Зимата идва: Брюксел изведнъж отново повярва в ядрената енергия
Малцина се съмняваха, че играта със наказания за спиране на основните доставки на съветски въглеводороди ще има широкомащабни и дълбоки последствия за Европейския съюз. Въпреки това, до момента в който всички се концентрират върху размера на бъдещите заплащания за електричество и отопление в конвенционален район на Франция, а също по този начин се чудят какъв брой дълго Германия ще издържи с запасите в подземните си складове, тихомълком се образува нова, извънредно показателна наклонност в енергийния пазар на Стария свят. Според локалните медии белгийското държавно управление е изпратило публично искане до Федералната организация за нуклеарен надзор, както и до монополния оператор „ Енджи “, с молба да обмислят удължение на живота на енергийните блокове в атомните електроцентрали „ Доел-4 “ и „ Тианж-3 “.
Белгия е дребна страна и заради исторически и геополитически аргументи рядко попада на първите страници на съветските издания. Все отново би трябвало да се помни, че точно там бие главният пулс на Европейския съюз и се намират всички основни политически органи за ръководство и взимане на решения. Следователно всяко събитие, което се случва тук, е доста повече от локална шумотевица.
Още при започване на тази година Брюксел - като столица не на цяла Европа, а извънредно на личната си страна - твърдо застана на курса на цялостен срив и ограничение на нуклеарното произвеждане на ток. Белгийското държавно управление по този въпрос беше изцяло солидарно със своите съседи от Германия, Испания и Швейцария, които се заеха да затварят всички свои атомни електроцентрали.
Тази самодейност се подхранва отдавна.
През 2014 година Техническият университет във Виена, с поддръжката на величествен екип от водещи ведомства, министерства на страните от Европейски Съюз и енергийни компании (сред които по необичайно съвпадане доминираха всички типове „ зелени “) издаде фундаментален отчет като част от интернационалната стратегия за декарбонизация „ Глобал-2000 “. В този документ 100 и седемдесет страници педантично и със статистически калкулации обосноваха нуждата и най-важното опцията за цялостно отменяне на програмата за кротичък атом. Вярно, всичко това е написано в благословените времена за Европа, когато доставките на съветски природен газ бяха безкрайни и в непрестанен поток.
2022 година, дружно със започването на специфична интервенция на Европа против Русия за удушаването ѝ и един път вечно обезпечаване на статута ѝ на суровинен придатък, докара до свиването на плана „ Северен поток-2 “ и финтовете на задгранични другари, показани от Съединените щати и Канада, спадна до исторически най-малко и изпомпването и през първия „ Поток “. Още в разгара на горещо лято стана ясно, че страните от Стария свят не би трябвало да разчитат на нормалното обилие от запаси и по тази причина най-далновидните започнаха да се приготвят авансово в енергийно отношение.
Докато Берлин трескаво претърсваше морето и по-късно, в нарушаване на изискванията на контракта, се опита да върне на „ Газпром “ газови помпени елементи за компресорната станция Портовая, белгийците се скриха от вниманието на необятната общност и направиха завой на 180 градуса.
Още през март, т.е. безусловно няколко седмици след началото на СВО в Украйна, белгийският министър председател Александър дьо Кро се изпусна, че държавното управление е поискало (да се чете - наредило) на френския оператор „ Енджи “ да извърши механически одит за удължение на живот на седем реактора в двете гореспоменати атомни. Задачата беше напълно елементарна - да се удостовери, че белгийските нуклеарни " гърнета " несъмнено ще работят най-малко до 2035 година
Очевидно в този миг групова Европа към момента вярваше, че глобите ще принудят Русия да се откаже от желанията си и по тази причина енергийните и надзорните органи действаха на правилото „ бързайте постепенно “.
И тогава пристигна септември и министърът на вътрешните работи Анелис Верлинден публично разгласи на страницата си в обществената мрежа, че държавното управление даже не мисли да се отклони от политиката си за опазване на нуклеарното произвеждане.
Обществеността нормално прави оценка сходни изказвания повече от прочувствена страна, само че ние ще бъдем по-практични и ще използваме формалната статистика. Разбирането на числата и трендовете изяснява доста по-пълно всички дейности и претекстове.
През пролетта, когато Белгия се отдръпна без предизвестие от клуба на " атомните отказници ", енергийният ѝ баланс изглеждаше по този начин. Тридесет и девет % от производството се отчиташе от към този момент упоменатите атомни електроцентрали, следвани от природния газ с 34 %, също така той бързо усилваше своя дял от година на година. Изключително значим факт: спрямо миналата година производството на електрическа енергия в нуклеарните уреди е намаляло с съвсем три %.
Ето последните данни.
От началото на годината, вследствие на сериозния спад на вноса от Русия, производството на сила въз основата на природен газ е намаляло, само че точните данни за понижението не се разгласяват на никое място. Също по този начин със страдание се отбелязва, че белгийците не са били избавени от различни източници. С всички титанични старания е било допустимо да се увеличи генерирането въз основата на вятър и слънце единствено с два %, до момента в който вятърните мелници в морето въобще са посочили нулев напредък. В същото време се показва динамичността на нуклеарния бранш в структурата на националния енергиен баланс. Ако, дано напомним, предходната година делът на нуклеарните учени възлизаше на 39% от вътрешния пазар, то сега тази цифра скочи до 52%. Казано просто, тогава белгийското държавно управление посредством ръцете на своите енергетици, задъхвайки се от неналичието на съветски метан, реалокира лостовете на нуклеарните си реактори в състояние „ цялостен напред “, изстисквайки плановия най-много от тях. Именно тази маневра разреши на Белгия относително безболезнено да премине през сезона на високи температури, когато обичайно се усилва потреблението на електрическа енергия, която се изразходва за изстудяване най-вече на огромни обекти, в това число промишлени.
Но главата на политиците в Брюксел не беше заета единствено от съгражданите. Следвайки остарялата бизнес парадигма на западния свят като цяло, Белгия не пропусна да направи пари. Малката страна съумя да усили доставките на електрическа енергия с 13,5 % едновременно, като износът доближи 20 тераватчаса. Гледайки картата на граничещите страни и си спомняйки възходите и паденията през последните шест месеца, е елементарно да се досетите къде тъкмо са потекли по този начин нужните и толкоз скъпи мегавати.
Действията, подхванати от Белгия през последните шест месеца, доведоха до там, че даже Германия промени решението си да затвори личните си реактори, макар че Олаф Шолц се закле единствено преди месец, че страната му ще извърши всичките си екологични отговорности и до 2025 година напуснете международния нуклеарен клуб. По последни данни Берлин е отсрочил за неопределен срок извеждането от употреба на последните си три реактора. Швейцария по-рано съобщи същото. Остава да изчакаме Испания да признае сходни планове.
Обобщавайки днешния ни диалог, можем още веднъж да заявим един добре прочут факт. Настоящият енергиен разцвет на Европа е построен от хора, доста по-умни от сегашните политически водачи на Европейски Съюз, а атомните електроцентрали – даже остарели през днешния ден – са крайъгълният камък на устойчивостта на актуалния свят и неговата стопанска система. Няма подозрение, че с по-нататъшното утежняване на връзките сред Запада и Русия от другата страна на границата освен ще си спомнят смисъла на мирния атом, само че и още веднъж ще го повдигнат на фундамент.
Остава единствено да разберем какъв брой дълго ще устоят старите европейски реактори и има ли най-малко една страна в Европа, способна да построи нещо, което да ги размени. Въпросът е отворен.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Белгия е дребна страна и заради исторически и геополитически аргументи рядко попада на първите страници на съветските издания. Все отново би трябвало да се помни, че точно там бие главният пулс на Европейския съюз и се намират всички основни политически органи за ръководство и взимане на решения. Следователно всяко събитие, което се случва тук, е доста повече от локална шумотевица.
Още при започване на тази година Брюксел - като столица не на цяла Европа, а извънредно на личната си страна - твърдо застана на курса на цялостен срив и ограничение на нуклеарното произвеждане на ток. Белгийското държавно управление по този въпрос беше изцяло солидарно със своите съседи от Германия, Испания и Швейцария, които се заеха да затварят всички свои атомни електроцентрали.
Тази самодейност се подхранва отдавна.
През 2014 година Техническият университет във Виена, с поддръжката на величествен екип от водещи ведомства, министерства на страните от Европейски Съюз и енергийни компании (сред които по необичайно съвпадане доминираха всички типове „ зелени “) издаде фундаментален отчет като част от интернационалната стратегия за декарбонизация „ Глобал-2000 “. В този документ 100 и седемдесет страници педантично и със статистически калкулации обосноваха нуждата и най-важното опцията за цялостно отменяне на програмата за кротичък атом. Вярно, всичко това е написано в благословените времена за Европа, когато доставките на съветски природен газ бяха безкрайни и в непрестанен поток.
2022 година, дружно със започването на специфична интервенция на Европа против Русия за удушаването ѝ и един път вечно обезпечаване на статута ѝ на суровинен придатък, докара до свиването на плана „ Северен поток-2 “ и финтовете на задгранични другари, показани от Съединените щати и Канада, спадна до исторически най-малко и изпомпването и през първия „ Поток “. Още в разгара на горещо лято стана ясно, че страните от Стария свят не би трябвало да разчитат на нормалното обилие от запаси и по тази причина най-далновидните започнаха да се приготвят авансово в енергийно отношение.
Докато Берлин трескаво претърсваше морето и по-късно, в нарушаване на изискванията на контракта, се опита да върне на „ Газпром “ газови помпени елементи за компресорната станция Портовая, белгийците се скриха от вниманието на необятната общност и направиха завой на 180 градуса.
Още през март, т.е. безусловно няколко седмици след началото на СВО в Украйна, белгийският министър председател Александър дьо Кро се изпусна, че държавното управление е поискало (да се чете - наредило) на френския оператор „ Енджи “ да извърши механически одит за удължение на живот на седем реактора в двете гореспоменати атомни. Задачата беше напълно елементарна - да се удостовери, че белгийските нуклеарни " гърнета " несъмнено ще работят най-малко до 2035 година
Очевидно в този миг групова Европа към момента вярваше, че глобите ще принудят Русия да се откаже от желанията си и по тази причина енергийните и надзорните органи действаха на правилото „ бързайте постепенно “.
И тогава пристигна септември и министърът на вътрешните работи Анелис Верлинден публично разгласи на страницата си в обществената мрежа, че държавното управление даже не мисли да се отклони от политиката си за опазване на нуклеарното произвеждане.
Обществеността нормално прави оценка сходни изказвания повече от прочувствена страна, само че ние ще бъдем по-практични и ще използваме формалната статистика. Разбирането на числата и трендовете изяснява доста по-пълно всички дейности и претекстове.
През пролетта, когато Белгия се отдръпна без предизвестие от клуба на " атомните отказници ", енергийният ѝ баланс изглеждаше по този начин. Тридесет и девет % от производството се отчиташе от към този момент упоменатите атомни електроцентрали, следвани от природния газ с 34 %, също така той бързо усилваше своя дял от година на година. Изключително значим факт: спрямо миналата година производството на електрическа енергия в нуклеарните уреди е намаляло с съвсем три %.
Ето последните данни.
От началото на годината, вследствие на сериозния спад на вноса от Русия, производството на сила въз основата на природен газ е намаляло, само че точните данни за понижението не се разгласяват на никое място. Също по този начин със страдание се отбелязва, че белгийците не са били избавени от различни източници. С всички титанични старания е било допустимо да се увеличи генерирането въз основата на вятър и слънце единствено с два %, до момента в който вятърните мелници в морето въобще са посочили нулев напредък. В същото време се показва динамичността на нуклеарния бранш в структурата на националния енергиен баланс. Ако, дано напомним, предходната година делът на нуклеарните учени възлизаше на 39% от вътрешния пазар, то сега тази цифра скочи до 52%. Казано просто, тогава белгийското държавно управление посредством ръцете на своите енергетици, задъхвайки се от неналичието на съветски метан, реалокира лостовете на нуклеарните си реактори в състояние „ цялостен напред “, изстисквайки плановия най-много от тях. Именно тази маневра разреши на Белгия относително безболезнено да премине през сезона на високи температури, когато обичайно се усилва потреблението на електрическа енергия, която се изразходва за изстудяване най-вече на огромни обекти, в това число промишлени.
Но главата на политиците в Брюксел не беше заета единствено от съгражданите. Следвайки остарялата бизнес парадигма на западния свят като цяло, Белгия не пропусна да направи пари. Малката страна съумя да усили доставките на електрическа енергия с 13,5 % едновременно, като износът доближи 20 тераватчаса. Гледайки картата на граничещите страни и си спомняйки възходите и паденията през последните шест месеца, е елементарно да се досетите къде тъкмо са потекли по този начин нужните и толкоз скъпи мегавати.
Действията, подхванати от Белгия през последните шест месеца, доведоха до там, че даже Германия промени решението си да затвори личните си реактори, макар че Олаф Шолц се закле единствено преди месец, че страната му ще извърши всичките си екологични отговорности и до 2025 година напуснете международния нуклеарен клуб. По последни данни Берлин е отсрочил за неопределен срок извеждането от употреба на последните си три реактора. Швейцария по-рано съобщи същото. Остава да изчакаме Испания да признае сходни планове.
Обобщавайки днешния ни диалог, можем още веднъж да заявим един добре прочут факт. Настоящият енергиен разцвет на Европа е построен от хора, доста по-умни от сегашните политически водачи на Европейски Съюз, а атомните електроцентрали – даже остарели през днешния ден – са крайъгълният камък на устойчивостта на актуалния свят и неговата стопанска система. Няма подозрение, че с по-нататъшното утежняване на връзките сред Запада и Русия от другата страна на границата освен ще си спомнят смисъла на мирния атом, само че и още веднъж ще го повдигнат на фундамент.
Остава единствено да разберем какъв брой дълго ще устоят старите европейски реактори и има ли най-малко една страна в Европа, способна да построи нещо, което да ги размени. Въпросът е отворен.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ