носел черни европейски облекла – с бяла колосана яка и ръкавели. Често го викали чорбаджиите и първенците в Севлиево да чете пристигналите у нас български и непознати вестници. Знаел непознати езици. Четял им също по-важните прошения до всякакви управляващи, които имали обществен темперамент. Сам пишел дописки до цариградските български вестници срещу турската власт и гръцките владици. Той е измежду забавните персони от Възраждането, само че името му е изцяло забравено от историята ни.

 

Умира млад – единствено на 47 години. Времето прекарано в турски затвор поради оголен скрит план раздрусало съществено здравето му. Погребан е пред самия олтар в двора на остарялата черква „ Св. Пророк Илия “, в която е служил. На надгробната му плоча е изписано: „ Архиерейски наместник иконом Марин Софрониев умрял на 1883 година 18 януарий “. Негови са и следните думи:

 

Искренно сърце всегда е свободно

А подлото всегда неповолно

Искрен в случай че си всекиму ще си прелестен

Ако си подъл всекиму умразен.

М. С. К.

 

Марин Софрониев е духовник в Севлиево. Връстници са с Васил Левски. По това време хора от Троянския манастир и някои ловчанлии, близки на Апостола, предлагат поп Марин, да бъде отдаден в революционните каузи. Левски назначава в Севлиево някой си Вичо като първи поддръжник, а втори става поп Марин.

 

В дребното градче Левски провежда тайните си срещи у Панайот Ковачев, който имал железарница. Последната среща сред Левски и поп Марин е през декември 1872 година, на първия ден на Коледа. Левски се явил в Севлиево като търговец и занаятчия на часовници. Срещнал се с поп Марин в една от стаите в хана на Дочоолу. Разговаряли по общонародни каузи. Неочаквано влезнали две турски заптиета. Те не подозирали, че единият от мъжете е търсеният от тях Васил Левски. Поп Марин, с цел да ги заблуди почнал да се кара с Левски, тъй като сякаш му сменил часовника, даден му на корекция и го хвърлил на земята. За да го успокои Левски извадил от джоба си своя часовник като по-хубав и помолил поп Марин да го вземе  в подмяна.

 

Заптиетата помислили кавгата за сериозна. Намесили се и предиздвикали свещеника да вземе часовника. Той се съгласил. Турските заптиета удовлетворени от помиряването сред двамата мъже си тръгнали. Така Левски съумява да се избави. Заминал за Ловеч, а след още няколко дни от там през Севлиево се отправил за В. Търново. Но е публикуван и хванат от турската власт на Къкринското  ханче. Започват арести на подозрителни хора свързани с делото му. Поп Марин също е измежду задържаните по случая, само че по-късно го освобождават.

 

След обесването на Левски, през 1875 година в Севлиево се основава революционен комитет, в който взема присъединяване самият поп Марин. Често разговарял по подготовката му със Стефан Пешев, бунтовник, който взе участие в Априлското въстание, само че и в културния живот на града. Когато залавят Пешев в края на април 1876 година при обиск на бащината му къща, поп Марин е извикан да придружи турската комисия. Но съумява да предизвести роднините на Пешев да прикрият всичко съмнително.

 

След това турците заподозряли поп Марин в присъединяване по подготовката на въстанието. На идващия ден го арестуват и го изпращат в пандиза. Подлагат го на тежки мъчения. Турците водят севлиевския духовник във В. Търново, с цел да го разпитат още веднъж и да го съдят. Макар, че е под покровителството на търновския епископ, още веднъж следват мъчения – турците го бият грубо. Пускат го на независимост и той се прибира в Севлиево, само че болен. Поема самодейност да се отвори Хаджи Стояновото учебно заведение през есента на 1876 година Някои описват, че архивът на Севлиевския революционен комитет е съхраняван у поп Марин, само че не се знае какво е станало с него.

 

Поп Марин е един от севлиевските възрожденци и будители, който е обвързван с образованието и църковните каузи в градчето. Но в действителност е от Ловеч – роден е на 14 декември 1837 година Баща му е поп Стефан, а майка му се казвала Донка, двамата са родом от това място. Майката умира рано и татко му Стефан оставя единственото си дете Марин да бъде отгледан от вуйна си. Напуска светския живот и отива в Троянския манастир. Става калугер с духовното име Софроний. Затова по-късно Марин се е подписвал с семейството Софрониев – Калугеров. Щом навършва 7 години Марин отива при татко си в манастира. Постъпва в килийното учебно заведение и учи наустницата и псалтира. Научава църковно-славянски и гръцки език и става добър църковен артист. Баща му взема решение да му даде по-високо духовно обучение.

 

През 1851 година съпровожда сина си до Варна. От пристанището в морския град го изпраща в Одеса, с цел да учи в семинария. Младият мъж съумява да постъпи във висше духовно учебно заведение при Киевопечорската лавра в Киев. През пролетта на 1854 година се връща в Ловеч с тапия за духовно обучение.

 

В града го назначават за асистент на даскал Манол в Горнокрайското учебно заведение, а на идната година отива асистент на известния стихотворец и преподавател Янко Дряновец. Двамата не можели да се схващат по образователната работа и младият преподавател се замислил да търси други пътища. 

 

В Ловеч Марин Софрониев събрал дребна библиотека от 22 тома. Повечето от тях са от негови съвременници и видни учители – Райно Попович, Емануил Васкидович, Никола Трендафилов.

 

Марин решил да напусне учебното заведение в Ловеч и да отиде в Търново при някой търговец, с цел да се учи на вземане-даване. На път за остарялата столица се отбил в Севлиево за няколко дни. Харесали го първенците на града и го назначили за даскал. Това станало на 5 ноември 1856 година

 

В един леден декемврийски ден на 1858 година се сгодява, а на 11 януари 1859 година е венчавката му. На сватбата му участва пристигналия в града гръцки търновски епископ Григорий. В дневниците на поп Марин Софрониев, които са непокътнати до през днешния ден, се чете какво е похарчил „ от годяването до сватбата “. Също даровете, които е получил. Вижда се, че за булката е имало златни обици, сребърен пръстен, фуста, фистан от червен шаяк, китки, гащи от басма, огледало, кундури, терлици, престилка и още други движимости за него и младата булка. Вписал е даже разноските за карфиците на забрадката ù, пантофките за тъщата и балдъзите.

 

След сватбата му севлиевци го назначават за преподавател в Хаджистояновото учебно заведение, в което първи преподава младият Петко Р. Славейков. Още през втората година учебното настоятелство преназначава Марин Софрониев за даскал на класните възпитаници и той преподава по Ланкастерската метода, въведена от Славейков. Тя е усъвършенствана от ловчанлията, който прави и значими промени. Те са свързани с това, че учениците се разделят за първи път на класове. Програмата на образование се осъвременява и вкарва повече образователни предмети – по естествена история, нравоучение и литература.

 

Поп Марин позволява девойки в класните стаи, както и дами за учителки. Въвежда образователната година да е от 11 месеца и дефинира нейното начало и край. Той е съпроводен с изпит на учениците, с цел да се види обществено какво са научили по време на образователната година. На 3 май 1859 година, когато е първия плануван изпит в Севлиево участва бъдещият първи министър-председател на България Тодор Бурмов, който преди този момент е преподавател в Априловската гимназия. В края на всяка образователна година поп Марин Софрониев въвел традиция най-силният възпитаник на школото да произнесе слово към присъстващите публични посетители и родителите на децата по случай изпитите. 

 

Марин Софрониев бил ученолюбив човек. Щом научел, че е отпечатана нова книга си я набавял. Увелечил домашната си библиотека, която пренесъл от Ловеч. В нея имало 183 тома книги, от които 53 църковни, 51 художествени, 21 по всякакви езици (гръцки, славянски, сръбски, съветски, френски и италиански), 17 по история и география, 24 по педагогика и философия, 8 по аритметика и комерсиално броене и 4 по медицина. Но с това не се изчерпвала богатата му за това време библиотека.

 

Марин Софрониев е първият в Севлиево, който популяризира новобългарски книги за жителите, учениците и църквата. В непокътнато тефтерче, където си е водил подробни бележки, виждаме от кого ги е получавал и къде ги изпращал за продажба. Той снабдявал даскалите Манол от Ловеч, Цвятко от Габрово, Димо от Видин, Константин от Троян, учителите Теодор и Иван от Свищов. Създава учебна библиотека при Хаджи Стояновото учебно заведение.

 

Неговото учителство продължава общо девет години. През това време имал неприятности – гонели го и го уволнявали няколко пъти без някакви особени аргументи. Това се вижда от дневника му, където си е водил подробни мемоари за годишните заплати, които е получавал. Като даскал е вземал огромна заплата, тъй като е минавал за просветен човек. 

 

Накрая локалните първенци дефинитивно го уволнили. Той се принудил да отвори частно учебно заведение в Севлиево. Противниците му не престанали да го преследват. Измислят му обвиняване и той изпада в тежко материално състояние. Пише в бележниците си: „ Секи се радва на новата година, единствено аз бедняк умнемен, укахарен, смачкан, омърсен и в джоба нямам две пари, че по какъв начин ще изкарам новата година Бог да ми е на помощ “. 

 

Бог не го изоставя и той е ръкоположен на 26 май 1866 година от Ловчанския епископ Иларион, а на 12 юни същата година и за духовник в Ловеч. Служи в севлиевската църква „ Свети Пророк Илия “. След като е канонизиран за иконом от Търновския епископ, поп Марин трябвало да бъде одобрен като църковен админ – Архиерейски наместник за Севлиевска околия. Искал да уреди селските църкви в околията.

 

Всъщност е управлявал църковното ръководство в Севлиевски окръг. Той е един от образоваите свещеници по това време в България и през целия си живот работи за българската нематериалност и просвещение. 

 

Марин Софрониев е толкоз влиятелен човек, че след Освобождението на България през 1878 година е първият ръководител на съда в Севлиево. Той ползва първите наредби и закони в града. Още в турско време като образован човек е изготвял на севлиевските жители доста документи от гражданско-правен темперамент – актове за благосъстоятелност, за отговорности, свидетелства по фамилно право и други значими документи. 

 

Днес делата му са забравени. Само улица в Севлиево носи името му и припомня, че е живял подобен образован възрожденец – преподавател, духовник и литератор.