Известен пловдивчанин: За 10 месеца и 10000 км съм спестил около 2000 лв.
Манол Пейков, притежателят на едно от водещите издателства в България показа своите усещания относно електромобила си. Известният пловдивчанин споделя, че направил добра инвестиция, тъй като да караш електрически автомобил е огромно наслаждение, а и икономисва пари. Ето целия му пост в обществените мрежи:
10 месеца и 10,000 километра с електрическото ми пежо 2008е. Добър мотив за наброски и равносметки:
● Докато първоначално отчетливо се притеснявах да пътувам с колата отвън Пловдив, в този момент пътуването по автомагистралата до София (най-честият ми маршрут) е прелестно и рутинно – познавам колата добре и не се тормозя, когато километражът демонстрира, че ми остава едвам 50-ина километра автономност.
● По главните пътища в страната непрестанно изникват нови и все по-мощни зарядни станции. Свиквам от ден на ден с метода им на работа и изгубвам все по-малко време при включване и изключване на приложенията.
● При последното си вървене в София (с включена обиколка из града) стопирах да заредя за 15 минути на отиване и 27 на връщане – което сигурно не надвишава кой знае какъв брой нормалните ми прекъсвания за кафе и тоалетна.
● Научавам се все по-добре да усъвършенствам разхода на автомобила – да вземем за пример като понижавам скоростта при нанагорнище и я усилвам при втурване. Не ми е досадно да го върша – даже бих споделил, че ми е занимателно.
● Все повече привиквам с събитието, че тръгването нанякъде с електромобил изисква извесно авансово обмисляне и обособяване на (с една идея) повече време за път. В преобладаващото количество от случаите това не ми е в тежест.
● В 85% от случаите зареждам на личната си зарядна станция, на цена от 0.25 лв/кВт. При междинен разход от 18-19 кВт/100 км, това прави разход от под 5 лева на 100 км. Другият ми автомобил (приблизително същият модел, само че дизелов) гори 7 л/100 км, което сега значи разход от към 25 лева на 100 км.
За 10 месеца и 10,000 километра, това са спестени към 2,000 лв., или 200 лв/месец. Към това прибавяме неналичието на нужда от каквото и да е обслужване (смяна на масло, ремъци и пр.). Което към момента не компенсира разликата в началните цени на двата автомобила, само че – в случай че отчетем и детайла на грижа за околната среда – несъмнено прави инвестицията удовлетворителна.
● Да караш електромобил е голямо наслаждение – чувството за ускоряване, съчетано с цялостното неявяване на звук, е опияняващо и може да бъде съпоставено само с придвижването на платноходка при попътен вятър.
Ако би трябвало почтено да си призная – удоволствието при каране въобще не понижава с времето, даже (сякаш) нараства. И дори да изключим всички други преимущества и да оставим единствено това преживяване, то ми е изцяло достатъчнo, с цел да не се поколебая идващия път – и да избера още веднъж електрическа кола.
10 месеца и 10,000 километра с електрическото ми пежо 2008е. Добър мотив за наброски и равносметки:
● Докато първоначално отчетливо се притеснявах да пътувам с колата отвън Пловдив, в този момент пътуването по автомагистралата до София (най-честият ми маршрут) е прелестно и рутинно – познавам колата добре и не се тормозя, когато километражът демонстрира, че ми остава едвам 50-ина километра автономност.
● По главните пътища в страната непрестанно изникват нови и все по-мощни зарядни станции. Свиквам от ден на ден с метода им на работа и изгубвам все по-малко време при включване и изключване на приложенията.
● При последното си вървене в София (с включена обиколка из града) стопирах да заредя за 15 минути на отиване и 27 на връщане – което сигурно не надвишава кой знае какъв брой нормалните ми прекъсвания за кафе и тоалетна.
● Научавам се все по-добре да усъвършенствам разхода на автомобила – да вземем за пример като понижавам скоростта при нанагорнище и я усилвам при втурване. Не ми е досадно да го върша – даже бих споделил, че ми е занимателно.
● Все повече привиквам с събитието, че тръгването нанякъде с електромобил изисква извесно авансово обмисляне и обособяване на (с една идея) повече време за път. В преобладаващото количество от случаите това не ми е в тежест.
● В 85% от случаите зареждам на личната си зарядна станция, на цена от 0.25 лв/кВт. При междинен разход от 18-19 кВт/100 км, това прави разход от под 5 лева на 100 км. Другият ми автомобил (приблизително същият модел, само че дизелов) гори 7 л/100 км, което сега значи разход от към 25 лева на 100 км.
За 10 месеца и 10,000 километра, това са спестени към 2,000 лв., или 200 лв/месец. Към това прибавяме неналичието на нужда от каквото и да е обслужване (смяна на масло, ремъци и пр.). Което към момента не компенсира разликата в началните цени на двата автомобила, само че – в случай че отчетем и детайла на грижа за околната среда – несъмнено прави инвестицията удовлетворителна.
● Да караш електромобил е голямо наслаждение – чувството за ускоряване, съчетано с цялостното неявяване на звук, е опияняващо и може да бъде съпоставено само с придвижването на платноходка при попътен вятър.
Ако би трябвало почтено да си призная – удоволствието при каране въобще не понижава с времето, даже (сякаш) нараства. И дори да изключим всички други преимущества и да оставим единствено това преживяване, то ми е изцяло достатъчнo, с цел да не се поколебая идващия път – и да избера още веднъж електрическа кола.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ