Тревожна е не несвършената, а свършената работа на площада в Пловдив
Манол Пейков е издател - " Жанет 45 ", преводач от британски и съсобственик на звукозаписното студио " Пекарната " в София. Живее в Пловдив. Коментарът е от профила му във " Facebook ".
Минахме да забележим новооткрития пловдивски Централен площад.
Трябва да призная, че вграждането на детайл от древноримския конгрес в площада наподобява по-добре, в сравнение с чаках.
Видно е също по този начин, че има доста несвършена работа, така че
по всякакъв начин се пробвах да проявя схващане.
Това, което намирам за същински обезпокоително, обаче, е не несвършената работа, а тази, дето е към този момент свършена. И по-конкретно -- нейното качество.
Пропускам неналичието на каквото и да е отводняване; това към този момент май сме го обсъждали (под актуалната настилка има 70 см остарял бетон, а площадът на процедура няма никакъв наклон).
И мръсотията и петната пропущам (допускам, че от бързане не е останало време за качествено разчистване -- въпреки да допускам, че доста от петната са
обречени да останат тук вечно, или най-малко до идната промяна на настилката).
Заглеждам се само в най-базовото, най-основното, най-незаобиколимото: това, за което всеки на първо време би се погрижил в личния си хол, кулоар или баня. Да са равни плочките, да са идентични фугите, да са прави линиите.
© "Фейсбук "/Манол Пейков
И ми се чини, че на момчетата, дето са взели пари за тая работата, даже и героят на Кирил Господинов от " Баш майсторът " би им завидял.
Нейсе; както споделят хората: битият -- обичай.
Всъщност най-тъжното от всичко е, че (ако се съблюдава нормалния ни градски график) до идващият ремонт на площада остава не по-малко от половин век.
Минахме да забележим новооткрития пловдивски Централен площад.
Трябва да призная, че вграждането на детайл от древноримския конгрес в площада наподобява по-добре, в сравнение с чаках.
Видно е също по този начин, че има доста несвършена работа, така че
по всякакъв начин се пробвах да проявя схващане.
Това, което намирам за същински обезпокоително, обаче, е не несвършената работа, а тази, дето е към този момент свършена. И по-конкретно -- нейното качество.
Пропускам неналичието на каквото и да е отводняване; това към този момент май сме го обсъждали (под актуалната настилка има 70 см остарял бетон, а площадът на процедура няма никакъв наклон).
И мръсотията и петната пропущам (допускам, че от бързане не е останало време за качествено разчистване -- въпреки да допускам, че доста от петната са
обречени да останат тук вечно, или най-малко до идната промяна на настилката).
Заглеждам се само в най-базовото, най-основното, най-незаобиколимото: това, за което всеки на първо време би се погрижил в личния си хол, кулоар или баня. Да са равни плочките, да са идентични фугите, да са прави линиите.
© "Фейсбук "/Манол Пейков
И ми се чини, че на момчетата, дето са взели пари за тая работата, даже и героят на Кирил Господинов от " Баш майсторът " би им завидял.
Нейсе; както споделят хората: битият -- обичай.
Всъщност най-тъжното от всичко е, че (ако се съблюдава нормалния ни градски график) до идващият ремонт на площада остава не по-малко от половин век.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ