Комодски варан
Малцина през днешния ден знаят, че в самия завършек на 1910 година, през декември, се случило нещо, което трансформирало вечно визията за света, в който живеем. Тогава се получил отчет от холандеца лейтенант ван Стейн. Той съобщавал на холандската колониална администрация, че на остров Флорес, както и на близкия до него остров Комодо, живее влечуго, което локалните племена назовават земен крокодил и изпитват благоговение към голямото животно поради колосалните му размери. За тях то било провидение.
През 1912 година Питър Оуенс, шеф на музея на остров Ява дава по-точни сведения, откакто получава кожа от гущера и фотография, направена от лейтенанта.
Вълнението на учените ги отвело до мястото, където било открито, че това не е небивалица или част от фолклора на локалните нации, а същински факт.
Така бил открит най-големият гущер на Земята, наименуван Комодски варан. Наричат чудовищно огромния гущер и Комодски змей, поради приликата с античното митологично влечуго.
Местите хора обаче знаят за този колос доста по-рано. Още от ХVІІ век, когато султанът на индонезийския остров Сумбава решил да изпраща нарушителите на изгнание на остров Комодо. Точно те първи съобщили за съществуването на големи гущери, които нападали хора. Дълго никой не вярвал в съществуването на страшните влечуги, до момента в който европейците не се натъкнали на тях.
Днес варанът от Комодо е също толкоз именит, колкото и преди научното си разкриване със своите изумителни размери и благоприятни условия. Науката знае доста за него, а за всеки, който не може да се приближи въпреки и отдалече, е информацията за него.
История на Комодски варан
Комодският варан с научно наименование Varanus komodoensis е тип гущер, принадлежащ към семейство Варанови, който се появява в Азия преди към 40 милиона години и мигрира в Австралия. Там се развива в великански форми, подкрепят от отсъствието на конкуриращи се плацентни бозайници.
Преди към 15 милиона години конфликт сред континенталните сухоземни елементи на Австралия и Югоизточна Азия разрешава тези огромни вараниди да се върнат назад в това място, което в този момент е Индонезийски архипелаг.
Смята се, че драконът от Комодо се е разграничил от своите предшественици отпреди 4 милиона години. Всички данни демонстрират, че варанът от Комодо се е развил в Австралия, преди да се популяризира в Индонезия.
Гущерът колонизира мястото, в което през днешния ден е изолиран, защото морското равнище се покачва по-късно. В Евразия са открити вкаменелости на изчезнали типове от плиоцена с сходни размери като дракона от Комодо, което демонстрира, че те са се справили добре в средата си.
Как наподобява Комодският варан?
В дивата природа този колос тежи нормално към 70 кг и към 3 метра, въпреки че в плен стават много по-тежки. Най-големият див образец е 13 метра и тегло 166 кг.
Както е при всички вараниди, Комодските варани имат единствено една кост на ухото и стъпалата за преместване на трептения от тъпънчевата мембрана към кохлеята. Това значи, че те са лимитирани в чуването на звуци в диапазона 400-2000 херца, а хората чуват от 20 до 20 хиляди херца.
Варанът вижда обекти до 300 метра, защото ретината му съдържа единствено конуси и се счита, че има неприятно нощно виждане. Може да разграничава цветове.
Той разчита най-вече на езика си, с цел да открива, вкусва и помирисва. Тъй като люлее главата си при придвижване, той може да открие мърша на разстояние 4-9, 5 километра.
Има единствено няколко вкусови рецептора. Люспите му имат сензорни плаки, свързани с нервите, с цел да улесни чувството му за досег. Около ушите, устните и брадата, както и на ходилата може да има 3 или повече сензорни плаки.
Разпространение, местообитания и метод на живот на Комодския варан
Днес Комодският варан е публикуван на няколко индонезийски острова, които са места с парещ и изсъхнал климат, измежду суха, открита тревна повърхност. Обича и саваната и тропическата гора на ниска височина. Активен е денем, въпреки че и нощем демонстрира някаква интензивност. Драконите от Комодо са самотни животни и се събират с други единствено за размножаване и за хранене.
Могат да бягат бързо в пай спринт до 20 километра в час и ловко се катерят по дърветата като употребяват яките си нокти.
За да улови плячка отвън достъпа си, Комодският варан може да стои на задните си крайници и да употребява опашката си като опора. Докато пораства, той употребява ноктите си като оръжие.
За заслон копае дупки от 1 до 3 метра необятни с ноктите на предните си крака. Това му разрешава да резервира телесната си топлота през нощта. Гущерът ловува следобяд, а през най-горещата част от деня стои на сянка.Тези места за отмора са стратегически за този варан и от тях следи плячката.
Хранене на Комодския варан
Като резултат на размерите си Комодските варани преобладават в екосистемите, които обитават. Те са месоядни, само че постоянно се хранят и с мърша.
Те ловуват от засада, като причакват жертвата и се хвърлят към нея като я захапват, изпускайки отрова. Те се пробват да я убият незабавно посредством отровата и кръвозагубата, само че в случай че не съумеят, изчакват да почине от отровата. Убиват диви свине незабавно, само че могат и да ги преследват на дълги дистанции, до момента в който отровата подейства.
Могат да откриват трупове или умиращи животни на разстояние до 0. 5 километра.
Хранят се като откъсват огромни части месо и ги гълтам цели, до момента в който държат натрупа надолу с предните си крайници. При по-дребна плячка те могат да я гълтам цяла. Огромното количество алена слюнка, която създават, оказва помощ за по-бързото мелене на храната.
Този гущер може да изяде храна до 80 % от живото си тегло на едно хранене. После търси слънчево място, с цел да форсира храносмилането, защото храната може да изгние и да токсини дракона, в случай че остане дълго в стомаха му.
Поради бавния си метаболизъм, тези варани могат да понесат до 12 хранения годишно.
Размножаване на Комодския варан
Чифтосването при този гущер се случва сред май и август, а яйцата се поставят през септември в хълмисти региони, на равнището на земята или в гнезда на оранжевия носорог.
През това време мъжките се бият за женски и територия, като се хващат за задните си крайници. Така губещият е прикрепен към земята. Победителят с език ревизира готовността на женската. Тя нормално се съпротивлява първоначално. Те могат да бъдат моногамни и да образуват двойки, което е необичайност при гущерите. Женските вършат доста камуфлажни гнезда, с цел да не бъдат изядени яйцата от други гущери.
Всяко гнездо съдържа към 20 яйца, с инкубационен интервал 7-8 месеца. Излюпването е голямо изпитание за дребните, които пробиват черупката с яйчен зъб. Може да лежат в черупката часове, преди да стартират да копаят от гнездото. Излизат уязвими за хищници. Дълги са едвам 46. 5 сантиметра и тежат по 100 грама.
Голяма част от първите си години прекарват по дърветата, където са относително добре предпазени от хищници, в това число от личния жанр. Канибализмът се поддържа от огромните размери на възрастните.
Женските могат да създават яйца и без помощта на мъжки и тази специфичност е присъща за някои влечуги. Живеят до 30 години в дивата природа. Враговете им са хищните птици, мангустите и кобрите. Плячка са и за крокодилите, когато съумеят да ги уловят.
