Футболът обединява
Марин Милашки
Футболът и изобщо спортът се практикува, с цел да сплотява и сближава хората. Това е основната му цел, план. Отдавна обаче спортът и политиката вървят ръце за ръце. Като игла и конец са.
Това за следващ път се потвърди към мача от Лигата на конференциите сред ФК " Шкупи " (РСМ) и " Левски " (0:2). В Скопие минимум се акцентираше точно върху футбола.
В югозападната ни съседка имаше боеве, опит за ликвидиране, арести и комплексарско държание...
Търсиш избрана цел, когато използваш хладно оръжие. Но каква е тази цел? Да покажеш, че си мъж? Не, не си подобен - новобранец си. Българинът, който беше намушкан, извади шанс и едвам оживя. А нападателят му още го издирвали. Сигурно няма и да го намерят. Злосторникът евентуално е бил предизвикан. Но какво от това? Да почерниш живота нацяло семейство ли?
Човек не може да избяга от историята си, каквото и да пробва да направи. Именно от Скопие за следващ път дойдоха тези доказателства.
Проблемът там е методът, който който се третират хората с българско съзнание. За редица от тях имаше купени билети за мача, само че всички се отхвърлиха да ги употребяват, с цел да не ги снимат камерите и след това локалните управляващи да упражняват напън върху тях. Което сигурно щеше да се случи.
А поради ексцесиите всички български почитатели се сплотиха против македонците. Справката е от мненията в обществените мрежи, където фенове на ЦСКА, " Лудогорец " и други, показваха поддръжка към левскарите. Това по кое време различен път е било? Никога. Просто РСМ отново сплоти българите, за което им благодарим.
Когато разногласието се употребява за разцепление, се губи неговият смисъл. Хората би трябвало да се любуват на спорта, да се радват на играта. Родителите да заведат децата си на стадион, зала или гребния канал. Там те да бъдат спокойни за живота си. Другото е жалка работа, в тази ситуация северномакедонска. Дано УЕФА да реши на реванша в четвъртък да няма гостуващи почитатели, тъй като София не е място за разходки, а още повече след случката от Скопие.
Футболът и изобщо спортът се практикува, с цел да сплотява и сближава хората. Това е основната му цел, план. Отдавна обаче спортът и политиката вървят ръце за ръце. Като игла и конец са.
Това за следващ път се потвърди към мача от Лигата на конференциите сред ФК " Шкупи " (РСМ) и " Левски " (0:2). В Скопие минимум се акцентираше точно върху футбола.
В югозападната ни съседка имаше боеве, опит за ликвидиране, арести и комплексарско държание...
Търсиш избрана цел, когато използваш хладно оръжие. Но каква е тази цел? Да покажеш, че си мъж? Не, не си подобен - новобранец си. Българинът, който беше намушкан, извади шанс и едвам оживя. А нападателят му още го издирвали. Сигурно няма и да го намерят. Злосторникът евентуално е бил предизвикан. Но какво от това? Да почерниш живота нацяло семейство ли?
Човек не може да избяга от историята си, каквото и да пробва да направи. Именно от Скопие за следващ път дойдоха тези доказателства.
Проблемът там е методът, който който се третират хората с българско съзнание. За редица от тях имаше купени билети за мача, само че всички се отхвърлиха да ги употребяват, с цел да не ги снимат камерите и след това локалните управляващи да упражняват напън върху тях. Което сигурно щеше да се случи.
А поради ексцесиите всички български почитатели се сплотиха против македонците. Справката е от мненията в обществените мрежи, където фенове на ЦСКА, " Лудогорец " и други, показваха поддръжка към левскарите. Това по кое време различен път е било? Никога. Просто РСМ отново сплоти българите, за което им благодарим.
Когато разногласието се употребява за разцепление, се губи неговият смисъл. Хората би трябвало да се любуват на спорта, да се радват на играта. Родителите да заведат децата си на стадион, зала или гребния канал. Там те да бъдат спокойни за живота си. Другото е жалка работа, в тази ситуация северномакедонска. Дано УЕФА да реши на реванша в четвъртък да няма гостуващи почитатели, тъй като София не е място за разходки, а още повече след случката от Скопие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ