Християнски манастир остана непокътнат след земетресенията в Турция
Манастир от VI в., издигнат от Свети Симон, оцеля след земетресението без никакви вреди, написа „ Дейли Сабах ” Руините на манастира " Свети Симон ", античен поклоннически център на християнството, оцеляха без никакви вреди след земетресението на 6 февруари.
Въпреки че доста исторически постройки в района бяха мощно развалени или разрушени от земетресението, манастирът " Свети Симон " в Хатай, ситуиран на границата на окръзите Дефне и Самандаг, е измежду забележителностите, които останаха невредими след опустошителните земетресения.
Построен през VI в. на 480 м. надморска височина като леговище от религиозната персона Симон, който също губи фамилията си при огромното земетресение, сполетяло Хатай през 526 година, манастирът е един от значимите обекти за набожен туризъм в Хатай.
Във вътрешността на манастира се намират черква, баптистерий и други архитектурни остатъци, които съставляват огромен интерес за локалните и задграничните туристи.
Историческите сведения сочат, че Симон, който губи фамилията си при опустошително земетресение, основава манастир на върха на планина на височина 480 метра. Симон живял като аскет в продължение на 40 години на върха на 10-метрова каменна колона, която била издълбана в скалата. Репутацията му на врач и набожен деятел му печели святост в очите на мнозина.
Симон е роден в град Сис, който през днешния ден е прочут като Козан в провинция Адана. Баща му е бил пастир. Сис е бил част от римската провинция Киликия до разделянето на Римската империя през 395 година от н.е., когато Киликия става част от Източната римска империя.
Според Теодорит Симон е въодушевен да стане християнин на 13-годишна възраст, откакто прочита Блаженствата. Преди да навърши 16 години, той се причислява към един манастир и незабавно стартира да практикува последна форма на аскетизъм, която неговите събратя монаси намират за несъответствуваща за взаимен живот. В резултат на това те го помолили да напусне.
След това Симон се уединява в една барака за година и половина, по време на която пости през целия Велик пост, без да използва храна или питиета. Излизането му от колибата се счита за чудотворно достижение. По-късно той почнал да стои непрестанно изправен толкоз дълго, колкото можел, без да почива.
С течение на времето славата на Симон се популяризира и хора от Анадола и други страни пътуват, с цел да посетят манастира му. Той бързо става прочут като един от най-ранните поклоннически центрове на християнството, привличайки безчет поклонници, търсещи духовно упътване и разтуха.
Днес наследството на Симон продължава да живее посредством учредения от него манастир и многото хора, чийто живот е докоснал. Непреходната известност на това свято място е удостоверение за дълбокото влияние, което Симон е оказал върху света към него.
Въпреки че доста исторически постройки в района бяха мощно развалени или разрушени от земетресението, манастирът " Свети Симон " в Хатай, ситуиран на границата на окръзите Дефне и Самандаг, е измежду забележителностите, които останаха невредими след опустошителните земетресения.
Построен през VI в. на 480 м. надморска височина като леговище от религиозната персона Симон, който също губи фамилията си при огромното земетресение, сполетяло Хатай през 526 година, манастирът е един от значимите обекти за набожен туризъм в Хатай.
Във вътрешността на манастира се намират черква, баптистерий и други архитектурни остатъци, които съставляват огромен интерес за локалните и задграничните туристи.
Историческите сведения сочат, че Симон, който губи фамилията си при опустошително земетресение, основава манастир на върха на планина на височина 480 метра. Симон живял като аскет в продължение на 40 години на върха на 10-метрова каменна колона, която била издълбана в скалата. Репутацията му на врач и набожен деятел му печели святост в очите на мнозина.
Симон е роден в град Сис, който през днешния ден е прочут като Козан в провинция Адана. Баща му е бил пастир. Сис е бил част от римската провинция Киликия до разделянето на Римската империя през 395 година от н.е., когато Киликия става част от Източната римска империя.
Според Теодорит Симон е въодушевен да стане християнин на 13-годишна възраст, откакто прочита Блаженствата. Преди да навърши 16 години, той се причислява към един манастир и незабавно стартира да практикува последна форма на аскетизъм, която неговите събратя монаси намират за несъответствуваща за взаимен живот. В резултат на това те го помолили да напусне.
След това Симон се уединява в една барака за година и половина, по време на която пости през целия Велик пост, без да използва храна или питиета. Излизането му от колибата се счита за чудотворно достижение. По-късно той почнал да стои непрестанно изправен толкоз дълго, колкото можел, без да почива.
С течение на времето славата на Симон се популяризира и хора от Анадола и други страни пътуват, с цел да посетят манастира му. Той бързо става прочут като един от най-ранните поклоннически центрове на християнството, привличайки безчет поклонници, търсещи духовно упътване и разтуха.
Днес наследството на Симон продължава да живее посредством учредения от него манастир и многото хора, чийто живот е докоснал. Непреходната известност на това свято място е удостоверение за дълбокото влияние, което Симон е оказал върху света към него.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ