Голяма бяла акула
Малко същества провокират повече боязън у хората от огромната бяла акула. А в реалност офанзивите на огромни бели акули над хора са необичайност - дори още по-рядко се случва една такава офанзива да бъде съдбовна. Въпреки това, размерите на огромната бяла акула и нейната успеваемост като морски див звяр спомагат за поддържането на този непотребен боязън.
Особености на огромната бяла акула
Големите бели акули са сиви на цвят, с бели кореми, от което идва и името им. Светлият цвят на тялото им оказва помощ да се слеят с крайбрежните води, които населяват. Те имат аеродинамична форма и мощни опашки, които им оказват помощ да доближат скорост до 25 км/ч.
Тези морски жители доближават дължина 4.5 - 6 м и до 2.260 кг тегло. Въпреки солидните си размери, те не са най-големият тип акули - тази чест се пада на китовата акула, въпреки че тя не се смята за хищна риба. Устата на огромната бяла акула съдържа над 300 остри триъгълни зъба, подредени в седем реда.
За разлика от множеството риби, които са студенокръвни, огромната бяла акула е топлокръвна и може да контролира личната си телесна температура, което ѝ разрешава да се приспособява към разнообразни температури. Това е допустимо, тъй като огромните бели акули имат комплицирана кръвоносна система, която икономисва топлота, генерирана посредством стесняване на плувните мускули.
Тази топлота се разпределя по цялото тяло, с цел да затопли сериозните му сектори, осигурявайки на бялата акула температура на тялото, по-висока от температурата на околната вода. Тази акомодация, наречена районна ендотермия, разрешава на животното да бъде интензивно във вода, която може да е прекомерно студена за други типове хищни акули.
Големите бели акули могат да живеят до 70 години.
Естествена среда на огромната бяла акула
Големите бели акули могат да бъдат видяни във всеки океан на света, само че най-много в прохладни води покрай крайбрежия. Те избират солени, умерени крайбрежни морета.
Големите бели акули се срещат най-много по крайбрежията на Австралия, Южна Африка, Калифорния и североизточната част на Съединени американски щати. Могат да бъдат видяни в по-малък брой и към Азорските острови, Бразилия, Карибите, Северозападна Африка, Източна Африка, Сейшелите, Мадагаскар, Мавриций, Шри Ланка, северна Австралия, Нова Каледония, Филипините и Хаваите.
Хранене на огромната бяла акула
Големите бели акули са месоядни. Диетата им се състои от китове, морски лъвове, тюлени, морски костенурки и мърша. Освен мощно развития си аромат, те имат и орган, който може да усети даже дребните електромагнитни полета, генерирани от животни.
Обикновено те ловуват плячката се от засада, като акулата се пробва да изненада животното и да нанесе неочаквана и съдбовна офанзива, захапвайки го с острите си зъби. Често тази първична офанзива е толкоз мощна, че конфликтът може да изпрати плячката над водата или пък даже акулата, в случай че пропусне задачата. След сполучлива офанзива акулите се отдръпват и търпеливо изчакват жертвата да почине преди да стартират да се хранят. Те също са и видни опортюнисти - в случай че попаднат на пресни трупове на китове или други морски животни, постоянно се възползват от лесната вечеря.
Понякога се случва огромни бели акули да атакуват и хора, съгласно изследвания това става не повече от 5-10 пъти на година, само че учените считат, че не за да се хранят с тях, а по-скоро от любознание. Учени имат вяра, че човешкото месо не е измежду обичаната храна на огромната бяла акула.
Поведение на огромната бяла акула
Малко се знае за общественото държание на огромната бяла акула. Изглежда няма забележима обществена конструкция посред им, само че има доказателства, че някои акули могат да бъдат териториални и да се сътвори подчиненост на доминиране към зоните за хранене.
Големите бели акули са значително самотници, само че са видяни и такива, които се движат по двойки за дълги интервали от време. Някои човеци могат да обитават в зоните за хранене през цялата година, до момента в който други могат да предпочетат да мигрират далеко. Например някои огромни бели акули, живеещи на територията на Калифорния, са проследени чак до Хавай, а други южноафрикански бели акули са проследени до Южна Австралия и назад.
Размножаване на огромната бяла акула
Чифтосването при огромните бели акули към момента не е изцяло документирано, само че се допуска, че е сходно на вътрешното оплождане при множеството акули - т.е. мъжът вкарва кластерите си в клоаката на женската.
Период на ухажване, в случай че има подобен, не е видян.
Мъжките бели акули доближават полова зрялост на 3.5 до 4 метра дължина и към 10 годишна възраст, до момента в който женските доближават полова зрялост на 4.5 до 5 метра дължина и 12 до 18 години.
Размножаването е животворно, което ще рече, че оплодените яйца остават в тялото на майката. Женската огромна бяла акула може да роди от 2 до 10 дребни.
Смята се, че бременността трае към 12 месеца, а женските се допуска, че раждат в топли умерени и субтропични води, само че характерни разсадници не са известни.
Докато са в утробата на майка си, дребните гълтам личните си зъби. Възможно е да вършат това, с цел да усвоят отначало калция и други минерали. Бебетата в утробата могат да се хранят с неразвити яйца и даже неродените си братя и сестри.
Когато бебе акула се роди, то доближава дължина 1.2-2.5 м и е изцяло способно да се грижи единствено за себе си. Веднага след раждането си то се отделя майка си и стартира да ловува дребни морски животни, а с порастването си жертвите му надлежно стават по-големи, с цел да могат да задоволят потребностите му.
Заплахи и запазване на огромната бяла акула
Според Международният съюз за запазване на природата (IUCN) огромните бели акули са избрани като уязвими, което значи, че има възможност да бъдат застрашени, в случай че събитията не се подобрят. Големите бели акули са предпазени със закон в Австралия, Южна Африка и Калифорния.
Заплахите, грозящи огромната бяла акула, включват търговски и състезателен лов на риба, деградация на местата за раждане и медийни акции за ликвидиране на акулите след случай, където са нападнали хора.
И въпреки всичко индивидът си остава най-големия зложелател на огромните бели акули. Хората ги ловуват по редица аргументи - акулите са огромен деликатес, както и забележителен трофей с помощта на солидните си размери и именитата си жестокост. От зъбите им пък стават перфекни бижута. В допълнение челюстите на огромните човеци могат да донесат хиляди долари.
Интересни обстоятелства за огромната бяла акула
- Големите бели акули могат да усетят една капка кръв в 100 литра вода и могат да усетят даже малко кръв на разстояние до 5 км;
- Голямата бяла акула може да плува освен на повърхността, само че и на над 250 м дълбочина;
- Големите бели акули разчитат най-вече на своето зрение, макар че имат мощно развъртян слух и обоняние;
- Челюстите им, цялостни с към 3000 триъгълни зъба, са най-забележителната им линия. Научното име на огромната бяла акула е Carcharodon carcharias, което на латински значи изострен зъб;
- Като множеството типове акули, женските огромни бели акули доближават много по-големи размери от мъжките;
- В рамките на една година огромните бели акули могат да изядат до 11 тона храна;
- След щедро ядене, една огромна бяла акула може да издържи до три месеца без храна;
- Акулите имат шест сетива: зрение, подушване, досег, усет, слух и чувство на електромагнитните полета, предавани от други животни;
- На близко разстояние те могат да усетят сърцетуптенето на неподвижна плячка;
- Те нямат клепачи, вместо това очите им се обръщат назад в главите им, с цел да бъдат предпазят при офанзива върху плячка.
