Александър Златев пред Фрог: Искаме в нашата музика да стои истината
“Мамо, жалко е в чужбина. Искам да се прибирам, но времето беляза ме, разкри ми друга то картина. Там, белязан моя храм вика някой, знам… ” Тези няколко фрази се завъртяха в онлайн пространството едвам преди няколко дни и провокираха необятното утвърждение на обществото. Зад тези думи са двама будни младежи, които не възприемат изкуството като самоцел, а ясно осъзнават отговорността на това да си създател. За разлика от доста други у нас.
Александър Златев и Божидар Караджов са по-известни като дуото " Новия Завет ". През лятото провокират същински възторг поради парчето си " Съпротива‘‘. Преди няколко дни пък излезе и новата им ария " Изповед " - парче, което рисува нова картина на към този момент познатата българска действителност.
Александър и Божидар се срещат в чужбина. И двамата следват в Амстердам. Приятелството им ражда дуета " Новия Завет ", а първата им ария " Полет " излиза при започване на 2020 година Наричат музиката си обществено зает рап - текстове със стойност и обръщение.
Пред FrogNews застава едната половина дуото - Александър.
Ето какво описа пред екипа ни:
Протестите през лятото на 2020 година бяха вдъхновяващи за мнозина. Вие родихте песента " Съпротива ". Какво искахте да кажете с нея?
Много време сме мислили нещата, които сме споделили в песента. Протестите бяха катализатор, само че не главната причина за основаването й. Опитваме се посредством музиката си по някакъв метод да стоим зад избрани полезности, които считаме, че би трябвало да бъдат на респект в обществото. Стремим се оптимално реалистично да представяме ситуацията и действителността, в която живеем.
Стои ли музиката в България зад такива полезности?
Тук тя не е отражение на това, което се в действителност се случва в всекидневието, дори в противен случай - няма нищо общо. Искаме зад нашата музика да стои истината. По този метод се опитваме да предизвикваме хората да се замислят над действително значимите неща.
Колко хора желаят обаче да стоят зад истината?
Истината не е на дневен ред. На хората не им е до това- всеки се е затворил в личния си дребен свят. Явно всичко би трябвало да опре персонално до човек, с цел да го накара да се замисли.
Един от главните въпроси по време на митингите обаче беше " Къде са хората на изкуството, интелектуалците? "...
Не инцидентно България е на 111-то място по независимост на словото. Това е показателно. Хората са конформисти. Предпочитат да вършат по-тривиални и пошли неща, които знаят че ще се харесат. Нивото на масата е такова. Сами виждате милионите гледания и слушания, които някои реализатори генерират единствено за няколко дни, а въпреки това песни като нашите остават на доста по-заден проект.
Какво прави едно изкуство стойностно?
Не може да се кажа кое тъкмо го прави стойностно, тъй като това е прекомерно субективно. Може би по някакъв метод да е вложен по-дълбок план.
Не е ли обаче точно това - изкуството да е стожер, да възпитава някакви полезности? Не е ли това една от аргументите у нас да няма гражданско общество, сетивата и съзнанието ни да са притъпени?
Има един доста прекрасен откъс на Джордж Оруел за това по кое време масите ще въстанат - дали първо би трябвало да се осъзнаят, с цел да го създадат или противоположното. Малко като въпроса " Кое е първо - яйцето или кокошката? ". Едното води до другото, само че неналичието и на двете води до това, което на процедура се случва сега (или не се).
Самият факт, че излязоха такива политически компромати през 2020 година без изключително огромни последици, е индикативен.
Явно на хората не им е чак толкоз зле, че да желаят същински смяна...
Учили сте и сте живяли в чужбина, евентуално сте се чувствали добре там. Защо се върнахте?
В чужбина не е толкоз по-различно. Там също има корупция. Но тук просто е цинично. Ако там крадат 20%, тук са 80%. Върнахме се, тъй като знаехме, че колкото и да не са добре нещата в България, на открито не се чувствахме на място. Там постоянно оставаш една концепция в периферията на обществото, постоянно си непознат. Не те одобряват за локален и гледат с други очи на теб, изключително когато си от страна, която надали не е от „ Третия свят‘‘, за каквато с съображение считат България.
Бяхте въодушевени от митинга, само че бяхте ли част от него?
Първите дни ходехме. Смятаме, че всеки жител, който се усеща обществено зает, би трябвало да изрази позицията си. Нищо няма да се промени с бездейност и безучастие, само че за жалост както неведнъж към този момент се е доказвало- кучетата си лаят, керванът си върви, а шоуто продължава...
Колко значими са изборите сега?
За страдание, не сме уверени, че изборите се организират почтено у нас и че действително се избира нещо. Вижте какво се случи в Съединени американски щати... Какво остава за една дребна държавица, в която е доста по-лесно човек да има безспорна власт и надзор?! Не ни се има вяра, че в страна, в която множеството неща са пушек и огледала, изборите ще създадат някакво изключение...
Какво бихте споделили на младежите?
Да ни слушат повече.
Интервю на Джесика Вълчева
Александър Златев и Божидар Караджов са по-известни като дуото " Новия Завет ". През лятото провокират същински възторг поради парчето си " Съпротива‘‘. Преди няколко дни пък излезе и новата им ария " Изповед " - парче, което рисува нова картина на към този момент познатата българска действителност.
Александър и Божидар се срещат в чужбина. И двамата следват в Амстердам. Приятелството им ражда дуета " Новия Завет ", а първата им ария " Полет " излиза при започване на 2020 година Наричат музиката си обществено зает рап - текстове със стойност и обръщение.
Пред FrogNews застава едната половина дуото - Александър.
Ето какво описа пред екипа ни:
Протестите през лятото на 2020 година бяха вдъхновяващи за мнозина. Вие родихте песента " Съпротива ". Какво искахте да кажете с нея?
Много време сме мислили нещата, които сме споделили в песента. Протестите бяха катализатор, само че не главната причина за основаването й. Опитваме се посредством музиката си по някакъв метод да стоим зад избрани полезности, които считаме, че би трябвало да бъдат на респект в обществото. Стремим се оптимално реалистично да представяме ситуацията и действителността, в която живеем.
Стои ли музиката в България зад такива полезности?
Тук тя не е отражение на това, което се в действителност се случва в всекидневието, дори в противен случай - няма нищо общо. Искаме зад нашата музика да стои истината. По този метод се опитваме да предизвикваме хората да се замислят над действително значимите неща.
Колко хора желаят обаче да стоят зад истината?
Истината не е на дневен ред. На хората не им е до това- всеки се е затворил в личния си дребен свят. Явно всичко би трябвало да опре персонално до човек, с цел да го накара да се замисли.
Един от главните въпроси по време на митингите обаче беше " Къде са хората на изкуството, интелектуалците? "...
Не инцидентно България е на 111-то място по независимост на словото. Това е показателно. Хората са конформисти. Предпочитат да вършат по-тривиални и пошли неща, които знаят че ще се харесат. Нивото на масата е такова. Сами виждате милионите гледания и слушания, които някои реализатори генерират единствено за няколко дни, а въпреки това песни като нашите остават на доста по-заден проект.
Какво прави едно изкуство стойностно?
Не може да се кажа кое тъкмо го прави стойностно, тъй като това е прекомерно субективно. Може би по някакъв метод да е вложен по-дълбок план.
Не е ли обаче точно това - изкуството да е стожер, да възпитава някакви полезности? Не е ли това една от аргументите у нас да няма гражданско общество, сетивата и съзнанието ни да са притъпени?
Има един доста прекрасен откъс на Джордж Оруел за това по кое време масите ще въстанат - дали първо би трябвало да се осъзнаят, с цел да го създадат или противоположното. Малко като въпроса " Кое е първо - яйцето или кокошката? ". Едното води до другото, само че неналичието и на двете води до това, което на процедура се случва сега (или не се).
Самият факт, че излязоха такива политически компромати през 2020 година без изключително огромни последици, е индикативен.
Явно на хората не им е чак толкоз зле, че да желаят същински смяна...
Учили сте и сте живяли в чужбина, евентуално сте се чувствали добре там. Защо се върнахте?
В чужбина не е толкоз по-различно. Там също има корупция. Но тук просто е цинично. Ако там крадат 20%, тук са 80%. Върнахме се, тъй като знаехме, че колкото и да не са добре нещата в България, на открито не се чувствахме на място. Там постоянно оставаш една концепция в периферията на обществото, постоянно си непознат. Не те одобряват за локален и гледат с други очи на теб, изключително когато си от страна, която надали не е от „ Третия свят‘‘, за каквато с съображение считат България.
Бяхте въодушевени от митинга, само че бяхте ли част от него?
Първите дни ходехме. Смятаме, че всеки жител, който се усеща обществено зает, би трябвало да изрази позицията си. Нищо няма да се промени с бездейност и безучастие, само че за жалост както неведнъж към този момент се е доказвало- кучетата си лаят, керванът си върви, а шоуто продължава...
Колко значими са изборите сега?
За страдание, не сме уверени, че изборите се организират почтено у нас и че действително се избира нещо. Вижте какво се случи в Съединени американски щати... Какво остава за една дребна държавица, в която е доста по-лесно човек да има безспорна власт и надзор?! Не ни се има вяра, че в страна, в която множеството неща са пушек и огледала, изборите ще създадат някакво изключение...
Какво бихте споделили на младежите?
Да ни слушат повече.
Интервю на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ