Манул
Манул е дребна пума, която наподобява много обемна поради пухкавата си гъста четина. Това диво животно избира да живее надалеч от хората и не се поддава на опитомяване. Тъй като избира да се крие, малко на брой могат да се похвалят с това, че са го срещали в дивата природа.
История на Манул
Смята се, че прародителите на Манул са се появили на планетата ни преди към 50 милиона години. Манул, известна още като Паласова котка, има и друго название, обещано от учените - Otocolobus, което значи " уродливи уши ". Не е ясно за какво са решили, че ушите му са грозни, както не е ясно и от кое място произлиза името Манул. Паласова котка това животно се назовава, тъй като през XVIII век за пръв път е разказана от откривателя Питър Палас. Манул се среща в Монголия, а също по този начин в Западен Китай, В Афганистан, Пакистан, Иран, Тибет, Непал, Кашмир, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан. Манул избира да живее в степи, нископланински масиви, скали, планини без доста растителност, както и в полупустини. Манул заобикаля гъстите гори и низините.
Как наподобява Манул
Главата на Манул не е изключително огромна, кръгла, с огромни жълти очи, които наподобяват леко изпъкнали. Ушите на това животно са заоблени и много необятни, с украсяващи ресни. Манул има много натъртено тяло, с дължина до 65 сантиметра и височина към 25 сантиметра. Манул тежи до 5 кг, само че по-често се срещат екземпляри, които са тежки към 4 кг. Тази пума е със относително къси крака, които приключват с едри лапи и тънки извити нокти. Опашката на Манул е къса и доста пухкава.
Козината на това красиво животно е с дължина до 7 сантиметра и е извънредно гъста, само че в това време много фина. На всеки квадратен сантиметър от гърба на Манул се наброяват по няколко хиляди косъма. Козината на Манул е ярко сива, с нюанси на рижаво или охра. Козината на Манул наподобява на тази на котките с таби багра - тя е на красиви петна и линии. Коремът и крайниците на Манул са с рижави нюанси на козината. Краищата на ушите са бели. Манул има 6 или 7 черни линии, които са ситуирани върху гърба му и се спускат към хълбоците му. Опашката на Манул е сива, с черно леке на края. Тя е украсена със седем тесни линии. Две черни линии минават през бузите на Манул - едната продължава към основата на ухото, а другата - към региона под ухото, тъкмо върху шията.
С какво се храни Манул
Манул е хищно животно и се храни с месо. Тъй като не е доста бърз, той съумява да хване плячката си, като дебне дребни животни около дупките им или се крие зад някой камък и остава там часове, до момента в който мине някоя дребна животинка. Когато жертвата е наоколо, Манул я зашеметява със мощен удар с предна лапа, след което се нахвърля върху нея и прегризва гърлото й. Основна храна на Манул са гризачите, а също по този начин зайците и птиците. Когато няма какво да яде, Манул се храни с инсекти. Манул излиза на лов единствено късно вечерта или доста рано сутринта, денем избира да спи. Конкуренти на Манул във връзка с храната са лисиците, хищните птици и поровете, които даже могат да лишават на Манул плячката, която е хванал след часове очакване.
Размножаване на Манул
Манул е отшелник, който през целия си живот е изцяло самичък, като се изключат размножителните интервали. Всеки мъжага има регион, който е към 4 квадратни километра, и не търпи наличието на други мъжкари. Ако се появи съперник, се стига да битка, и спечелилият получава територията. Манул става полово зряло животно, когато навърши 10 месеца. Размножителният интервал е доста къс, а опцията на женския Манул да забременее трае не повече от 42 часа. Женските раждат един път в годината.
Размножителният сезон е в края на февруари и началото на март. Бременността на Манул трае към 70 дни и на бял свят се появяват от 1 до 7 безпомощни дребни. Всяко от тях тежи към 300 грама. Майката крие дребните в цепнатини сред скали или в изоставени дупки на лисици. Малките Манули отварят очите си на десетия ден. На 3 месеца дребните Манули към този момент се пробват да оказват помощ в лова на майка си. За страдание дребните Манули доста постоянно стават жертва освен на хищници, само че също по този начин и на инфекциозни болести.
Любопитни обстоятелства за Манул
Не се знае какъв брой Манула има в дивата природа, знае се единствено, че броят им непрекъснато понижава, защото тези красиви животни стават жертва на ловци поради красивата си мека четина. Манул е със статут на изчезващ скотски тип и ловът му е неразрешен, защото животното е записано в Международната Червена книга. Въпреки това обаче най-голямата опасност за Манул са бракониерите. Младите Манули постоянно стават жертва на соколи и на вълци.
Манул живее към 12 години, само че постоянно става жертва на дълбоки снежни преспи, от които не може да излезе. Популацията на Манул понижава освен поради обстоятелството, че това животно се избива поради козината му, само че и поради застрояването на местата, където то живее.
Когато Манул е нервиран от нещо, той стиска устните си и издава през тях доста внезапен вик, който наподобява на джавкам на дребно кученце. Когато е заплашен, Манул ръмжи, с цел да предизвести, че ще нападна.
Манул не може да бяга добре и му е мъчно да се избави с бягство от преследвачите си. Единственият му метод за избавление от гонене е да се изкатери по скали или да се скрие в дупка. Манул прави бърлогата си в цепнатини сред скалите, в дупки на едри гризачи или под огромни камъни. Когато се постанова, Манул може да си изкопае огромна дупка, в която да се крие.
Манул не може да демонстрира висока двигателна интензивност повече от 2-3 минути, защото сърцето му е с много дребен размер. След като си почине, Манул още веднъж е подготвен за провокации. Тъй като е с много къси крака, Манул е наясно, че няма по какъв начин да се отърве, в случай че го преследва бърз див звяр. Затова при заплаха Манул стопира да се движи и се пробва даже да не диша, с цел да не бъде видян от враговете си.
Вреди от Манул
Не е известно да има вреди от Манул, с изключение на в случаите, когато от апетит животното може да влезе в селскостопански двор и да убие кокошки. Тези случаи обаче са огромна необичайност, защото Манул е доста нерешителен и избира да е надалеч от хората.
