Бял пушек над парламента за новия Висш съдебен съвет
Мандатът на настоящия Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври
С консенсус и без несъгласия, кавги и диспути Народното събрание избра своите 11 представители в новия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС). Ситуацията подсещаше на белия дим, който се издига над Сикстинската шапка във Ватикана, когато кардиналите са избрали единомислещо нов папа.
В съдийската гилдия бяха признати с по над 200 гласа “за ” шестима от 11 номинирани – Драгомир Кояджиков (номиниран от БСП), Вероника Имова (ГЕРБ), Даниела Маринова-Марчева (БСП), Боян Магдалинчев (ГЕРБ), Боян Новански (Обединени патриоти) и Стефан Гроздев (ДПС).
В прокурорската гилдия бяха определени петима членове от 7 претенденти – Светлана Бошнакова (предложена от БСП), Гергана Мутафова (ГЕРБ), Калина Чапкънова-Кючукова (ГЕРБ), Пламена Апостолова (ДПС) и Йордан Стоев (Обединени патриоти).
В последна сметка резултатите наподобяват на авансово реализирана договореност за квоти по партийно посланичество 4 за ГЕРБ, 3 за Българска социалистическа партия, 2 за Обединени патриоти и 2 за Движение за права и свободи.
С вчерашното гласоподаване дефинитивно бе запълнен съставът на новия Висш съдебен съвет, откакто още през юни съдиите, прокурорите и следователите излъчиха своите представители на събрания.
Кратки изявления преди гласуването направиха Крум Зарков от Българска социалистическа партия, Веселин Марешки от “Воля ” и Цветан Цветанов от ГЕРБ. И тримата се сплотиха към концепцията, че претендентите са почтени, с потвърдени професионални качества и за тях има положителни мнения измежду сътрудниците им.
Цветанов бе катерогичен, че няма нищо неприятно депутатите от разнообразни парламентарни групи да се обединят към кандидатурите и ги прикани да намерят общи пресечни точки.
Членовете на новия Висш съдебен съвет бяха определени по процедура, която се организира за първи път – с квалифицирано болшинство. Новият състав на Висш съдебен съвет, който ще управлява третата власт в идващите 5 години, би трябвало да проработи след 3 октомври, когато изтича мандатът на настоящия.
Висшият правосъден съвет се състои от 22 члена, 11 от които са определени от Народното събрание и на събрания от съдии, прокурори и следователи. В него по право влизат „ тримата огромни ” – ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд и основния прокурор. Състои се от Съдийска и Прокурорска гилдия и Пленум, когато двете колегии работят дружно. Заседанията на Пленума на Висш съдебен съвет се управляват от министъра на правораздаването, само че той няма право на глас. Когато отсъства, съвещанията ръковди представляващият Висш съдебен съвет – магистрат, определен всред 22-та члена. Съдийската гилдия се състои от 14 членове, като двама от тях са ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Прокурорската гилдия е от 11 членове и включва основния прокурор.
Какво вземат решение кадровиците
Гласуват бюджета, назначения, санкции и заплати
Сред главните задания на Пленума на Висш съдебен съвет е да приема годишния бюджет на правосъдната власт, да ръководи недвижимите парцели, да прави оферти до президента за избор на ръководители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основен прокурор. Освен това да дефинира броя на правосъдните районни, броя на магистратите там и седалищата на другите съдилища и прокуратури – военни, административни и т. н. Други проблеми, които би трябвало да взема решение Висш съдебен съвет, са за броя на съдиите, прокурорите, следователите, административните чиновници и техните хонорари.
Всяка от двете колегии има пълномощията да назначава, реалокира и освобождава от служба магистратите, да им постанова дисциплинарни санкции, намалява и освобождава от служба, да провежда и организира състезания за съдийски,прокурорски или следователски длъжности, да разпореждат инспекции на Инспектората към Висш съдебен съвет. Прокурорската гилдия избира ръководителя на Национална следствена работа.
Новите членове на Висшия правосъден съвет, определени от Народното събрание:
С консенсус и без несъгласия, кавги и диспути Народното събрание избра своите 11 представители в новия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС). Ситуацията подсещаше на белия дим, който се издига над Сикстинската шапка във Ватикана, когато кардиналите са избрали единомислещо нов папа.
В съдийската гилдия бяха признати с по над 200 гласа “за ” шестима от 11 номинирани – Драгомир Кояджиков (номиниран от БСП), Вероника Имова (ГЕРБ), Даниела Маринова-Марчева (БСП), Боян Магдалинчев (ГЕРБ), Боян Новански (Обединени патриоти) и Стефан Гроздев (ДПС).
В прокурорската гилдия бяха определени петима членове от 7 претенденти – Светлана Бошнакова (предложена от БСП), Гергана Мутафова (ГЕРБ), Калина Чапкънова-Кючукова (ГЕРБ), Пламена Апостолова (ДПС) и Йордан Стоев (Обединени патриоти).
В последна сметка резултатите наподобяват на авансово реализирана договореност за квоти по партийно посланичество 4 за ГЕРБ, 3 за Българска социалистическа партия, 2 за Обединени патриоти и 2 за Движение за права и свободи.
С вчерашното гласоподаване дефинитивно бе запълнен съставът на новия Висш съдебен съвет, откакто още през юни съдиите, прокурорите и следователите излъчиха своите представители на събрания.
Кратки изявления преди гласуването направиха Крум Зарков от Българска социалистическа партия, Веселин Марешки от “Воля ” и Цветан Цветанов от ГЕРБ. И тримата се сплотиха към концепцията, че претендентите са почтени, с потвърдени професионални качества и за тях има положителни мнения измежду сътрудниците им.
Цветанов бе катерогичен, че няма нищо неприятно депутатите от разнообразни парламентарни групи да се обединят към кандидатурите и ги прикани да намерят общи пресечни точки.
Членовете на новия Висш съдебен съвет бяха определени по процедура, която се организира за първи път – с квалифицирано болшинство. Новият състав на Висш съдебен съвет, който ще управлява третата власт в идващите 5 години, би трябвало да проработи след 3 октомври, когато изтича мандатът на настоящия.
Висшият правосъден съвет се състои от 22 члена, 11 от които са определени от Народното събрание и на събрания от съдии, прокурори и следователи. В него по право влизат „ тримата огромни ” – ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд и основния прокурор. Състои се от Съдийска и Прокурорска гилдия и Пленум, когато двете колегии работят дружно. Заседанията на Пленума на Висш съдебен съвет се управляват от министъра на правораздаването, само че той няма право на глас. Когато отсъства, съвещанията ръковди представляващият Висш съдебен съвет – магистрат, определен всред 22-та члена. Съдийската гилдия се състои от 14 членове, като двама от тях са ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Прокурорската гилдия е от 11 членове и включва основния прокурор. Какво вземат решение кадровиците
Гласуват бюджета, назначения, санкции и заплати
Сред главните задания на Пленума на Висш съдебен съвет е да приема годишния бюджет на правосъдната власт, да ръководи недвижимите парцели, да прави оферти до президента за избор на ръководители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основен прокурор. Освен това да дефинира броя на правосъдните районни, броя на магистратите там и седалищата на другите съдилища и прокуратури – военни, административни и т. н. Други проблеми, които би трябвало да взема решение Висш съдебен съвет, са за броя на съдиите, прокурорите, следователите, административните чиновници и техните хонорари.
Всяка от двете колегии има пълномощията да назначава, реалокира и освобождава от служба магистратите, да им постанова дисциплинарни санкции, намалява и освобождава от служба, да провежда и организира състезания за съдийски,прокурорски или следователски длъжности, да разпореждат инспекции на Инспектората към Висш съдебен съвет. Прокурорската гилдия избира ръководителя на Национална следствена работа.
Новите членове на Висшия правосъден съвет, определени от Народното събрание:
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ