Дянков заговори за отлагане на еврозоната – за 2027 г. или след това
Малко евентуално е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година Това може да стане при започване на 2027 година или по-нататък. За това предизвести неотдавна определеният ръководител на Фискалния съвет Симеон Дянков в изявление за БНР.
Това е първият случай, в който официално определен държавен служител приказва за занемаряване на задачата за влизане на 1 януари 2026 година Припомняме, че Дянков беше назначен за ръководител на консултативния орган от Народното събрание преди две седмици.
Миналото лято Народното събрание задължи държавното управление да изиска изключителна конвергентна оценка, в случай че до края на 2024 година България извърши всички маастрихтски критерии, с концепцията страната да се причисли към еврозоната на 1 юли 2025 година Това обаче не се случи, с което новата целева дата стана 1 януари 2026 година и всички държавни представители приказват единствено на тази дата.
Средата на годината в никакъв случай не е ставало и в никакъв случай няма да стане, тъй като банковата система би трябвало да се преформатира 2 пъти за година, а това е скъпо. Може да влезем на 1 януари 2026 година или 1 януари 2027, в случай че до тогава изпълняваме критериите, може и да е по-нататък “, сподели Дянков.
Според него датата 1 януари 2026 година е „ малко евентуално да стане “, а основната причина за това е дефицитът. Напомняме, че Бюджет 2024 приключи с недостиг от 6.1 милиарда лева, само че той бе вероятен заради отсрочени (и начислени) заплащания за 2025 година, които обаче въпреки всичко влизат в сметките за недостиг на начислена основа.
Окончателните данни за този индикатор към момента се чакат, като той може да се окаже по-висок от търсените 3% от Брутният вътрешен продукт. Миналата седмица финансовият министър Теменужка Петкова посочи, че с цел да успее да запуши най-малко част от „ дупката “ в държавната хазна, държавното управление ще разчита на заеми в „ много сериозен размер “.
Economic.bg припомня, че съгласно заложените текстове в Бюджет 2025, оптималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през годината, е 18.9 милиарда лева, като една част от него – 7.2 милиарда лева. – е планувано да бъде налята в държавните предприятия, въпреки и към момента да не е ясно с каква цел.
Дянков заяви, че предходната седмица е имало диалози с представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) в София, в които България е опитвала да ги убеждава „ какъв брой е значимо да се върви напред “, само че все пак той е с позитивно чувство от срещите. „ Критериите са си критерии, ще се гледат до последния миг “, подсети Дянков.
Ние обясняваме, че нашата стопанска система, обществени финанси и дефицитът се въздействат от неподходящи развития (като войната в Украйна). Ако създадат изключение за 2025 година, само че и малко за 2024 година, за парите за въоръжаване, тогава ще покрием критерия и мисля, че сме безапелационни “, сподели Дянков.
Първо договаряния с Демократична България, след това с „ Движение за права и свободи – Ново Начало “
Той разяснява, че ръководещата коалиция ще би трябвало да се преформатира, в случай че тематиката „ еврозона “ се проточи още една година. Според него ГЕРБ би трябвало да възобнови договарянията първо с Демократична България, защото „ обичайно и исторически са най-близо до влизане в еврозоната “.
Ако пък не стане с Демократична България, то той би се обърнал към „ Движение за права и свободи – Ново Начало “.
Когато имаме устойчиво държавно управление, тематиката еврозона отпада ", заключи някогашният финансов министър.
Разговорите не престават
Дянков показа, че договарянията с Брюксел ще продължат през април и май, с цел да се наблюдава дали България стабилно покрива инфлационния аршин. Него страната ни съумя за пръв път да покрие през февруари, когато средногодишната инфлация в трите страни членки с най-нисък растеж на цените бе 2.66%, а в България - 2.6 на 100. Данните за месец март следва да бъдат оповестени през идната седмица.
И изключително да се види (бел. ред. - дефицитът) на начислена основа, където имаше милиарди неизплатени задължения от предходни държавни управления. Това би трябвало да се види, дали ще е под 3% недостига ", заключи финансистът.
влизане на България в Еврозоната присъединение към еврозоната приемане на еврото Симеон Дянков Фискален съвет
Това е първият случай, в който официално определен държавен служител приказва за занемаряване на задачата за влизане на 1 януари 2026 година Припомняме, че Дянков беше назначен за ръководител на консултативния орган от Народното събрание преди две седмици.
Миналото лято Народното събрание задължи държавното управление да изиска изключителна конвергентна оценка, в случай че до края на 2024 година България извърши всички маастрихтски критерии, с концепцията страната да се причисли към еврозоната на 1 юли 2025 година Това обаче не се случи, с което новата целева дата стана 1 януари 2026 година и всички държавни представители приказват единствено на тази дата.
Средата на годината в никакъв случай не е ставало и в никакъв случай няма да стане, тъй като банковата система би трябвало да се преформатира 2 пъти за година, а това е скъпо. Може да влезем на 1 януари 2026 година или 1 януари 2027, в случай че до тогава изпълняваме критериите, може и да е по-нататък “, сподели Дянков.
Според него датата 1 януари 2026 година е „ малко евентуално да стане “, а основната причина за това е дефицитът. Напомняме, че Бюджет 2024 приключи с недостиг от 6.1 милиарда лева, само че той бе вероятен заради отсрочени (и начислени) заплащания за 2025 година, които обаче въпреки всичко влизат в сметките за недостиг на начислена основа.
Окончателните данни за този индикатор към момента се чакат, като той може да се окаже по-висок от търсените 3% от Брутният вътрешен продукт. Миналата седмица финансовият министър Теменужка Петкова посочи, че с цел да успее да запуши най-малко част от „ дупката “ в държавната хазна, държавното управление ще разчита на заеми в „ много сериозен размер “.
Economic.bg припомня, че съгласно заложените текстове в Бюджет 2025, оптималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през годината, е 18.9 милиарда лева, като една част от него – 7.2 милиарда лева. – е планувано да бъде налята в държавните предприятия, въпреки и към момента да не е ясно с каква цел.
Дянков заяви, че предходната седмица е имало диалози с представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) в София, в които България е опитвала да ги убеждава „ какъв брой е значимо да се върви напред “, само че все пак той е с позитивно чувство от срещите. „ Критериите са си критерии, ще се гледат до последния миг “, подсети Дянков.
Ние обясняваме, че нашата стопанска система, обществени финанси и дефицитът се въздействат от неподходящи развития (като войната в Украйна). Ако създадат изключение за 2025 година, само че и малко за 2024 година, за парите за въоръжаване, тогава ще покрием критерия и мисля, че сме безапелационни “, сподели Дянков.
Първо договаряния с Демократична България, след това с „ Движение за права и свободи – Ново Начало “
Той разяснява, че ръководещата коалиция ще би трябвало да се преформатира, в случай че тематиката „ еврозона “ се проточи още една година. Според него ГЕРБ би трябвало да възобнови договарянията първо с Демократична България, защото „ обичайно и исторически са най-близо до влизане в еврозоната “.
Ако пък не стане с Демократична България, то той би се обърнал към „ Движение за права и свободи – Ново Начало “.
Когато имаме устойчиво държавно управление, тематиката еврозона отпада ", заключи някогашният финансов министър.
Разговорите не престават
Дянков показа, че договарянията с Брюксел ще продължат през април и май, с цел да се наблюдава дали България стабилно покрива инфлационния аршин. Него страната ни съумя за пръв път да покрие през февруари, когато средногодишната инфлация в трите страни членки с най-нисък растеж на цените бе 2.66%, а в България - 2.6 на 100. Данните за месец март следва да бъдат оповестени през идната седмица.
И изключително да се види (бел. ред. - дефицитът) на начислена основа, където имаше милиарди неизплатени задължения от предходни държавни управления. Това би трябвало да се види, дали ще е под 3% недостига ", заключи финансистът.
влизане на България в Еврозоната присъединение към еврозоната приемане на еврото Симеон Дянков Фискален съвет
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ