Защо януари е най-българският месец
Малцина знаят, че Иван значи Бог е милосърден
Йордан Радичков назова януари най-българският месец. В неговия „ Януари “ прозорците на селцето са изрисувани със скреж. Под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака.
Във всеки бунар живее по един воден дух, някъде и по два, та е мъчно да се пресметна какъв брой се падат на глава от популацията. Вълци прокарват сватбарски пъртини. Хората се повдигат на пръсти да надникнат оттатък тях и се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.
Двуликият Янус дава името на януари. Той е от най-древните римски богове, има две лица. Пазител е на вратите и проходите, на заминаващите и завръщащите се. Заклинател е на всяко начало и всеки край.
Прабългарите наричали този месец Алем – основен, начален, първи. Заради режещия мраз славяните го именували Голям сечко.
В първия ден на януари античните почитали Янус. Слагали на вратите венци и правили жертвоприношения. Християнството възприема календарното име, само че изковава от Янус знак на двуличие и хипокризия. На първи от месеца Църквата отбелязва Обрезание Господне и празнува св. Василий Велики.
По еврейската традиция младенецът Исус е обрязан на осмия ден след рождението. Василий е богослов и публицист от IV столетие с огромни заслуги към вярата. Негов е Васильовден, наименуван и Сурваки. Както двуликият Янус, у нас този празник е построен двойнствено. От християнска догматика и езически традиции.
На първи януари имен ден имат Васил, Васко, Веско, Веселин, Васила, Василка, Веселина, Весела. Коренът на думата е „ царски “, „ величествен “. Василевси са титулувани византийските императори.
Сурваки иде от тюркското „ сура “ – мощност, мощ. Сурвачката е била ритуален инструмент на прабългарските шамани. По-късно влиза във фолклора с обичая сурвакане.
С дрянова пръчка, най-жилавото дърво, сурвакарите назовават живот, здраве и благополучие през годината. Пече се баница или пита с дрянови шансове. На софрата се поставят орехи, мед, жито, кромид и ошаф. Всичко се прекадява с тамян.
Залъкът с шансовете момите и ергените поставят под възглавницата си. Когото сънуват, той ще им бъде половинката в живота.
Ако ядките на орехите са едри и здрави, крепко ще е фамилията. Кромидът нарязват на дванадесет колелца, поставят сол и ги назовават на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта ревизират. Ако солта се е стопила, този месец ще бъде дъждовен. Ако не, времето ще е ясно и изсъхнало.
Кихне ли някой, това е добър знак и неговото име се дава на първото родено през пролетта домашно животно.
Народът назовава Богоявление Водици. На този ден Исус е кръстен във водата на река Йордан. Небето се отворило, Светият дух слязъл като гълъб и рекъл: „ Този е моят любим Син, в който е моето снизхождение “.
На 6 януари честват Богдан, Йордан и всички производни на тези имена. В реки и езера се хвърля кръст. Този, който го извади, е блажен. Служи се тържествена литургия, наречена Велик водосвет.
Обновява се светената вода в храмовете, която миряните носят у дома. Тя пази от заболявания и пречиства душата.
На Йордановден се месят три ритуални хляба със остарялата светена вода. Единият е за дома, вторият за гостите, третият се оставя пред вратите на дома с бакър вино за минувачите.
Върху желязо се изгарят чемширените китки от предходното Рождество. Пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесена от църквата свещ се възпламенява с нов огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки.
Ако на Йордановден времето е студено и изсъхнало, годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, отново ще е здрава и берекетна.
Сега Богоявление или Йордановден се чества по остарял жанр на 6 януари. Преди е отбелязван по новия календар на 19-и същия месец. През 1942 година министър председателят Богдан Филов записва в дневника си:
„ Богоявление. Обикновеният церемониал при сняг и мраз 11? под нулата. Като изобретение отидохме по-късно в двореца дружно с дамите, дето след нормалните песни и хора, сервираха в долната столова сандвичи и шампанско. Присъстваха и децата. “
Става дума за престолонаследника Симеон и княгиня Мария-Луиза. „ Получих повече от 1000 приветствени телеграми. Царят ми връчи в двореца подарък копчета за ръкави “, прибавя именикът Филов.
Малцина знаят, че Иван значи Бог е милосърден. Името е форма на гръцкото Йоан. На италиански е Джовани. Когато италианската принцеса Джована Савойска става българска кралица, стартират да я назовават Йоана.
Ивановден е на 7 януари с патрон св. Йоан Кръстител. Над 300 хиляди честват на този ден. Името е второ по известност след Георги, третото в класацията е Димитър.
Народът има вяра, че Кръстителят е настойник на кумството и побратимството. В този смисъл обредното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден. Къпят се младоженците от кума или девера. Ергените също поливат момите, къпят се и имениците.
На Ивановден се гостува на кумовете. Кумците носят кравай, месо и вино. Прави се обща софра.
Януари е най-българският месец. С бели преспи, сватбарски пъртини и по един воден дух във всеки бунар. Някъде и по два.
Йордан Радичков назова януари най-българският месец. В неговия „ Януари “ прозорците на селцето са изрисувани със скреж. Под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака.
Във всеки бунар живее по един воден дух, някъде и по два, та е мъчно да се пресметна какъв брой се падат на глава от популацията. Вълци прокарват сватбарски пъртини. Хората се повдигат на пръсти да надникнат оттатък тях и се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.
Двуликият Янус дава името на януари. Той е от най-древните римски богове, има две лица. Пазител е на вратите и проходите, на заминаващите и завръщащите се. Заклинател е на всяко начало и всеки край.
Прабългарите наричали този месец Алем – основен, начален, първи. Заради режещия мраз славяните го именували Голям сечко.
В първия ден на януари античните почитали Янус. Слагали на вратите венци и правили жертвоприношения. Християнството възприема календарното име, само че изковава от Янус знак на двуличие и хипокризия. На първи от месеца Църквата отбелязва Обрезание Господне и празнува св. Василий Велики.
По еврейската традиция младенецът Исус е обрязан на осмия ден след рождението. Василий е богослов и публицист от IV столетие с огромни заслуги към вярата. Негов е Васильовден, наименуван и Сурваки. Както двуликият Янус, у нас този празник е построен двойнствено. От християнска догматика и езически традиции.
На първи януари имен ден имат Васил, Васко, Веско, Веселин, Васила, Василка, Веселина, Весела. Коренът на думата е „ царски “, „ величествен “. Василевси са титулувани византийските императори.
Сурваки иде от тюркското „ сура “ – мощност, мощ. Сурвачката е била ритуален инструмент на прабългарските шамани. По-късно влиза във фолклора с обичая сурвакане.
С дрянова пръчка, най-жилавото дърво, сурвакарите назовават живот, здраве и благополучие през годината. Пече се баница или пита с дрянови шансове. На софрата се поставят орехи, мед, жито, кромид и ошаф. Всичко се прекадява с тамян.
Залъкът с шансовете момите и ергените поставят под възглавницата си. Когото сънуват, той ще им бъде половинката в живота.
Ако ядките на орехите са едри и здрави, крепко ще е фамилията. Кромидът нарязват на дванадесет колелца, поставят сол и ги назовават на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта ревизират. Ако солта се е стопила, този месец ще бъде дъждовен. Ако не, времето ще е ясно и изсъхнало.
Кихне ли някой, това е добър знак и неговото име се дава на първото родено през пролетта домашно животно.
Народът назовава Богоявление Водици. На този ден Исус е кръстен във водата на река Йордан. Небето се отворило, Светият дух слязъл като гълъб и рекъл: „ Този е моят любим Син, в който е моето снизхождение “.
На 6 януари честват Богдан, Йордан и всички производни на тези имена. В реки и езера се хвърля кръст. Този, който го извади, е блажен. Служи се тържествена литургия, наречена Велик водосвет.
Обновява се светената вода в храмовете, която миряните носят у дома. Тя пази от заболявания и пречиства душата.
На Йордановден се месят три ритуални хляба със остарялата светена вода. Единият е за дома, вторият за гостите, третият се оставя пред вратите на дома с бакър вино за минувачите.
Върху желязо се изгарят чемширените китки от предходното Рождество. Пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесена от църквата свещ се възпламенява с нов огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки.
Ако на Йордановден времето е студено и изсъхнало, годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, отново ще е здрава и берекетна.
Сега Богоявление или Йордановден се чества по остарял жанр на 6 януари. Преди е отбелязван по новия календар на 19-и същия месец. През 1942 година министър председателят Богдан Филов записва в дневника си:
„ Богоявление. Обикновеният церемониал при сняг и мраз 11? под нулата. Като изобретение отидохме по-късно в двореца дружно с дамите, дето след нормалните песни и хора, сервираха в долната столова сандвичи и шампанско. Присъстваха и децата. “
Става дума за престолонаследника Симеон и княгиня Мария-Луиза. „ Получих повече от 1000 приветствени телеграми. Царят ми връчи в двореца подарък копчета за ръкави “, прибавя именикът Филов.
Малцина знаят, че Иван значи Бог е милосърден. Името е форма на гръцкото Йоан. На италиански е Джовани. Когато италианската принцеса Джована Савойска става българска кралица, стартират да я назовават Йоана.
Ивановден е на 7 януари с патрон св. Йоан Кръстител. Над 300 хиляди честват на този ден. Името е второ по известност след Георги, третото в класацията е Димитър.
Народът има вяра, че Кръстителят е настойник на кумството и побратимството. В този смисъл обредното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден. Къпят се младоженците от кума или девера. Ергените също поливат момите, къпят се и имениците.
На Ивановден се гостува на кумовете. Кумците носят кравай, месо и вино. Прави се обща софра.
Януари е най-българският месец. С бели преспи, сватбарски пъртини и по един воден дух във всеки бунар. Някъде и по два.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ