Енергетика, бюджет, антипазарни действия: Бизнесът отправи тежки критики към държавата
Българските работодатели влизат в 2026 година без илюзии, само че с ясно дефинирани упования към страната. Приоритетите, показани от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), не носят изненади като тематики, само че тонът е доста по-остър от предишни години. Причината, съгласно бизнеса, е натрупването на систематични проблеми – от бюджетната политика и административната тежест до енергетиката, която към този момент директно подкопава конкурентоспособността на промишлеността.
АОБР сплотява четирите национално представителни работодателски организации – БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ – и съставлява 82% от наетите и 86% от брутната добавена стойност в страната. През 2026 година ротационното председателство е на Българската стопанска камара (БСК).
Няма фрапантни промени в целите ни – това са тематиките, които години наред са основни за икономическата непоклатимост и растежа. Проблемът е, че политическата неустойчивост и лутането в Народното събрание не разрешават те да се осъществят с темповете, които бизнесът чака “, съобщи Добри Митрев, ръководител на УС на БСК и ротационен ръководител на АОБР.
Енергетиката на фокус
Най-острите рецензии бяха отправени към бранш „ Енергетика “. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев дефинира цената на електрическата енергия като директен фактор за загуба на конкурентоспособност.
Статистиката за 2025 година и за първия месец на 2026 година демонстрира, че България е с една от най-скъпите електрически енергии в Европа “, съобщи той.
По думите му, междинната цена на сегмента „ Ден напред “ на Българската енергийна борса през предходната година е била 107 евро за мегаватчас – по-висока от Германия с 20% и с към 70% по-висока за промишлеността спрямо Франция и Испания. Скандинавските страни, уточни Домусчиев, заплащат „ пет – шест пъти по-евтин ток “. Още по-тревожни са данните за началото на 2026 година
Средната цена от 1 януари до 5 февруари е 146 евро за мегаватчас. Това е убийствено за нашата стопанска система “, сподели той.
Домусчиев акцентира, че енергоинтензивната промишленост, която образува над 20% от Брутният вътрешен продукт, не може да бъде конкурентна при сходни равнища и настоя за продължение на обезщетителния механизъм за високите цени. Според него, Европейската комисия позволява това посредством механизма за чиста промишленост, само че България се бави с известието и даже е заложила по-висок предел от допустимия.
Вместо 50 евро низък предел, нашето държавно управление е заложило 64 евро и по този метод санкционира личната си стопанска система “, съобщи ръководителят на КРИБ.
Остра бе и рецензията към модела за финансиране на нови енергийни мощности.
За интервала 2020 – 2025 година формалната статистика демонстрира, че са изхарчени над 20 милиарда лева за дотации – посредством награди, преференциални цени и наложително изкупуване. В същото време енергийната ни система не е станала по-конкурентна, а през днешния ден имаме дефицит и едни от най-високите цени в Европа “, сподели Домусчиев.
Той сложи под въпрос и бъдещите планове, в това число новите мощности в АЕЦ „ Козлодуй “.
Кой ще заплати сметката, в случай че такава централа се строи 15 – 20 години и няма показан бизнес проект и модел? Разходите вървят, а милиардите се натрупат “, съобщи той.
И прикани публицистите да продължат да проверяват злоупотребите в бранша, тъй като „ най-после сметката я заплащат жителите и бизнесът “.
Домусчиев настоя и за цялостна либерализация на пазара на електрическа енергия, като уточни, че сега промишлеността субсидира битовите консуматори посредством кръстосано субсидиране.
Помощи би трябвало да има, само че за бедните през обществената система, а не през цената на тока за бизнеса “, сподели той.
Данъци, бюджет и пазарна стопанска система
В основата на целите още веднъж стои макроикономическата, финансова и данъчна непоклатимост. Работодателите упорстват за прецизно съблюдаване на фискалните правила, Закона за обществените финанси и критериите от Маастрихт в подтекста на участието на България в еврозоната.
Според Митрев точно данните за растеж на приходите от налози и осигуровки демонстрират, че настоящият данъчно-осигурителен модел работи. Затова и опитите той да бъде променян посредством увеличение на налози и осигуровки в неосъществения план на Бюджет 2026 са били посрещнати с остра реакция.
Опитите за нарастване на данъчната и осигурителната тежест изкараха дейните хора на площадите. Това е явен сигнал, че обществото не приема сходни опити “, уточни той.
За първи път толкоз ясно е изведен и целта за опазване и гарантиране на правилата на пазарната стопанска система. Поводът – поредност от законодателни начинания, които съгласно бизнеса водят до засилена роля на страната там, където има работещи пазарни решения. Като образец бе посочен новият законопроект за ръководство на отпадъците, който планува основаване на държавен оператор за депозитната система.
По-малко страна, по-ефективни разноски
Фокусът върху бюджета беше доразвит от ръководителя на АИКБ Румен Радев, който сложи под подозрение успеваемостта на възходящото преразпределение през държавния бюджет.
През последните 10 години имаме систематичен растеж както на данъчно-осигурителните доходи по отношение на Брутният вътрешен продукт, по този начин и на каузи на преразпределението. Това не е позитивна наклонност “, съобщи Радев.
И напомни, че точно това е повода работодателите да реагират остро още при първия вид на бюджета за 2026 година
Според него бизнесът чака действителни дейности за понижаване на административната тежест, в това число посредством електронно ръководство, както и особено отношение към микро- и дребните предприятия, които мъчно понасят нови регулации, като общоприетия одитен файл и докладите за резистентност. Радев настоя и за действително програмно бюджетиране – с ясни цели, мониторинг и отчетност, вместо „ самоцелно асимилиране на средства “.
Това са нашите пари и обществото има право да знае какъв е резултатът от разходването им “, акцентира той.
Образование и труд
В сферата на образованието и пазара на труда ръководителят на БТПП Цветан Симеонов подчертава върху неналичието на измерители за качество и последствията от автоматизираното нарастване на заплатите.
Докато заплатите в образованието порастват без оценка на приноса за качество, ще вървим надолу. Резултатът е увеличение на функционалната неначетеност до 40 – 50% “, съобщи Симеонов.
Той настоя за по-бързо развиване на дуалното образование, за повишение на цифровите умения и за по-реалистичен метод към изкуствения разсъдък, който съгласно работодателите би трябвало да освобождава потенциал, а не да плаши хората.
Особено сериозен бе Симеонов по тематиката за вноса на работна ръка. По думите му отводите за работни визи към този момент надвишават издадените, постоянно без претекстове.
Това явно намирисва на корупционни практики. Опростяването на процедурите е най-лесното лекарство “, сподели той.
български работодатели Бюджет 2026 импорт на служащи дуално обучение електроенергетика конкурентноспосбност Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
АОБР сплотява четирите национално представителни работодателски организации – БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ – и съставлява 82% от наетите и 86% от брутната добавена стойност в страната. През 2026 година ротационното председателство е на Българската стопанска камара (БСК).
Няма фрапантни промени в целите ни – това са тематиките, които години наред са основни за икономическата непоклатимост и растежа. Проблемът е, че политическата неустойчивост и лутането в Народното събрание не разрешават те да се осъществят с темповете, които бизнесът чака “, съобщи Добри Митрев, ръководител на УС на БСК и ротационен ръководител на АОБР.
Енергетиката на фокус
Най-острите рецензии бяха отправени към бранш „ Енергетика “. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев дефинира цената на електрическата енергия като директен фактор за загуба на конкурентоспособност.
Статистиката за 2025 година и за първия месец на 2026 година демонстрира, че България е с една от най-скъпите електрически енергии в Европа “, съобщи той.
По думите му, междинната цена на сегмента „ Ден напред “ на Българската енергийна борса през предходната година е била 107 евро за мегаватчас – по-висока от Германия с 20% и с към 70% по-висока за промишлеността спрямо Франция и Испания. Скандинавските страни, уточни Домусчиев, заплащат „ пет – шест пъти по-евтин ток “. Още по-тревожни са данните за началото на 2026 година
Средната цена от 1 януари до 5 февруари е 146 евро за мегаватчас. Това е убийствено за нашата стопанска система “, сподели той.
Домусчиев акцентира, че енергоинтензивната промишленост, която образува над 20% от Брутният вътрешен продукт, не може да бъде конкурентна при сходни равнища и настоя за продължение на обезщетителния механизъм за високите цени. Според него, Европейската комисия позволява това посредством механизма за чиста промишленост, само че България се бави с известието и даже е заложила по-висок предел от допустимия.
Вместо 50 евро низък предел, нашето държавно управление е заложило 64 евро и по този метод санкционира личната си стопанска система “, съобщи ръководителят на КРИБ.
Остра бе и рецензията към модела за финансиране на нови енергийни мощности.
За интервала 2020 – 2025 година формалната статистика демонстрира, че са изхарчени над 20 милиарда лева за дотации – посредством награди, преференциални цени и наложително изкупуване. В същото време енергийната ни система не е станала по-конкурентна, а през днешния ден имаме дефицит и едни от най-високите цени в Европа “, сподели Домусчиев.
Той сложи под въпрос и бъдещите планове, в това число новите мощности в АЕЦ „ Козлодуй “.
Кой ще заплати сметката, в случай че такава централа се строи 15 – 20 години и няма показан бизнес проект и модел? Разходите вървят, а милиардите се натрупат “, съобщи той.
И прикани публицистите да продължат да проверяват злоупотребите в бранша, тъй като „ най-после сметката я заплащат жителите и бизнесът “.
Домусчиев настоя и за цялостна либерализация на пазара на електрическа енергия, като уточни, че сега промишлеността субсидира битовите консуматори посредством кръстосано субсидиране.
Помощи би трябвало да има, само че за бедните през обществената система, а не през цената на тока за бизнеса “, сподели той.
Данъци, бюджет и пазарна стопанска система
В основата на целите още веднъж стои макроикономическата, финансова и данъчна непоклатимост. Работодателите упорстват за прецизно съблюдаване на фискалните правила, Закона за обществените финанси и критериите от Маастрихт в подтекста на участието на България в еврозоната.
Според Митрев точно данните за растеж на приходите от налози и осигуровки демонстрират, че настоящият данъчно-осигурителен модел работи. Затова и опитите той да бъде променян посредством увеличение на налози и осигуровки в неосъществения план на Бюджет 2026 са били посрещнати с остра реакция.
Опитите за нарастване на данъчната и осигурителната тежест изкараха дейните хора на площадите. Това е явен сигнал, че обществото не приема сходни опити “, уточни той.
За първи път толкоз ясно е изведен и целта за опазване и гарантиране на правилата на пазарната стопанска система. Поводът – поредност от законодателни начинания, които съгласно бизнеса водят до засилена роля на страната там, където има работещи пазарни решения. Като образец бе посочен новият законопроект за ръководство на отпадъците, който планува основаване на държавен оператор за депозитната система.
По-малко страна, по-ефективни разноски
Фокусът върху бюджета беше доразвит от ръководителя на АИКБ Румен Радев, който сложи под подозрение успеваемостта на възходящото преразпределение през държавния бюджет.
През последните 10 години имаме систематичен растеж както на данъчно-осигурителните доходи по отношение на Брутният вътрешен продукт, по този начин и на каузи на преразпределението. Това не е позитивна наклонност “, съобщи Радев.
И напомни, че точно това е повода работодателите да реагират остро още при първия вид на бюджета за 2026 година
Според него бизнесът чака действителни дейности за понижаване на административната тежест, в това число посредством електронно ръководство, както и особено отношение към микро- и дребните предприятия, които мъчно понасят нови регулации, като общоприетия одитен файл и докладите за резистентност. Радев настоя и за действително програмно бюджетиране – с ясни цели, мониторинг и отчетност, вместо „ самоцелно асимилиране на средства “.
Това са нашите пари и обществото има право да знае какъв е резултатът от разходването им “, акцентира той.
Образование и труд
В сферата на образованието и пазара на труда ръководителят на БТПП Цветан Симеонов подчертава върху неналичието на измерители за качество и последствията от автоматизираното нарастване на заплатите.
Докато заплатите в образованието порастват без оценка на приноса за качество, ще вървим надолу. Резултатът е увеличение на функционалната неначетеност до 40 – 50% “, съобщи Симеонов.
Той настоя за по-бързо развиване на дуалното образование, за повишение на цифровите умения и за по-реалистичен метод към изкуствения разсъдък, който съгласно работодателите би трябвало да освобождава потенциал, а не да плаши хората.
Особено сериозен бе Симеонов по тематиката за вноса на работна ръка. По думите му отводите за работни визи към този момент надвишават издадените, постоянно без претекстове.
Това явно намирисва на корупционни практики. Опростяването на процедурите е най-лесното лекарство “, сподели той.
български работодатели Бюджет 2026 импорт на служащи дуално обучение електроенергетика конкурентноспосбност Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ